Обобщаващ анализ на ритуалните церемонии около Олимпийските и Параолимпийските игри Печат
Анализи - Подробни анализи
Написано от H.   
Петък, 28 Септември 2012 02:07

 

0

Олимпийските и Параолимпийските игри минаха и заминаха и повечето от вас сигурно са забравили за тяхното провеждане, което е похвално. Последствията от тях обаче още отекват и ще се проявяват тепърва до края на годината, затова този материал е за онези хора, които ги интересува (между другото аз самият не спадам към тази група). Причината поради която този текст се забави толкова (което към днешна дата го прави и отчасти неактуален) е, че изследването на тази неща са вече крайно досадни и очевидни за мен (макар да знам, че са свръх-интересни за много хора) и това, което можеше да бъде направено за 2 седмици ми отне 2 месеца (разбира се факта, че трябваше да опукам няколко тона чушки на чушкопека също изигра някаква роля, което трябва да ви говори, че земеделското битие не ми е чуждо).

За сметка на това, напоследък в интернет много се изговори за това как „нищо не се случи“ и се изля доста детинска злоба срещу хората занимаващи се с конспирацията – вълна, към която трябва да взема отношение :) Защото, ако нищо не се е случило, то аз съм овчар из тучните поляни на Марс. Няколко форумни герои велико заявиха, че церемониите не са били нищо особено и не са впечатлени (lol), че са видели фрагменти от символизма, но „нямало значение – ритуалите не значели нищо“. За съжаление – значат. Вярно е – ракета не уби 80 000 души, но предполагам не сте и стискали палци за този вариант. Някои хора посочиха с пръст този сайт и дългата ми статия за Олимпийските игри и едва ли не казаха: „Ето вижте какво става когато човек не си пие хапчетата“. Аз нямам проблем с това, но тези хора не осъзнават, че по този начин демонстрират публично интелектуалното си ниво или най-малкото не са се запознали в дълбочина с работата ми. Ако решите да коментирате някого, поне си направете труда да се запознаете в детайли с труда му, иначе ще изглеждате глупаво. Така например тези хора напълно игнорират факта, който подчертах на няколко места (особено в заключението ми), че моята цел е не да играя ролята на врачка, всявайки страх и казвайки какво ще се случи и какво не (защото това ми е безразлично на по-дълбоко ниво), а да демонстрирам как се проектира ритуал и какви ментално-концептуални конструкции стоят зад едно такова проектиране, защото това бе моята задача и това бе истински важното в случая – за да можете да го разпознавате сами, а не да сте зависими от „този“ или „онзи“ сайт. Подчертах това много ясно и казах, че ОИ са просто добър пример, който може да послужи за едно такова обяснение. Изцяло друг въпрос е, че манифестациите, които очаквах така или иначе се случиха, вие просто не разбрахте за това, което със сигурност не е проблем на моя интелект. Те нямаха мащаба за който интернет жадуваше, но изпълниха задачата си така или иначе. Извън всякакво съмнение е също така, че план за нещо по-голямо в действителност имаше, но той просто не се закотви физически в своя пълен блясък (това би следвало по-скоро да ви радва... поне временно). Имаше сериозни астрологични предпоставки за атентат, което много астролози потвърдиха, така че тук не става дума просто за пусната идея в пространството, а за нещо с реален потенциал. Твърде много сериозни хора занимаващи се с пси-разузнаване можеха да потвърдят, че събитието има голям отрицателен заряд. Това не са хора-аматьори, които да се залъжат по някаква проста егрегориалана маса заредена от конспиративни очаквания в стил „2012 г.“. Това са хора, които знаят къде и как да гледат. Освен това, никой не харчи десетки милиони паундове за 200 000 пластмасови ковчега, просто ей така, за да се закачат повече конспиратори на въдицата по форумите. Харчат се единствено ако има сериозни намерения зад това. Каквито имаше. Защо тези намерения не се осъществиха – не знам и не ме интересува както повтарям от самото начало, затова не смятам повече да коментирам „какво и защо не се случи“ и ще продължа да коментирам единствено онова (което също правя от самото начало), което се случи и което е пред очите ни през цялото време. Защото само така има учене и само така ще разберете механизма по който предаваме свободната си воля в ръцете на някой друг.

Един човек каза, че живеем във времена, в които бавно абсорбираме промените в обществото, без напълно да осъзнаваме самия процес зад това. Това е истина и нещо подобно се случи и с тези Олимпийски игри. Хората, които изследват настоящите въпроси са дотолкова свикнали с идеята за НСР, че на подсъзнателно ниво – те го приемат само защото не се е случило нищо драстично.

Ако не друго, то поне много от вас са разбрали, че филмовите и ТВ-режисьори са жреците и магьосниците на новото време. Масовите ритуали вече не се извършват в храма или на площада, а на нови свещени места – стадиони, телевизионни екрани, дискотеки и кина. Те вече пренебрегват предпочитанията си към потайност и черни роби с качулки и извършват своите меси пред лицето на целия свят и чрез манипулация – печелят аплаузите му. Удивително е колко бързо свикваме с някои неща. Когато преди години няколко смели хора казаха, че големи индустриалци, политици и военни се обличат в роби, събират се в тайнствени гори и извършват жертвоприношения, обществото обяви тези хора за лунатици. Когато това бе доказано с видеоматериали – изведнъж това вече нямаше никакво значение. (Защо да няма?!?) Обаче има.

И тъй като това е обобщаващ материал, смятам да започна с ретроспекция на това, което видяхме в последните месеци и как отделните парченца са свързани в по-голямата картина, която ще се разгръща малко по малко до декември и отвъд него.

Следва хронологията именно на тези парченца.

Както сами ще видите – новите 177 страници, които съм подготвил хич не са малък обем за анализ на нещо, което „не беше кой знае какво“ или дори „изобщо не се случи“ :))

Повечето от тези страници изследват тривиалностите около символиката на нещата, но има и доста сегменти, които са R.O.T.E.-ове от Висшия ми Аз, които ще бъдат полезни на хората, които се интересуват от по-архетипните неща зад събитията. Затова не пренебрегвайте текста въпреки обема му. Може да откриете доста изненади за себе си из редовете :)

 

 

Пред-олимпийските ритуали

 

Преди да започнем, искам да припомня, че когато говорим за Лондон като ритуален град (а това е може би най-ритуалния град в света), една от важните цифри (наред с „9“ и „11“, които винаги са важни за каквото и да говорим) е „7“. Не забравяйте, че Лондон бе последната спирка от трите големи ритуала и церемонията премина изцяло под знака на 7-цата. Говоря за това събитие като „777“, защото се случи на 07.07.2005 г. (2 + 5 = 7) – който иска, може да си припомни последната третина от този материал. Припомням този факт, защото „7“ многократно изскачаше напоследък, особено в откриващата церемония на игрите.


Има много неща, които видяхме и много, за които не разбрахме, защото ако разчитаме на българските медии за информация ще знаем единствено какво се случва в поп-фолк средите. По принцип, предполагам, че всеки от вас е наясно, че не може да се уповава на които и да е медии за реална информация, какво остава за клетото българско интернет-пространство.

 

Давам си сметка, че ми е бедна фантазията кога е дадено началото на ритуалните церемонии във вътрешния свят на Тъмната страна. Мога да спекулирам, че това се е случило около запалването на огъня в Олимпия преди няколко месеца. Все пак мога да се опитам да проследя само това, което стига до целия свят.

Първата по-сериозна улика, която намираме всъщност премина през българското пространство много, много бързо и без особено внимание, защото веднага бе застъпена от това, което се случи в Бургас на другия ден. Самият аз не разбрах за случилото се и бях информиран за него от читател от чужбина за което благодаря :)

Става дума за изгарянето на един небостъргач в Истанбул на 17 юли. Той се казва „Polat Tower“ и е една от високите сгради в централната част на Истанбул. Тя е известна с това, че е изцяло компютъризирана и е последен писък на технологията. Сградата е 42 етажна и 33 етажа от нея са под формата на жилищни апартаменти (42 - 33 = 9). От това, което ми казаха, разбрах, че небостъргачът често се нарича „умната сграда“ и апартаментите в него се отдават под наем на безумни цени. Всички наематели до момента са били известни турски певци и актьори.

Благодарение на наличните 33 000 компютри, сградата се охлажда самостоятелно и предотврати по- големи поражения. Няма загинали или ранени.

Вече видяхте интересната номерология около събитието. Интересно е и че това се случва почти 11 дни преди началото на ОИ (10 дни и 3/4) и имаме две седмици в датата 17.07. Това са следите за които гледаме по принцип, за да разберем, че не става дума за случайно събитие.

Изобщо, след 11.09. трябва да държим очите си отворени винаги когато нещо се случва с висока сграда, защото обикновено това означава нещо и не е случайно. На практика това е саботаж срещу мъжката енергия, което предвид ерата в която навлизаме, е достатъчен репер, че става дума за върволица от събития, от които имаме налично парченце. Още повече, че и този небостъргач е на брега до вода, както тези в Ню Йорк.

Интересно е (случайно или не), че сградата гори само по дължината на единия си ъгъл и лично аз, когато видях снимката за първи път, помислих, че става дума за 2 небостъргача един до друг. Поне на такава оптическа илюзия станах жертва аз.

