Двама велики учени, за които света не знае нищо Печат
Статии - Алтернативни технологии и наука
Написано от H.   
Четвъртък, 28 Януари 2010 17:41
 
РАМАНУДЖАН

В началото на 1887 г. брамин от провинцията Мадрас отива в храма на богинята Намагири. Омъжил е дъщеря си преди доста месеци, но съпружеската двойка все още няма потомство. Ще помогне ли богинята Намагири? Тя чува молитвите му. На 2 декември се ражда момче. Кръщават го Шрингаваса Рамануджан Алиангар. В навечерието богинята се явява пред майката, за да й възвести, че детето ще е необикновено. Петгодишен го изпращат на училище. И тутакси умът му предизвиква удивление. Той като че ли знае всичко, което го учат. Дадена му е стипендия за лицея Кумбаконан, където съучениците и преподавателите му се възхищават. Навършва 15 години. Един от приятелите му взема за него от местната библиотека „Свод на елементарните изводи в чистата и приложна математика”. Това е двутомен справочник, съставен от кембриджския професор Джордж Шубридж. В него са включени около 6000 теореми без доказателствата към тях. Тази книга предизвиква фантастична реакция от страна па младия индиец. Мозъкът на Рамануджан неочаквано започва да функционира по абсолютно неразбираем за нас начин. Той доказва всички теореми, а след като изчерпва геометрията, се захваща с алгебрата. По-късно Рамануджан разказва, че му се явила богинята Намагири и му обяснила най-трудните моменти. Осемнайсетгодишен той се проваля на изпитите, защото е слаб по английски език и го лишават от стипендия. Самостоятелно, без специално образование, се задълбочава над математическите си изследвания. Отначало усвоява всичко натрупано в тази област до 1880 г. и може да си позволи да захвърли книгата на професор Шубридж. Продължава нататък, сам преоткрива и надминава всички математически постижения на цивилизацията. Историята на човешката мисъл не познава друг подобен пример. Дори Галоа не работи сам: той извършва изследванията си в Политехниката, която по онова време е най-добрият математически център в света. Ученият има достъп до хиляди трудове. В контакт е с първокласни специалисти. Що се отнася до Рамануджан, никога човешкият ум не се е издигал до такава висота, разполагайки с толкова нищожни средства.
След много години самотна работа и мизерия, през 1909 г. индиецът се жени. Търси си служба. Препоръчват го на местния събирач на данъци Рамачандра Рао – просветен любител на математиката. Рао ни е оставил свидетелство за срещата им: „Дребен човечец, нечистоплътен, небръснат, с очи, каквито друг път не съм виждал, влезе в стаята ми с вехто тефтерче в ръце. Заговори ми за вълшебни открития, многократно превъзхождащи моите познания, а аз го запитах какво мога да направя за него. Каза, че искал да изкарва за прехрана, за да има възможност да продължи изследванията си.
Рамачандра Рао му предлага съвсем скромна заплата. Но Рамануджан е горд – най-после си е намерил работа: жалка счетоводителска длъжност в мадраското пристанище.
През 1913 г. го убеждават да влезе във връзка с големия английски математик Г. X. Харди, който по онова време е професор в Кембридж. Индиецът му пише писмо и изпраща 120 доказани от него геометрични теореми. По-късно Харди казва: „Тези бележки можеха да бъдат създадени само от математик от висша класа. Никакъв крадец на идеи, никакъв шегаджия, дори и ако е гениален, не е в състояние да разбере толкова върховни абстракции.” Той предлага на Рамануджан веднага да отиде в Кембридж. Но – по религиозни съображения – майката на гения се възпротивява. И отново богинята Намагири разрешава трудния проблем. Тя се явява пред старата дама, за да я убеди, че синът й може да замине за Европа без опасност за душата си и й показва на сън Рамануджан в голяма амфитеатрална зала на Кембридж сред възхищаващите му се британци.
В края на 1913 г. индиецът заминава. В продължение на пет години той работи и по невероятен начин тласка напред математиката. Избран е за член на Кралското Научно Общество и е назначен за професор в Тринити колидж. През 1918 г. заболява от туберкулоза и се завръща в Индия, където умира на 32 години.
Оставя неизгладими впечатления у всички, с които общува. Живее изключително сред числата. Харди го посещава в болницата и споменава, че е пристигнал там с такси. Рамануджан пита какъв е бил номера на колата: 1729. „Какво прекрасно число! - възкликва той. - Най-малкото е от всички, представляващи двойната сума от две вдигнати на куб числа.” Действително 1729 = 103 + 93, а също и на 123 + 13. Харди ще се нуждае от цели шест месеца, за да докаже верността на това съждение, а същата задача за четвърта степен не е решена и до днес.
Историята на Рамануджан може да изглежда невероятна, обаче е абсолютно достоверна. Невъзможно е с прости думи да се изложи същността на неговите открития. Става дума за най-абстрактните тайнства на числата и най-вече на „целите числа”.
Почти не се знае какво е привличало Рамануджан освен математиката. Не се е интересувал от изкуство и литература, но го е вълнувало странното. В Кембридж създава малка библиотека и картотека за всевъзможни явления, необясними за разума.