 

1

Polat Tower“


Както и да е, бързо стана ясно, че това е една сграда, но сякаш за да се закотви потока от съзнание, следващите снимка, на която попаднах беше тази:

 

2

 

Това са сградите, които стоят точно зад „Polat Tower“. Т.е. на някакво ниво имаме запазената марка/схема с колоните:

 

9

 

Връзката с Турция нямаше да е толкова интересна, ако ден преди откриването на Олимпийските игри не се появи тази новина в медиите. 73 годишен турски боксов съдия, който е щял да свири на игрите е починал в хотела си в Лондон от „сърдечен удар“. Поредното ритуално жертвоприношение преди всяка една голяма Олимпиада. Ако сте упорити и ровите по-дълбоко и в по-страничните новини, можете да проследите историята на игрите, откривайки, че винаги има смъртен случай/и преди или по време на самата Олимпиада, за който се споменава в периферията на нещата поради голямата еуфория около главното спортно събитие, която не трябва да бъде помрачавана. Те винаги са там и имат своето значение.


Още на следващия ден, на 18 юли (1 + 8 = 9) се случи нещо, за което вече разбра цяла България, защото се случи баш в нея и този път медиите нямаше как да подминат, с говорене за новата пластична операция на Азис.

В Бургас избухна автобус с израелци в деня на рождението на Васил Левски. Поредното ритуално действие, в което имахме познатата схема с натрапващи се „9“ и „11(:11)“. Чак преди няколко дни прозрях, че от западна перспектива (а в случая това е запазено и в българския му вариант) това се случва в Burgas, Bulgaria или „B-B“, което е „2:2“ или „11:11“ (или ако щете 22, което пък е 2 х 11 – все там). Всичко това става по време на управлението на правителството на Бойко Борисов („2:2“ или „11:11“). Мисля си как щях да видя тези следи още в първата минута, ако се беше случило някъде другаде, но както е казано – когато ти е под носа, не можеш да видиш очевидното. Човек е свикнал твърде много с неговото си, защото го гледа от определена позиция, а и учудването че нещо такова се случи в девета дупка на кавала (която се явява нашата страна) първоначално обърква.

Целият свят пламна, а Израел веднага предприе вербална и съвсем реална вендета срещу Иран, което беше едно от най-жалките изпълнения, което съм виждал в последните години (освен когато не чета за новите пластични операции на Азис разбира се).

Това се случи 9 дни преди откриването на игрите в Лондон, което го прави безспорна част от ритуалната върволица. В този момент Плевнелиев тържествено заяви, че ще си сътрудничим с Великобритания за разнищването на атентата в Бургас (surprise-surprise).

И за да е пълна прелестта на нещата, близките на жертвите от атентата, дойдоха в Бургас, за да почетат паметта им точно на 29 август (2 + 9 = 11) – денят на откриването на Параолимпийските игри (ПОИ), чиято церемония се казваше „Enlightenment – една от любимите думи на масоните (за откриването на ПОИ ще прочетете доста по-надолу, в края на този анализ). Това е поредното доказателство, че между атентата в Бургас и Олимпийските игри като концепция и вълна от съзнание – има връзка – нещо което ви казах още в деня на атентата. Виждате как следите водят сами към този извод. Дори самата дата 29 август взета сама по себе си е 11/9, заради двойката (29 е 119 – отново mirror на 911). Напомням казаното само преди няколко реда (и написаното вече в няколко статии), че самият атентат стана на 18 (9). С официалното честване на почитта към загиналите на „119“ имаме 9-119. И всичко това става „случайно“.

Повече подробности около това, можете да намерите тук.


Само 2 дни по-късно (11), на 20 юли (20.07, което може да се разглежда като 2 х 7 или 77), се случи следващия предшестващ ритуал-жертвоприношение, който отново премина със заглушена гласност в страната ни, този път заради все още неотминалата еуфория на всички, че ЦРУ и МОСАД са в малката България и трябва да се лее медовина, че Обама се е сетил за нас.

Точно в 12 часа на споменатата вече дата, Джеймс Холмс застрелва 12 човека на премиерата на „The Dark Knight Rises“ в Аврора, Колорадо (САЩ). (Интересен факт е, че това се случва само на няколко мили разстояние от мястото на т. нар. „Колумбийско клане“ случило се през 1999 г., в което загиват 12 ученика.)

Холмс е с червена боядисана коса и се възприемал като Жокера от историята за Батман (тази история е важна за разбирането и на няколко следващи събития, тъй че обърнете внимание на аспектите).

Според „The Telegraph“, след клането Холмс казал на детективите, че е взел 100 мг. от болкоуспокояващото викодин. Страничните ефекти на викодина се състоят в чувство за еуфория, параноя и в някои случаи – халюцинации. Това вещество е mind control активатор. Викодин бе открит и в тялото на Хийт Леджър, когато той умря „инцидентно“ от свръхдоза през 2008 г. Леждър игра Жокера в предишната част за Батман (виждате колко очевидно ритуалистично е свързано всичко...) от трилогията на Нолан, който пък след случая в Аврора бе наречен „филмовия убиец“ заради това и предишната история с Леджър.

Самият Холмс има повече връзки с правителството на САЩ, отколкото мога да изброя. Той е един от 6-те приети в програмата на National Institute of Health Neuroscience в университета в Колорадо. През 2006 г., когато е на 18 години, той е стажант в research-отдела на „The Salk Institute“, където е бил въвлечен в изследвания по неврологично засилване на способностите на войниците в битка (разбирайте – програма за супер-войници какъвто е той самия, както загатнах още в първия си материал за случая), което пък е изследване правено за DARPA. Това, което са се опитвали да направят в този отдел е да премахнат умората от тялото на войниците инжектирайки ги с някакво вещество, което се намира в чистото какао. Програмата включва още и създаването на машини, които оперират на ниво мозъчни-вълни, както и бионични протези за ръце, крака и очи. Дядо му – лейтенант-полковник Робърт Холмс – също е доста интересна личност. Той е един от първите абсолвенти със специалност турски език от „Defense Language Institute Foreign Language Center“ в Калифорния през 48-ма година. Тези хора обикновено са използвани за шпиони и са много силно свързани с ЦРУ, което говори за generational programming issues във фамилия Холмс. Това е абсолютен mind control background и нямам никакво съмнение, че Джеймс е МК-субект използван за жертвено агне. Все пак колко са случайните хора-стажанти в отдел по бионика в институт работещ за DARPA?... C’mon...

Така че е нелепо властите да се правят на много шокирани и тепърва да разучават „background“-a му предвид, че е техен човек още от самото начало.

Към днешна дата Холмс няма никакъв спомен за това, което е извършил в киното и има много висящи въпроси касаещи личността му. Как е могъл да си позволи оръжията, откъде има знанията да минира апартамента си (пропуснах ли да кажа?) и защо е казал на полицията за това, вместо тя да бъде издухана от взрива при обиска на жилището му (нещо, което ако си истински злодей – би направил със сигурност) и т.н... Самият Холмс е от Калифорния, регистрационния номер на превозното му средство е от Тенеси, а атакува кино в Колорадо.

Някой ме беше питал за какво може да се използва един Монарх-роб освен за imprint-ване чрез поп-културата. Както виждате може да се използва ето за такива неща. Монарх е проект с широко приложение и затова толкова наблягам на него. Защото когато случаи като този станат масови, ще е добре да можете да ги разпознавате. А ще ги разпознавате колкото повече информация под формата на количествено натрупване имате по въпроса. Един ден, това може да почне да ви засяга пряко поради естеството на посоката, в която върви този свят.


3 4

Холмс, очевидно дрогиран с празен поглед в съда, сякаш незнаейки къде се намира след извършеното убийство. Ако сте по-наблюдателни ще видите, че лявото му око е леко кривогледо, което е много често срещано при МК-субекти третирани с шокова терапия.


5

Разбира се има и теории, че това изобщо не е Холмс (вляво по-ранна снимка на Холмс, вдясно – снимка след стрелбата в киното), които не са съвсем безоснователни като гледаме горните фотографии. Има и показания на хора били в киносалона, че Холмс е получил телефонно обаждане, след което е отишъл до аварийния изход на залата и е пуснал втори човек вътре, който му е помогнал (или който е бил истинския извършител), но има ли вече реално значение? Животът на този човек свърши завинаги и ритуала бе изпълнен. Дали е той или не – заставайки пред свършения факт – няма смисъл да се дискутира.

 


Защо червена коса, когато косата на истинския Жокер е зелена? Първо, защото червеното е цветови код, който обикновено отключва гняв и ярост в програмирането на MK-робите и второ, защото в оригиналния комикс, преди да се превърне в Жокера, персонажа се е наричал „Червената качулка“. Откъде знам това? Защото преди няколко дни, по силата на синхроничността случайно гледах анимацията: „Batman: Under The Red Hood“, където е описана въпросната история.

 

6

7 8

9 10

Батман не успява да спаси Червената качулка, който по невнимание пада в контейнер с киселина, превръщайки се завинаги в Жокера

 

11

Богинята Аврора с червена коса

 

60

Видяхме архетипа с червената качулка и в един друг ритуал извършен по-рано тази година, който също е свързан с ОИ по множество начини, които вече съм описал. Намираме го и в този доста ритуален филм, излязъл през 2011 г.

 

 

И така – никой няма представа защо гениалния 24 годишен (24 2 х 12) невробиолог Холмс, с очертаващо се блестящо бъдеще, решава да се превъплъти в образа на Жокера и да убие 12 души (и рани десетки) в ритуалното време – полунощ (12 ч.).

 

13

 

Има данни, че точно преди да започне филма, се е завъртял трейлър на филма „Gangster Squad“ чиято премиера ще бъде на 11 януари догодина. Скандалното за трейлъра е, че част от неговия сюжет представлява сцена, в която публика в кино бива масово разстреляна от гангстери. Около това се вдигна такъв шум в САЩ, че трейлъра бе свален от циркулация и повече не можете да видите тази му версия в youtube.

 

14

 

В интернет се намира на места като това (предупреждавам, че преди да тръгне клипа се налага да изтърпите досадна реклама на презервативи). Самата сцена започва от 2:02 мин. Доста зловещо и неслучайно (за мен) е, че зрителите в киното са видели собствената си съдба, само няколко минути преди да се осъществи. Вероятно това е било част от ритуала.

Намирам и неслучайна тенденцията, че всички ритуали от този тип имат своето дублиране под формата на учение проведено от правителството. Така беше с 11.09., когато е направено учение на NORAD за самолети разбиващи се в кулите-близнаци, така беше и с операция „Озирис“, която имитираше 1 към 1 случилото се по време на ритуала 777, две години преди него, така е и с настоящия случай в Аврора, където клането е било проведено като учение в медицинското училище „Паркър“ в същия ден на злополуката. Вестниците отбелязват, че това учение трагично наподобявало стрелбата в киното, която се случила само няколко часа по-късно. Имаме и predictive programming за събитието в лицето на песента „My Homies Still“ за която всеки може да се поинтересува сам ако желае (не смятам да се спирам върху това в този материал).

В първия материал, в който говорих за случая в Аврора споменах за т. нар. „mirroring“, който прави връзка и с „911“ чрез името на киното „Century 16“ (което е 116 или огледално 911). Вече казах за момента с двете 7-ци в началото на абзаца извлечен от датата на събитието. Друго раздробяване, което също дава „7“ е ако съберем само 1 и 6 от „Century 16“. (Междувременно стана ясно, че президентските избори в САЩ ще бъдат проведение на 6 ноември, което по американски стандарт се изписва „11.6“. Разбира се огледалното изображение на това е отново... „911“. Датата 116 е и директно свързана със случилото се в Аврора заради името „Century 16“, което на практика е 116.)

Виждате сами колко гениално е подбрано мястото от номерологично-магическа гледна точка – това прави връзка, както с 11.09., така и със 777, те са майстори на бинарния символизъм.

 

15

 

(Между другото – регистрационния номер на колата на Холмс е 119-PDC. Отново mirror на „911“. Номерологичното изражение на „PDC“ 16-4-3. Или 7-7 (1 + 6 = 7; 4 + 3 = 7). Т.е. имаме 119/7/7.)

На последно място – всичко това се случва 7 дни преди началото на ОИ.

Предполагам следите нишката.

Нещата поеха още по-смешно развитие, когато BBC News съобщиха, че в едно градче в североизточна Бразилия има 428 кандидата за 24 общински места. Особеното е че, за да привлекат вниманието на гласоподавателите, кандидатите се обличат като... Батман, Робин и Жокера...

 

15.1

 

Вижте сами:



Free Joomla Extensions

 

Нямаше да обърна голямо внимание на това, ако нямахме директната връзка между Аврора, Олимпийските игри и Бразилия, която е домакин на игрите през 2016 г. Виждате как нещата рикошират едно в друго във всеки един момент, като един гигантски flipper, който опитва да ни се разкрие по множество начини. По-надолу, ще видите колко експлоатирани са ритуалните елементи около Аврора в самите ОИ. И за да премина към тях... вече споменах тук, че в 8:12AM на 27 юли, в продължение на 3 минути всички камбани (включително Биг Бен) на острова бяха бити едновременно. Споменах, че 8:12AM е mirror на часа на началото на церемонията по откриването на ОИ (20:12, which stands for „2012“). Това, което разбрах впоследствие обаче бе, че този проект се е казвал „Work No 1197“, което отново е mirror на „911“ и имаме „7“ (отново връзката между двата ритуала „911“ и „777“). Това не е случайно и уж е идея на този човек, който поне на този клип изглежда доста неадекватно, сякаш не знае къде се намира или най-малкото не знае какво да каже за background-а на собствената си идея:



Free Joomla Extensions

 

Това, което последва бяха самите ОИ в Лондон за което трябва да започнем изцяло нова глава.

 

 

 

 

Олимпийските игри в Лондон

 



Откриването


За съжаление се оказах прав за българския коментар на откриването, който беше пълен резил. Коментаторът говореше повече за дъщеря си, отколкото за Олимпиадата и ако се намирахме в друга държава щеше да бъде незабавно освободен от длъжност. Но тъй като се намираме в България, съм сигурен, че още на следващите игри ще имаме отново честта да се срещнем с нашия герой.

По този повод, трябваше да си пусна британската версия, че да разбера какво се случва, както на откриването, така и на закриването. В интерес на истината версията на която попаднах също не блестеше с гениалност, но поне звука беше както трябва за разлика от поредния посредствен резил на БНТ.

Имаше много превземки колко били велики откриването и закриването и как надминавали китайското в пъти, само защото говорим за империята Великобритания. Това твърдение е изтъкано от жалост предвид, че церемониите в Лондон не могат да стъпят на малкия пръст на мащаба, прецизността и красотата на това, което се случи в Пекин, затова мога да кажа на всички – get a job.

 

Оттук нататък, ако сте гледали само веднъж откриването или ако изобщо не сте го гледали – дръпнете си някаква версия и го гледайте наред с четенето на анализа ми. Само от картинки (колкото и много да съм сложил) няма да добиете пълна представа за мащаба на случващото се.


И така.

В големия си материал за игрите обясних, че лондонския ритуал е свързан по много начини с концепцията за времето (друга интересна imprint-ваща статия правеща връзка между двете е тази). Тези от вас с по-абстрактен поглед върху нещата, несъмнено са забелязали, че цялото откриване не представляваше нищо друго освен проследяване на хронологията на времевата линия на управление на тайните общества на Земята. Нека проследим това малко по-внимателно.


Самото откриване започна с изпълнение на симфоничната композиция „Нимрод“ от Едуард Елгар (английски композитор от 19 в.). Вече със сигурност сте разбрали значението на Нимрод като фигура в света на Тъмната страна, ако сте чели който и да е от текстовете ми за окултните корени на празниците. Т.е. – самият начален импулс открил игрите е свързан с окултното в лицето на Нимрод, който е предполагаемия строител на Вавилонската кула. Неведнъж съм казвал, че Нимрод е смятан за първия черен магьосник и е на голяма почит във всички илюминатски религии, които на практика са производни от историята за Нимрод, Семирамида и Тамуз, които са в основата на концепцията за светата троица в християнството днес.

С този прост ход те ни дадоха началната точка на управление от времевата си линия. Това е важно и предвид факта, че Вавилонската кула заемаше централно място в откриващата церемония (за това след малко).

Малко след това, около 9-тата минута от започването на церемонията бе бита и камбаната, с която официално бяха открити XXX-те Олимпийските игри. Това бе направено от Брадли Уигинс, първия англичанин, който печели „Tour de France“ (и случайно се случва да го спечели точно през 2012 г.). Защо според мен точно той бе избран за тази цел, ще дам теорията си малко по-надолу, защото за пълно разбиране на картината първо трябва да кажа няколко други неща без които нищо няма да стане ясно.

 

16 17

Уигинс дава началото на Новата епоха



Някои хора са изпитали странна тежест в 3-та чакра след удара на камбаната и това е нормално предвид каква беше нейната функция. Дето се вика, ако трябваше да заложа пари, аз също бих предположил, че мога да почувствам нещо именно в този момент. Странно, при мен нямаше никакво усещане при удара на камбаната. Отгоре на това тя би само веднъж, а очаквах поне 11 :Р Усетих това, което очаквах обаче в един друг момент, на който също съм се спрял подробно в основния си материал, но не беше първи в списъка ми с предположения. Ще говоря за това по-късно.

Веднага след биенето на камбаната излетяха няколко балона с олимпийските рингове към стратосферата. Hint.

 

18

19

Лети, лети, балон пълен с НСР-мечти

 


Тогава започна и самата хореография.

Първоначално бяхме изпратени в сравнително свободното езическо селско общество, което се забавляваше на полянките с игри, работа и седенки.

 

20

 

Виждаме тучните зелени поляни, земеделското общество и придобиваме що-годе приятно усещане от зеленината по стадиона.

Набиват се на очи четирите т. нар. „майски дървета“, които може да са визуално познати на някои от тази тема. Майските дървета се използвали в древните ритуали за плодородие. Обикновено се забивал стълб от чамово дърво за чийто връх се връзвали цветни ленти. Тези ленти се хващали от хора в кръг (обикновено редуващи се мъж-жена-мъж-жена като в хорото или пък само от жени), след което те се завъртали около дървения стълб. Метафората е ясна – стълба е фалически символ, а кръга от хора символизира вагината. Чрез активиране на тази формация (правейки я динамична) се imprint-ва идеята за сексуалния акт, който пък води до идеята за продуктивност. Спирам се толкова подробно на този елемент, защото той е важен предвид, че апогея на церемонията е раждането на плод (случващ се на няколкото етапа, като този е първия). В този ред на мисли, майските дървета не са просто декор от един пасторален пейзаж. Те ни казват какво ще се случи по-нататък в церемонията. Когато стигна до този момент, ще подчертая отново връзката между двете, за да я видите по-ясно.