БОСКОВИЧ

Ето тема за научнофантастичен роман: ако релативистите са прави, ако живеем в четириизмерен свят и сме способни да осъзнаем това, то така наречения „здрав смисъл” ще стане на пух и прах. Авторите фантасти се стараят да мислят в рамките на времето и пространството. В контекста на по-дълбочинните изследвания и на теоретичен език техните усилия са съответни на заниманията на големите физици и математици. Но способен ли е човекът да мисли четириизмерно? Вероятно ще му е необходим друг строеж на разума? Може би такава структура ще е възможна едва при човека след човека, при съществото от бъдещото преобразуване? А не съществува ли вече сред нас този „човек след човека”? Фантастите говорят за него. Но нито Ван Вогт в чудесната си книга за Слен, нито Стърджън в Повече от човешки са се осмелили да си представят толкова вълшебен герой, какъвто е Боскович.
Мутант ли е той? Или пътешественик във времето? Може би е извънземен, криещ се под маската на този тайнствен сърбин?
Боскович е роден през 1711 г. в Дубровник – или поне така заявява той, когато 14-годишен се записва като свободен студент в Римския йезуитски колеж. Там учи математика, астрономия и теология. През 1728 г. послушничеството му завършва и той встъпва в ордена на йезуитите. През 1736 г. публикува съобщение за слънчевите петна. През 1740 г. преподава математика в Римската колегия, после става научен съветник на Ватикана. Той създава обсерватория, предприема изсушаването на Понтийските блата, измерва меридиана между Рим и Римини на два градуса ширина. След това обикаля различни райони на Европа и Азия и извършва разкопки по местата, където по-късно Шлиман ще открие Троя.
На 26 юни 1760 г. е избран за член на английското кралско общество и по този случай публикува дълга поема на латински за видимите явления на слънцето и на луната. Съвременниците му казват, че „той е Нютон с таланта на Вергилий”. Общува с най-великите ерудити на епохата и най-вече поддържа обширна кореспонденция с доктор Джонсън и с Волтер. През 1763 г. му е предоставено френско гражданство. Става ръководител на отдела за оптически инструменти към кралския флот в Париж, където живее до 1783 г. Според Лаланд е най-великият от съвременните учени. Д'Аламбер и Лаплас са изумени от напредничавите му идеи. През 1783 г. се оттегля в Басано и се освещава на издаването на събраните си съчинения. Умира в Милано през 1787 г.
Неотдавна, по инициатива на югославското правителство, са изследвани трудовете на Боскович и най-вече, неговата Теория на натурфилософията, издадена във Виена през 1778 г. Учудването е огромно. Говорейки за този труд в статия в сп. „Ню сайънтист” от 6 март 1958 г. Алън Линдсдей Маккей твърди, че става дума за мислител от XX век, принуден да живее и работи в XVIII.
Като че ли Боскович изпреварва не само науката на своето, но и нашето време. Той предлага единна всеобща теория на Вселената, общо и единно уравнение, управляващо механиката, физиката, химията, биологията и дори психологията. Според тази теория пространството и времето не се делят на части до безкрайност, а се състоят от точки – зърна. Това напомня модерните изследвания на Жан Шарон и на Хайзенберг, които са изпреварени от Боскович. Той успява да изучи свойствата на светлината, както и на магнетизма, на електричеството и всички известни тогава или открити по-късно химически явления. В текстовете му ще намерим сведения за квантите, за вълновата механика, за състоящия се от нуклеони атом. Историкът на науката Л. Л. Уайт твърди, че Боскович е изпреварил епохата си най-малко с 200 години и че в действителност той ще бъде разбран едва когато се осъществи пълното сливане между теорията на относителността и квантовата физика. Можем да очакваме, че през 1987 г., по време на празнуването на двестагодишнината от предполагаемата му смърт, достиженията му най-после ще бъдат оценени по достойнство (настоящият текст е издаден през 1960 г., затова се говори за годината 1987 като бъдещабел. Н.).
Все още никой не е предложил никакво обяснение на това невероятно явление. Съществуват две пълни издания на произведенията му на сръбски и на английски. Във вече публикуваната негова кореспонденция с Волтер (колекция „Бестерман”) откриваме още множество модерни идеи:

- обявяването на международна геофизическа година;
- пренасянето на маларията от комарите;
- възможните приложения на каучука (идея, реализирана от приятеля на Боскович, йезуита Ла Кондамин);
- съществуването на планети около други звезди, подобни на нашето слънце;
- невъзможността да бъде локализирана психиката в определена област на тялото;
- запазването на „зърното количество на движението в света – това е константата на Планк, оповестена през 1958 г.

Боскович придава огромно значение на алхимията и дава ясен научен превод на алхимическия език. За него, например, четирите стихии – Земя, Вода, Огън и Въздух – се различават помежду си единствено по особеното разположение на нямащите нито маса, нито тегло частици, съставляващи тези стихии, което се приближава към авангардните изследвания, насочени към откриването на универсалното уравнение.
Особено поразително при Боскович е изучаването на случайностите в природата. Откриваме статистическата механика, предложена от американския учен Уилард Гибс през XIX век и приета чак през XX в. Намираме и съвременно обяснение на радиоактивността (абсолютно неизвестна през XVIII в.) посредством поредица от изключения при природните закони: това което ние наричаме „статистическо проникване през потенциалните бариери”.
Защо това невероятно научно творчество не оказва влияние върху съвременната мисъл? Защото немските философи и учени, извършващи авангардните изследвания до Първата световна война, са привърженици на непрекъснатите структури, докато концепциите на Боскович се основават върху идеята за прекъснатостта. Защото изследванията и историческите монографии, посветени на великия чудак, на разностранния учен Боскович, роден в подлаганата на непрекъснати сътресения страна, много късно започват да придобиват систематичен характер. Когато бъдат събрани абсолютно всичките му писания, когато свидетелствата на съвременниците му бъдат открити и анализирани, пред нас ще застане в цял ръст странна, магическа, привлекателна фигура!



Откъс от книгата на Луи Повел и Жак Бержие "Утрото на Магьосниците"
scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 203 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5625029



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License