 

21

 

Тази част беше най-кратката в откриващата церемония може би защото беше най-приятната.

Последва детския хор от четирите краища на Великобритания. Изпълнението бе на композицията „Йерусалим“, което е закономерно предвид цялостната идея за Новия Йерусалим и Цион, на която няма да се спирам отново, защото вече обясних достатъчно подробно.

Фокуса внезапно бе насочен към пристигащата карета на стадиона, от която излязоха много мъже с цилиндри водени от Кенет Брана.


22

 

Тези мъже са символ на елита, който дърпа конците в световните събития, но за това – след малко.

Брана се насочва към хълма, който представлява възвишението в Гластанбъри, но вместо кулата – на върху му виждаме Дървото на Живота.


23 24

Отляво – Гластанбъри, отдясно – пресъздаването му на олимпийския стадион



Символизма говори, че Дървото на Живота на практика се намира на върха на Вавилонската кула, на която бе рецитиран коментирания в голямата ми статия текст на Шекспир от Брана. До ден днешен няма обяснение защо именно този сегмент, който по никакъв (поне очевиден и логичен) начин не бе свързан с ОИ – бе избран за откриващата (и закриващата церемония, където също бе повторен).

Тогава започна и следващата и може би ключова част от хронологията на управлението на мъжете с цилиндри – индустриалната революция. Официалното име на тази част (както и на самия хълм) бе „Pandæmonium“ („Pandemonium“ на американски английски), произхождайки от гръцкото „παν“, означаващо „всичко“ или „всеки“ и „δαιμόνιον“, означаващо „малко духче“ или „малко ангелче“, или както го интерпретират християните – „малък демон“ и по-късно – само „демон“ (по този начин, грубо превеждано „всички демони“). Може да бъде интерпретирано и като „Παν-δαιμον-ειον“, което означава „мястото на всичките демони“. Това е името измислено от английския поет Джон Милтън за столицата на ада или „най-висшата столица на сатаната и неговите равни“, построена от паднали ангели по предложение на мамон в края на книга първа на „Изгубеният Рай“ (1667 г.). Музикалното оформление на тази част бе направено от „Underworld“ (underworld/ад – схващате ли?), които бяха коментирани в първия ми текст (и до днес си слушкам този инструментал („And I Will Kiss“), чийто ритъм откровено казано ме кефи).

Няма причина да кръстиш откриване на Олимпийски игри с името на ада освен ако зад това не стои определена концепция. В този момент става ясно, че „Новият Йерусалим“ и „ада на Земята“ са взаимозаменяеми концепции за елита, което е ясно от самото начало, но тук го виждаме вече и доказателствено подкрепено. Дървото на живота се издига и изпод него, от подземния свят започват да излизат работниците, които ще изградят „новия свят“.

 

25

Низвергнатите черноработници излизащи от ада, които ще изградят „новия свят“ за надзираващия ги елит



Има няколко важни момента в този сегмент, които ми направиха впечатление и които ще отбележа, защото това е илюстрация на инициацията на бавния процес на плена на човека в света на технологиите. Например виждаме как малко по малко растителността е изнесена от стадиона, когато започва индустриалната революция.

 

26

 

Макар да е ясно, че това е изнасяне на декор, за да се премине към следващата част на церемонията, трябва да разберете, че това символизира и бавното унищожение на природата, което е неизбежно при започването на един процес като индустриалната революция. Ако допреди това бе показан един период, в който хората са в относителна хармония с природата, то тук имаме нейното обуздаване и впрягане в името на Тъмната полярност. Всичко това се случва под патронажа на самия елит, който дава инструкции за случващото се, а публиката на стадиона пляска. Това е нагледен пример как се иска и получава разрешение за робство. През цялото време имаме и съпътстващото ритуално барабанене характерно за всеки ритуал, което спомага за навлизане в транс.

 

27

Наблюдавах, че мъжете символизиращи тайните общества правят този жест много често, но не съм сигурен, какво точно означава. По щастлива случайност намерих в интернет изрязана анимация точно на този сегмент.

 

 

Не знам дали забелязахте, но самия елит правеше движения във въздуха, копирайки движенията на работниците. Т.е. – те са мислителите, тези които инжeнират действията на пси-ниво и трупат пари на гърба на работническата класа, която осъществява тяхната визия. Това може да има и второ тълкувание в същата посока. Те не ги имитират, те ги контролират, както се контролира безволеви роб обладан от вуду-магия:

 

28

 

Както се досещате, нищо не се е променило и днес.

 

29 30

 

Последва издигането на масонските колони под формата на комини.


31

Можете да видите трите „X“ по комините



Тези, които са гледали внимателно знаят, че комините спряха да се издигат за няколко минути след като станаха 3 на брой.

 

32 33

 

За да се спази tribute-а към познатата схема:

 

9

 

В края на краищата комините станаха... 7. Все пак сме в Лондон.

 

34

 

Не забравяйте, че освен всичко друго, това са и фалически символи. Това е следващия етап в процеса на зачеването, за който вече споменах по повод майските дървета. И за да подкрепя това твърдение, ще кажа, че това, което видяхме после приличаше на сперматозоид оплождащ яйцеклетка, като впоследствие имахме и раждането на плода.

 

35

„Изливането“ и „изковаването“ на основния от 5-те ринга прилича на оплождането на яйцеклетка


36 37

Някои читатели забелязаха и приликата на инсталацията с тази от олимпийския стадион в Рио де Жанейро за предстоящите игри през 2016 г. (картинката вляво е обърната, а формацията очертана с черно, за по-голяма яснота; оригинала можете да видите тук)

 

 

Преди да дискутирам кой или какво е било заченато (което ще стане по-надолу, защото се случи в 4-тата част на церемонията), ще посоча отново връзката между церемонията по откриването и събитията в Аврора точно 7 дни преди това. Когато яйцеклетката бе оплодена, часът в Англия е бил точно 21:21. Освен, че това е „99“, това е и огледално изображение на 12 убити в 12 часа от Джеймс Холмс.

Отделно от това, още когато гледах тази част на откриването на 27-ми, първата ми аналогия бе с „Властелинът на Пръстените“ и изковаването на онзи, който ще владее всички други („One Ring to rule them all, One Ring to find them, One Ring to bring them all and in the darkness bind them“).

 

38

 

После видях, че много хора в интернет са видели и направили същата аналогия. Разбира се, тези, които не са чели/гледали „Властелинът на Пръстените“ няма изобщо да разберат важността на тази сцена. Още преди години бях писал във форума колко важно е това произведение за елита и въобще концепцията за пръстена, която произхожда архетипно от нордическия епос „Песен за Нибелунгите“, за когото масоните наемат Вагнер, който да напише опера по него („Nibelungen“ означава „деца на тъмнината“). Всичко това и самата концепция за ринговете прави препратка и към Сатурн, който е известен като „планетата с ринговете“. Виждаме отново елита, който симулира работа, докато истинските работници се самозаробват.

 

39 40

 

Накрая алхимичният процес е завършен.

 

41 42

Great Britain rule them all

 

43

 

Следващият аспект бе появата на Джеймс Бонд и кралица Елизабет II на откриването на Олимпийските игри. Това имаше няколко пласта.

 

44

Бонд се играе понастоящем от актьора Даниел Крейг

 

 

Вече обясних, че когато говорим за агент 007, говорим всъщност за Джон Дий от епохата на Елизабет I и това е основната метафора в случая. В основния ми материал съм описал надълго и нашироко множеството връзки между олимпийския ритуал в Лондон и тези две тъй важни фигури за НСР, на които се „вдъхва нов живот“, тъй че появата на точно този сценарий изобщо не ме учуди.

Англичаните бяха превъзбудени, защото Лизи се появява за пръв път на екран откакто е била на 25 г. (2 + 5 = 7). Станахме свидетели на тайното й ескортиране от 007 до стадиона (храма). Имахме и неизменната препратка към Орион и Сириус.


45

Кралицата с нейните пазители от Сириус

 


Двамата се „качиха“ на хеликоптер и „скочиха“ от него на самия стадион.


46

 

Това е интересно по няколко причини. Първо, новият епизод за Джеймс Бонд, който излиза на 9 ноември (докато пишех това бях убеден, че премиерата ще е или на 9-то или на 11-то число и взех, че проверих и се оказа, че е и на двете – 9 ден, 11 месец – сещайте се) се казва „Skyfall“ (в превод „Падане на Небето“ или (по-скоро алюзия за) „от небето“, колкото и тъпо да звучи).

 

47

Във всички филми за Джеймс Бонд имаме характерния мотив с дулото, което прилича и на око. Това е подсъзнателен imprint към идеята, че става дума за таен агент, който е част от тайни служби, които наблюдават гражданите.



Напомням че Крейг и Лизи символично падат от небето по време на ритуала в Лондон. Всичко това се случва в най-апокалиптично спряганата година досега, в която буквално се очаква едва ли не „небето да падне“ или поне да дойде нещо от небето под формата на кораб-майка, който да спаси всички бели братя (въздишка). Това прави още по-интересен факта, че по програма тази част от откриването се казва „The Arrival“.

Мисля, че именно като резонатор на всичко свързано с небето, Брадли Уигинс бе избран да бие камбаната, давайки официалното начало на ОИ. По време на произведението „Нимрод“ публиката на стадиона бе накарана да държи сини платна, символизиращи небето:

 

48

 

Самият Уигинс до камбаната имаше за електронен фон небе:

 

16

 

И за тези, които все още не могат да разберат накъде бия, самият Уигинс се състезава за „Team Sky“ в „Tour de France“:

 

49

 

Защо концепцията за небето е важна в случая, за да бъде толкова преекспонирана (освен, че е архетипна връзка със случилото се в Аврора, понеже Аврора е богиня на зората)?

В контекста на сценария на Бойл, Крейг може да се възприема като „The Man Who Fell to Earth“ (мъжът, който падна на Земята). Тук трябва да направя малко отклонение (ох...), за да изясня това, което казвам, защото то се разклонява в няколко посоки.

The Man Who Fell to Earth“ е филм 70-те, на който попаднах случайно преди около 5 години. Филмът върви мудно и е дълъг (мисля, че беше над 2 часа) и оставя някакво притеснително и лепкаво усещане по аурата и то не защото има някакви смущаващи сцени в него. Просто не мога да обясня точното чувство, особено е, може би защото филма е по истински случай. Макар да се развива много бавно, препоръчвам да го гледате, защото за хората четящи този и подобни сайтове, той би бил доста интересен.

Сюжетът ни разказва за безполов (ако си спомням правилно) хуманоиден извънземен с рептилоиден произход, който катастрофира на Земята и се оказва заклещен на нея, тъй като не може да се върне на родната си планета поради повреда в кораба му.


50 51

В ролята – британския певец Дейвид Бауи в едно екранните си превъплъщения



Бауи играе много убедително ролята на абсолютно беземоционалния си ET-персонаж. Ако питате мен играе я прекалено убедително. С преминаването на сюжета Бауи се вписва малко по малко в обществото, като трябва да носи маски, за да може да се движи свободно из социума. С времето той става един от най-богатите хора на Земята (заради мега-знанията си) и създава голяма корпорация с идеята да може да построи кораб, с който да се върне на родната си планета (доста реалистичен сценарий предвид кой наистина стои зад големите корпорации). Правителството знае за него и му позволява да си развява коня (до един момент). Предавам сценария грубо и предварително се извинявам ако някъде правя грешки, защото някои моменти ми се губят вече, а едва ли ще седна да си го причиня втори път.

Така или иначе фактът в откриващата церемония прави препратка към извънземното присъствие сред нас, което настъпва.

Вторият интересен момент относно този аспект, който заслужава разглеждане, е самия Дейвид Бауи, който беше специално почетен по време на откриващата церемония. Някои от по-младите читатели може да не знаят много добре кой е Бауи и честно казано не смятам да променям това :)) Информирайте се ако ви интересува. Достатъчно е да кажа, че Бауи е открит кабалист и именно той (а не Мадона) е този, който още преди повече от 40 години представи Кабала в западната поп-култура. Около човека има толкова открит тъмен окултизъм, който той дори не крие, че навярно може да се напише цяла негова автобиография само от тази перспектива. Темата за него е интересна, но не смятам да се занимавам в отделен материал с това. Ако някой е фен и иска да състави подобно нещо – може да го направи и ще го публикувам. Нета е пълен, стига да ви се търси и хората се учудват, когато разберат някои факти, просто защото за тях не се говори по телевизията. Това е едно добро начало. Като цяло приносът на Бауи за това, което представлява днешната поп-култура, е повече от осезаем, затова ако искате да разберете шоу-бизнеса днес, може би трябва да се върнете към корените, което само потвърждава приказката, че новото не е нищо повече от добре забравено старо. Според мен Бауи е бил мъжкия прототип на това, което е Лейди Гага днес. Тя има същия имидж като него, просто го довежда до екстремност, която не би се приела по същия начин през 80-те, както се приема днес. Интересно изследване би било да се направи сравнителен анализ в еволюцията на mind control-а от онези времена и това, което е той днес. Така например виждаме прочутата светкавица, която използва Гага, въведена от Бауи още през 70-те години. Ако си мислите, че това е нещо ново и иновативно – помислете пак.

 

52 53

Разбира се още тогава виждаме акцент върху ляво око на Хор, което символизира левия, бездуховен път. Когато антихриста гледа с лявото око, това представлява външно виждане.

Когато антихриста е сляп с дясното око, това представлява вътрешна слепота. Закриването на дясното око и показване единствено на лявото, е един от най-прочутите Монарх-символи на новото време – буквално всички звезди днес го правят по фотосесии. Светкавицата пък е символ на активация.



На всичко това бе отдадена почит на самото откриване в Лондон „просто между другото“, в частта с представянето на дигитална ера:

 

54

Ритуалните маски с лика и светкавицата на Бауи (нямам илюзии, че той е човека, който е въвел идеята, знам прекрасно, че са неговите програматори) по време на откриването на ОИ в Лондон. Забележете червената коса на маските.


55

О, забравих ли да кажа, че в самия филм, Бауи също е с червена коса?



Предвид изцяло окултното мислене на елита и естеството на церемонията по откриването (всъщност не знам колко от вас вникват в нещата, но затова й се казва „ЦЕРЕМОНИЯ“, защото това винаги са магически церемонии и ритуали без значение дали говорим за Лондон или не – това са очевидни неща, просто понякога трябва да приемате думите в техния буквален смисъл) с частта за „The Man Who Fell to Earth“, съзнанието ми неизменно прави асоциации и с историята за луцифер, който все пак е наричан „падналия ангел“.

 

56 57

 

Т.е. цялата идея за „skyfall“ не е нищо друго освен генериране на мисъл-форми във въпросната посока, без значение каква е фасадата на представлението. Небето е важно в тази церемония, защото то е символичното пространство откъде идва техния бог. Отново, опитвам се да обясня нещо базово, което не е очевидно и логично за линейния ум. Трябва да мислите отзад-напред, за да видите валидността на казаното. Предвид това, че имаме архетипна идея за луцифер, това отново извиква концепцията за Венера, защото двете са тъждествени (луцифер = Венера). Това е интересно, предвид, че темата за Венера бе много актуална по време на Диамантения юбилей. Писал съм за това в основния си материал и можете да си припомните ако желаете или да потърсите с ключови думи (за тези, които не са изчели цялата дължина).

Говорейки за това, неизменно изниква връзката, че Аврора е нещо като „майка“ на утринната звезда Венера/Луцифер. Т.е. – отново имаме връзката с Венера, Холмс и Батман или връзката на олимпийския ритуал с другите негови предшестващи церемонии.

Това ме води до следващата връзка по повод „The Man Who Fell to Earth“ (който пък е свързан с церемонията по откриването).

Личното ми усещане, още когато гледах филма преди години, бе че това е филм, който отчасти да представи на обществеността историята за Вал Тор.

Случаят с Вал Тор е световно неизвестен дори сред повечето уфолози по абсолютно незнайни за мен причини, предвид, че това е единственият случай, в който имаме документирано кацане на НЛО на Земята и контакт на официално държавно ниво на равнище президент на САЩ, което не само че е публично признато, но е и отразено в медиите със снимки. Тук много от вас ще си кажат, че няма начин това да се е случило и да не е в учебниците по история или най-малкото да не сте чували за него. И все пак – ето че „невъзможното“ е факт.

През март 1957 г., Вал Тор каца във Вашингтон на 15 мили от Пентагона, след което бива заведен там от местните полицейски власти (знам как звучи). Вал Тор се среща с президента Айзенхауер и вицепрезидента Никсън и дава своята перспектива върху развитието на човечеството. Той казва, че идва от вътрешността на Венера с екипаж от над 200 души. Вал Тор е като 2 капки вода с нас хората и навярно расата му е остатък от експериментите на ЕА, който разселил човешкия вид навсякъде из галактиката. Вал Тор е очевиден привърженик на Светлата полярност и не постига никакъв успех в тиражирането на философията си сред Тъмното правителство на САЩ. Въпреки това той остава повече от 3 години в Пентагона, случаят е отразен от пресата и т.н.

Вътрешният ми глас ми казва, че случаят с Вал Тор е истински, именно защото се случва пред очите на всички просто ей така. В най-лошия случай, това е мащабен психологически експеримент на правителството на САЩ, за да провери каква би била обществената реакция при една евентуална таква среща. Както виждате – реакцията е никаква. Повечето хора не знаят, че това се е случило, какво остава за интересуващите се в България. Защото сме дебилни. И това е факт.

Нямам време да разказвам цялата история, който иска ще се поинтересува, написвайки „Val Thor“ (duh!) в google.

 

58

Вал Тор (отдясно) с двама свои съекипажници

 


Това, което исках да кажа е, че цялата тази плеяда от символи се завърта на едно събитие като ОИ и никой дори не подозира за това. Скачайки от хеликоптера видяхме опозицията мъжко-женско в лицето на Крейг и Лизи 2-ри номер – „жената, която падна от небето“ символизирайки Венера/Изида или за по-лесно – просто архетипа на Кралицата („женска на Трона“). Защото женската енергия става доминираща и това е емблематичната година за това. Затова имаше и акцент върху правата на жените по-рано в историческата част на церемонията.

 

59

 

Затова и беше подчертано на няколко пъти, че за пръв път всички олимпийски нации имат женски представители, както и всеки един спорт – мъжка и женска дисциплина.

По-късно видяхме това още веднъж когато множеството клонинги на Мери Попинс „кацнаха“ на стадиона „да спасят децата от кошмарите им“, имплантирайки тяхната визия за нещата. Отново – паднали ангели.

 

60

 

Между другото, повечето от вас със сигурност са забелязали истерията по стадиона когато баба-гущерче се появи иззад трибуните.

 

61

 

Както казах целите игри са в името на кралицата. Целия стадион стана на крака и я аплодира. Ако обърнахте внимание дори речите на всички, които говореха в края на церемонията започваха с обръщение към кралицата, после към всички височайши личности, които присъстват и най-накрая се споменават обикновените хора. Защо? Нали това е официално събитие възвеличаващо равенството? Защото както вече обясних – равенството винаги е било само на повърхността, то е параван, то е близалка, с която да ви заблудят, докато всъщност налице имаме същата йерархия. Иначе нямаше да започват по този начин и направо щяха да си четат речите без каквито и да е обръщения. Всичко свързано с тези игри и събитията преди и след тях бе в името на кралицата, защото както казах, Диамантения юбилей ще бъде празнуван през цялата година на ритуално ниво, макар на публично да е приключил още юли (7-ми) месец. Същият ден се чу, че Елизабет щяла да посети България. Причината за това бе превъзбуденият Росен Плевнелиев, който беше толкова развълнуван, че е бил на аудиенция при Лизи, че само дет не се разплака като малко дете пред камерите. Президентът лично поканил кралицата и администрацията му вече е изпратила официално писмо до Бъкингамския дворец, за да уточни датата на посещението. „Никога не съм идвала в България.“, споделила „развълнувано“ Лиз. „В тази част от Европа съм стигала само до Унгария. Сърдечно благодаря за поканата.

Освен да й пожелая да не стига по-далеч от Унгария, не се сещам какво друго да кажа... Между другото, много се съмнявам, че наистина ще дойде. И понеже това не е достатъчно противно, Плевнелиев предложил на принц Чарлз и Тони Блеър също да ни дойдат на гости. Приказка. Светата троица на camp в България. Чарлз вече е идвал веднъж в Столипиново и сигурно му е домъчняло, та него го разбирам. Но другите двама са екзистенциална загадка за мен. Готви си флагчетата/тоалетната хартия народе! Аз пък ще си приготвя тапите за уши, защото ако това наистина се случи, то няма да се говори за нищо друго освен за това в продължение на месец.


Както сами виждате тази част от откриването е една от най-интересните и една от най-пренебрегваните от изследователите, което пък е добре за мен, защото това ми позволява да продължавам да hate-вам с право относно ниското ниво на компетенция в интернет.

Накрая на сегмента на Вавилонската кула бе донесено и издигнато знамето на Британската империя под хоровото изпълнение на химна на Великобритания, който (за тези, които не знаят) не е нищо друго освен „God Save the Queen“. Той бе изпят от – както е политически коректно да им се казва – „деца в неравностойно положение“, но аз предпочитам да ги наричам с името им – „retards“. Нищо против децата с проблеми, just let’s keeping it real for once. Всички те бяха облечени в болнични пижами и сред тях имаше инвалиди, глухонеми и какви ли още не.


62

 

Намирам за крайно извратено да се карат тези дечица да величаят кралицата на едно такова събитие. Сигурен съм, че тази церемония е бил искра светлина и разнообразие в техния – със сигурност – нелек живот, но докъде са готови да стигнат тези хора само и само да глорифицират тази бабичка? Какво още трябва да направят, за да разбере целия свят „колко е велика тя“? Кой още трябва да й се поклони, колко още церемонии ще бъдат създадени в нейна чест. This is fuckin bullshit. I mean for real this time.

 

63 64

 

Всичко това се случи точно след падането на Джон Дий и Елизабет от небето, които са архитектите на Британската империя, което не е случаен timing. С издигането на знамето на Вавилонската кула бе обявен Новият Йерусалим. Отново – опитвам се да направя случващото се очевидно за вас. Цялата тази част беше tribute към Елизабет, Дий и другите второстепенни (или пък не) неща, които описах.

И като заговорих за Дий (Агент 007), Джеймс Бонд и „Skyfall“, интересна синхроничност бе новината, която ми пратиха, че обявяват 5 октомври за ден на Джеймс Бонд. Това щеше да мине през погледа ми без да му обърна особено внимание, ако ден преди това не бях качил статията за „Бебето на Розмари на сайта. Тези, които са я чели знаят, че в сюжета, 5 октомври е най-подходящия ден за раждането на сатаната. Ако сте разбрали статията, сте осъзнали, че този филм не е случаен продукт и е израз на определени концепции на елита. Изглеждаше така, сякаш връзката между Дий (който – за тези, които още не са разбрали – е бил черен магьосник), Агент 007 и тъмните енергии на които те са носител, постоянно се навираха в носа ми. В този момент отново ми подсказаха, че на 5 октомври тази година, ще има концерт на някаква си група „Enslaved“ (в превод „Поробен“) в клуб с име „Джон Дий“ в Осло. И всичко това беше рекламирано на сайта http://www.rockefeller.no/ :)) Джон Дий (007), Джеймс Бонд, деня на сатаната, „Поробен“, Рокфелер – както виждате, когато една идея е заредена с отрицателен заряд, тя може да привлече само подобни модели около себе си. „Злите илюминати“ със сигурност не са поставили умишлено група „Enslaved“ да свирят в клуб с име „Джон Дий“ точно в деня на сатаната – 5 октомври (защото от това биха получили ерекция), но това е начина по който работят нещата и това са символите чрез които разбирате каква е енергетиката зад дадена концепция. Както казах – когато говорим за магия – тези неща се случват от само себе си и подобни синхроничности само доказват какво е ядрото около което гравитират тези идеи на астрално ниво. Всички тези модели, колкото и далечни да ви изглеждат, са свързани с ОИ, защото и в единия, и в другия случай – говорим за магия.

Това беше просто пример за механизма на нещата, подобен на такива, каквито съм давал и друг път.


С това приключи и този сегмент от откриващата церемония.


Това, което последва в следващата част със сигурност бе най-странното хореографско решение, на което някога съм ставал свидетел.

На сцената се появиха десетки болнични легла с деца по тях, които уж трябваше да са препратка към няколко неща.

 

65

 

Първо, техния National Health Service (NHS) и Great Ormond Street Hospital (GOSH), към които имаше съвсем официален tribute формиран от светлинни надписи. Наистина не разбирам защо това е толкова важно за откриването на едни Олимпийски игри. Отгоре на всичко тази част започна с музикална тема от „Екзорсиста“ (отново архетипно-тематични аналогии с „Бебето на Розмари“) и за съжаление – моя любимец Майк Олдфийлд я изсвири на живо. „Екзорсистът“ е може би най-известния филм за обсебване (а не раждане като в случая на филма на Полански) на дете от дявола. Доста безвкусен и неподходящ избор за едно събитие изпълнено с изцяло позитивни послания, не мислите ли? След малко този избор ще видите колко на място е този избор, когато знаете какво наистина се случва.

Втората официална връзка с леглата е, че бе направен опит да се направи препратка към сцена от „Питър Пан“. Друг въпрос е каква беше логиката да се появява Дж. К. Роулинг (авторката на книгите за Хари Потър), която да чете Питър Пан. Въобще цялата част беше неадекватна от логическа гледна точка. Роулинг каза, че Небивалата земя (Neverland) се превръщала в реалност 2 минути (11) преди да заспиш. Цялата тази част правеше очевидни препратки към mind control-аспектите свързани с деца. Имахме множество черно-бели опозиции като например радостния танц на сестрите и децата...

 

66

Празнуващи какво?... Че са в болница ли? WTF?!? Между другото една от функциите на целия този откъс е да се imprint-не публиката с идеята, че за децата трябва да бъдат взети мерки и да се третират с медикаменти.



... до заспиването на самите деца и пристигането на демоните, които започват да ги тероризират (опозиция ден-нощ).

 

67

Съществата от тъмнина се появяват в момента, в който децата заспиват



Друга опозиция е реалния свят и света на фантазията, т.е. – света на робите Монарх, повечето от които, както знаете, са изградени на приказки (Оз, Алиса, Фантазия и т.н.). Според Фриц Спрингмайър, историята за Питър Пан също се използва много интензивно в mind control script-ове, като на жертвите им е казано да избягат в Небивалата Земя (аналога на страната Оз или Страната на чудесата), което води до дисоциация в роба. Имахме и появяване на клетки, в каквито децата наистина биват държани при тяхното фрагментиране и което е типичен Монарх-символизъм.

 

68

 

В този момент започнаха да се появяват и всякакви отрицателни герои от английската литература като Крюела Де Вил, Кралицата на Сърцата (от „Алиса“), капитан Хук (който в Монарх-световете е образа на handler-а) и др.

 

69 70

 

Тяхната функция бе да изплашат децата и да осъществят техните най-страшни кошмари. Забележете, че те дори не показаха самия Питър Пан, който уж е причината за цялата хореография. Показаха просто деца в легла имащи кошмари (след това разбира се имахме падналите ангели в стил Мери Попинс, които паднаха от небето с чадъри – вече говорих за това по-горе).

Ако се вгледате в детайлите, ще видите, че докато децата сънуват кошмари медицинските сестри „танцуват“ и правят знак, който се състои в допиране на показалеца в дланта.


71

 

Доколкото разбрах, на езика на глухите това означава „време за лекарства“ или „инжекция“ (второто според мен е по-близо до истината предвид аналогията на игла допряна до тялото, с която свързвам самия символ, което пък отново е mind control-тематика). Т.е. – „стойте си заспали“ – послание, което си мисля, че е предназначено за всички зрители (аз бих ви препоръчал точно обратното – да почнете да се събуждате час по-скоро).

Главният злодей бе Волдемор, който се оказа фигурата с пръчицата в дясната ръка (както подозирах) и който е архетипа на черния магьосник, прототипа на който откриваме в Дий и Таро.

 

72

Волдемор (на леглото вляво), който постепенно се издигна и порасна в размер (the dark knight rises)


73 145

Дясната ръка е тази на отдаващите енергии – ръката в която се държи магическата пръчица ако трябва да се прави някакво заклинание (над публиката)

 

74

Черният магьосник „изстрелва“ магията си от магическата си пръчка

 

 

Както виждате няма нито един аспект относно тази част, която да е „ок“ и в духа на официалната теза на Олимпийските игри. И ако си мислите, че сте видели всичко, следва може би един от двата най-важни аспекта относно церемониите свързани с Олимпийските игри (вторият бе на закриването им). А именно – раждането на лунното дете.

Преди да се спра на това, нека припомня предпоставките свързани с това раждане, за което предупредих още в началото. Първо, в самото начало имахме древен езически ритуал за плодородие в лицето на майските дървета.

 

20 34

 

След което, в частта „Pandæmonium“ (което напомням – е столицата на ада) имахме 7 фалически символа изпускащи пара (семенна течност), които оплодиха яйцеклетката:

 

35

 

Когато яйцеклетката бе оплодена се роди това:

 

75

То е по-голямо от всеки жив човек, за да се акцентира върху неговата значимост и много хора, които дори не се занимават с конспирации го намират за зловещо и „out of place“ (каквото е).

Във фолклора, когато се роди дете при него идват орисници, които са и негови кръстници.

В случая, кръстника на детето бе Волдемор или архетипа на черния магьосник, който предвести и „благослови“ неговото идване.

(Между другото темата за бебетата беше доста популярна по време на ОИ, даже Дейвид Бекъм обяви, че ще работи за „олимпийско бебе“. Очевидно Бекъм е програмиран да прави деца по някаква причина, защото това ще му е петото.)

 


Това раждане“ бе доста тъмно по характер и за да разберете един от множеството му аспекти трябва да сте прочели и разбрали концепцията зад класическия филм на Полански от 68-ма година – Бебето на Розмари“. За онези, които вече още не са чели текста, Розмари е изнасилена от дявола и на практика тя зачева детето на сатаната“. За целта олимпийски стадион бе превърнат в столицата на ада Пандемониум и семето на сатаната се въздигна от лавата (която идва от подземния свят), за да оплоди яйцеклетката. Това бе основната цел на този ритуал – символично да зачене и роди дете.

За да разберете значимостта на това бебе трябва да разбирате колко важни и символични са концепциите за „антихриста“ (бебето бележещо пика на НСР) и ритуалите свързани с опозицията раждане/смърт във вътрешния свят на тайните общества. Именно по тази причина великден и коледа са най-популярните празници в света, защото те символизират точно тази философия – раждане-смърт-възкресение (което е ново раждане продължаващо кръговрата).

[Това е свързано и с концепцията, че за да получи нещо дълголетие и успех, то трябва да бъде направена жертва в негово име, която да резонира с „нещото“, което искаме да boost-нем. Спомнете си например българския фолклор и историите за вграждането на човек в мост, къща и т.н. Спомнете си как когато се отива на война, се прави жертвоприношение на боговете, за да е успешна войната. По подобен начин, ако искате да boost-нете някое същество от женски пол, трябва да направите жертвоприношение на жена (подобното привлича подобно).]

Друга концепция, която трябва да разбирате е тази за Лунното дете.

Терминът „лунно дете“ за пръв път е споменат от Алистър Кроули в едноименния му роман от 1917 г.


76


„Лунно дете“, най-общо казано, се нарича мисъл-формата, която се създава по време на секс. Мисъл-формата излиза навън и изпълнява заповедта на въвлечените магьосници (секс-партньори). Опит за създаване на лунно дете е бил осъществен по време на един от най-известните магически ритуали на 20 век – ритуалът за призоваване на Бабалон, в който участват Л. Р. Хъбард, Джак Парсънс и Марджъри Камерън. Призоваването на Бабалон започнало през 1946 г. с пълна ритуална церемония. Парсънс и Камерън отдали своята сексуална енергия, докато Хъбард ръководел начинанието и използвал енергийното си зрение. Това било изтощителна процедура, която била предназначена да отвори портал между измеренията за проявлението на богинята Бабалон, Майката на Вселената. Тя щяла да се появи в човешка форма, и много хора до днес смятат, че Камерън наистина е инкарнация на Бабалон. Лунното дете се смята от някои за духовният наследник на Кроули. Тъй като Камерън и Парсънс нямали деца, Лунното дете, което твърде вероятно било проникнало в този свят в почти всяка форма, трябвало да бъде препратено към раждане в различно измерение. Лунното дете също така е разглеждано от някои като антихриста. Луната също така е асоциирана с тъмнината и с магьосничеството. Отново, всичко е въпрос на това какъв вид сили избира да призове магьосникът. Повече за тази концепция ще разберете в една от предстоящите ни книги, която по всяка вероятност ще излезе догодина.

На фона на казаното, какво видяхме по време на откриващата церемония?

 

77

 

Бебе, с лунния сърп до него – лунно дете. Обърнете внимание на гениалната хореография – човек без окултно разбиране, който няма ни най-малка представа какво наблюдава и кой стои зад режисирането на наблюдаваното, веднага ще реши, че това е дете сложено да спи, а Луната е типичния придружаващ символ тип „Лека нощ, деца“, който да аранжира постановката. Това е бинарния символизъм – той винаги съдържа екзотерично (външно) и езотерично (вътрешно) значение. След това символично раждане няма да се учудя ако до 9 месеца Кейт Мидълтън обяви, че е бременна. По всяка вероятност това бебе ще е от женски пол (знаете защо) и ще е новата кралица (Изида – „жена на трона“) някой ден. Ако забелязвате бебето е с разцепена глава, което говори за mind control – т.е., че то ще бъде лицето на контрола, но самото то ще бъде контролирано от силите в сянка, каквато е и библейската трактовка за антихриста.

И така – магическото дете, новият лидер на НСР бе символично роден. Хората по стадиона ръкопляскаха на своето заробване. Така се прави – по учебник.

С това свърши и този сегмент от откриването.


Последва скеча с Мистър Бийн, който беше свежа глътка въздух след горното и игра символично ролята на Жокера (Глупака), за всички на стадиона. Изпълнената композиция беше „Огнените колесници“ на Вангелис, което прави очевидна библейска препратка към историята за Илия и огнените колесници (което по всяка вероятност е било НЛО).

 

78

 

Няма да се спирам повече на тази част и продължавам нататък.


Хронологията на заробването на човечеството продължи с представянето на дигиталната ера – може би най-голямата стъпка режисирана от елита в посока затъпяване на човешкия вид.

 

79

 

Електронни игри, мобилни телефони, създателят на интернет (който навярно бе поставен там единствено като резонатор за „www“, което е „666“).

 

80

Неоновите светлини и цветове – подаръка на Едисон за психеделичната епоха :))



Изредиха се и всички Монарх поп-звезди, които са формирали съзнанието на хората от новото време, като се почне от Бийтълс, минем през Sex Pistols, Бауи (вече сложих снимката с маските по-горе, която е именно от тази част на церемонията), Queen, Prodigy (звуча символичната (предвид, че говорим за ОИ) „Fire Starter“), Pink Floyd (със символичната „The Dark Side of The Moon“) и много други... Видяхме много черно-бели и психеделични костюми, както и богата Монарх-символика.

 

81

 

Хората отново ръкопляскаха, когато им бе показан този епизод от хронологията на новото време на тяхното заробване.

 

82

 

И ако частта с болничните легла и лунното дете бе най-странното хореографско решение, то следващия епизод („Abide With Me“), определено носеше най-зловещото усещане на откриващата церемония и разстрои немалко познати по необясними причини, оставяйки усещане за някакъв таен и тъмен ритуал. Тук се случи нещо важно и различно, макар аз самия да не съм сигурен точно какво (въпреки че имам своите хипотези).

На първо място това бе изпълнение посветено на жертвите от ритуала 777 през 2005 г., което само по себе си трябва да ви говори, че ще изисква по-специално отношение от тяхна страна. Най-малкото, точно преди началото на този сегмент, камбаната на стадиона удари за втори път, подавайки ни знак, че ще се случи нещо значимо.


Abide With Me“ е християнски химн и един интересен (поне за мен) факт свързан с него е, че по разкази на оцелели, това е композицията свирена докато Титаник е потъвал. Въпросът за Титаник и връзката му с Олимпийските игри бе повдигната и по други поводи, което беше още по-странно, защото както знаете темата ме интересува. На практика имаме два големи ритуала (Титаник и сега ОИ в Лондон) свързани с този химн, превръщайки го в доста лош знаменател.


Хореографията започва със звуков фон от биене на сърце, което създава тревожно усещане и навява асоциации за човек, който е изплашен и се страхува за живота си. Виждаме хора в сянка, които през по-голямата част от танца си запазват триъгълна формация (а в триизмерен вариант – пирамидална), което прави аналогии с хората в сянка. Знаем, че хората в сянка спазват пирамидалната йерархия.


83

 

Над тях виждаме слънчевия диск (РА) или в контекста на пирамидата – окото над нея. Светлината светва, но те хвърлят пясък във въздуха, което създава мъгла – т.е. те продължават да бъдат скрити за очите ни.

 

84 85

 

Едно малко момче избягва от формацията в сянка, явно тичайки за живота си, объркано от случващото се.


86 87

 

Започва да се пее и самия химн в изпълнение Емили Санде, чиято фамилия на английски звучи като като „sunday“. Тя пее както на откриващата, така и на закриващата церемония (по няколко песни) и явно е играч.

Появява се Акрам Кан, който явно играе ролята на изкусителя и отива до момчето.

 

88

 

По език на тялото и всичко останало става ясно, че той взима душата му.


89

Акрам Кан изтегля душата на детето през лявата му ръка. Лявата страна е страната на навлизащите енергии в човешката енергетика, през която страна влиза външното енергийно влияние от какъвто и да е тип. В случая – extraction.



Изкусителят започва да манипулира и моделира душата на момчето по свое усмотрение, което е изразено от танца му с нея (за целта трябва да видите самото видео, няма как да предам напълно адекватно това със снимков материал).

 

90 91

 

Детето се опитва да си я вземе обратно, но изкусителя избягва тези негови опити, които остават безуспешни.

 

92

 

Малко по малко той го привлича към тълпата, Тъмната страна, която е символизирана от неговите подчинени. Обработва я така, че то само идва при него, което е много характерно за начина по който действа Тъмната страна с кадрите, които иска да спечели на своя страна.

 

93

 

Когато детето стига точката, от която вече няма връщане, то буквално и метафорично прегръща Тъмната страна и душата му бива „върната“, но вече под контрол.

 

94

 

Изкусителят го прибира и интегрира в Тъмната страна.

 

95

 

Впоследствие то застава в центъра на формацията и бива почетено от всички нейни членове.

 

96 97

 

То вече е „на една ръка разстояние“ от „светлината“ (РА), то е просветено/илюминирано.

Както виждате – доста зловещо послание. Според мен това има поне три пласта.

На масово (първо) ниво, сцената символизира механизма, по който бавно и неусетно всички отдаваме волята си на Тъмната полярност. На по-конкретно ниво (второ), предвид, че наблюдаваме сцена, която е tribute към жертвите на ритуала „777“ и имаме сюжет за вкопчване на душа, то имаме директно послание какво се е случило с тези погубени хора. Спомнете си инсталацията на гара Аточа, която продължава да държи в плен тези души, както и загиналите на 11.09., които бяха прехвърлени в друго измерение за други цели.

На специфично (трето) ниво, допускам, че това символизира обработването на самия антихрист. Това има логика лично за мен по две причини.

Първо, от самото начало на церемонията имахме както хронологията на управление на тайните общества, така и хронологията за подготовка на раждането на лунното дете. Започна се с ритуала за плодородие, после имахме фалическите символи, самото зачеване и накрая раждането. Всичко това се случи на етапи и между дадените етапи течаха действия, които символизираха други неща. Например между зачеването и раждането имахме частта с Дий и Елизабет, а между раждането и „Abide With Me“ имахме дигиталната ера. Т.е. ако следваме модела, логично е, че сегмента с момчето е просто продължение на хронологията с бебето, което вече е пораснало, както преди това ни бе показана хронологията на неговото архи-зачеване. Ако продължим да разсъждаваме в тази посока, то тази сцена е посвещението на антихриста в неговата длъжност. Това обяснява защо накрая детето застава в центъра и всички му се покланят, а той е малко по-долу само от слънцето. Това е моята интерпретация на случилото се. Има и други и предполагам всички те са валидни на дадено ниво (например един човек с по-антропософска перспектива ми каза, че това е Сорат със своите демони).

Тезата ми се подсилва и от факта, че след този сегмент, церемонията (поне в нейната художествена и разказвателно-символична част) на практика – свършва. Организаторите няма какво повече да разкажат и следва единствено парада на нациите, след което има песни, забава и запалването на огъня. След това пак имаше песни. (Е, вярно е, че съвсем в края Пол Макартни изпя „Hey Jude“, което е библейска препратка към Юда (още един antichrist-символ), но няма да навлизам чак в такива подробности.)


98

Лизи оправя маникюра си по време на шествието на Team UK. Proud to be a brit.



И като казах „парада на нациите“, намирам за много куцо, че от всички държави, българския тим единствен носеше шахматни костюми. Не казвам, че е нарочно, дори съм сигурен, че не е, просто го намирам за много тъпо стечение на обстоятелствата и символизъм за страната, което не е изненада предвид на какви мисловни модели сме носители като нация (в този ред на мисли, неслучайно модната къща, която е дизайнер на костюмите на нашите се казва „Агресия“). Освен това май-май бяхме и единствения отбор, чието чашковидно листо (в които после се запали жертвения огън) бе носено от човек в инвалидна количка. Това може да има както своето положително, така и отрицателно метафорично тълкувание, просто обръщам внимание на факта.

 

99 100

 

И понеже тръгнах да говоря за нашия отбор, разбрах, че в пространството се вдига голям шум около факта, че не сме взели почти никакви медали, респективно – нито един златен такъв. Това звучи почти като виц за мен, защото такова „вайкане“ може да произлиза единствено от хора, които нямат хал-хабер от същността на ОИ – т.е. – 100% от българската „журналистика“ (отделен въпрос е, че за мен такава просто няма) и почти 100% от промития български народ. В основния ми материал за игрите се улисах в обяснения за механиката на ритуала и символизма и забравих да обясня един от аспектите на ОИ разгледани изцяло от перспективата на това, което в крайна сметка също са – спортно събитие.

Като спортно събитие, ОИ не са нищо повече от мерене на пишки между психотронните програми на свръх-силите в света. В този ред на мисли, (особено) в последните 40 години човешкия Дух много рядко е фактор в олимпийските състезания. Точно по тази причина България е никоя от много време насам и не може да вземе нищо сериозно в силовите дисциплини. Точно това е причината и на края на самата Олимпиада успеха да се изчислява по нации, а не по индивидуален успех. Когато теглите чертата накрая на ОИ и видите коя нация има най-много златни медали – разбирате и другото. Тази година САЩ взе най-много златни, най-много сребърни и най-много бронзови медали – т.е. разцепи всички много жестоко и това е закономерно предвид колко трилиона долара е черния бюджет на тази страна и на какво ниво са super soldier-програмите там. Втори са Китай, а Русия тази година дори не е в тройката. Това е и един вид вътрешно състезание между самите фракции на илюминати – всеки си има отбор, в който е вложил пари и време по линия на даден програма (спортистите много често дори не знаят в какво са въвлечени, защото или са програмирани или просто не разбират от какво са част) и накрая се гледа гладиаторска битка. Това е игра за тях. Игра е и факта, че хората се вживяват в това, смятайки, че всичко се случва в реално време, докато победата в 90% от случаите е предварително предрешена.

Какво чувам?... Някои питат: „Ама и Юсейн Болт ли?

Да сте обръщали внимание на пръстена на момчето?


101

 

Така е деца... Няма човек, който да влезе в тази схема, да бъде на върха и да остане чист. Може би си мислите, че изкарвам нещата твърде черни, но за жалост просто вие избирате да бъдете по-наивни отколкото е здравословно за вас. Живеем в шибана лудница и това са фактите харесват ли ви или не.

Разбира се няма нужда да обяснявам и колко политика има във всичко това и как няма начин малка държава като България да бъде първа в някой от големите спортове. Печелившите спортисти обикновено са взимани от малки и дори са от определена генетична линия култивирана и модифицирана с годините в определена посока, за да се превръщат в машини. Когато нещо се обърка на самата арена – ползва се директна психотронна намеса. Това обяснява как нашия иначе способен отбор по волейбол в един момент е безгрешен, а в друг – дори не може да прехвърли сервиса отвъд мрежата и буквално всеки ход е fail. Дори коментаторите в такива моменти недоумяват какво се случва, защото отбора губи изцяло своя лик. При тези обстоятелства ви идва да кажете, че играчите са „като зомбирани“ и без да подозирате – това е буквалната истина (случва се често на българския отбор, което е и причината да се дъним елементарно в решаващи моменти; това не е само до слаба психика). Това обяснява и как психотронна нация като Русия обръща финал на ОИ срещу световния и олимпийски шампион Бразилия от 0:2 до 3:2 (кхъм – да, волейбола е единствения спорт на който хвърлям по едно око от дъжд на вятър). Това обяснява и как Йордан Йовчев има всички възможни титли от всички възможни спортни форуми, но не и злато от Олимпиада. А е единствения в света участвал в 6 поредни такива. Защо? Защото дори когато Духа побеждава психотрониката (в неговия случай – 2004 г. в Атина), политиката се намесва и дава медала на друг (в случая – по-удобната политически Гърция).

Това обяснява и как Станка Златева, която е взела максимума от всички възможни световни отличия просто не може да вземе златен медал от Олимпиада и това е. Защо? Защото преди 4 г. пада от Китай, а тази година падна от Русия. Двете най-големи психотронни нации след САЩ. Няма начин в свят без психотроника 21 годишна рускиня, която няма и 1/5 от опита на Златева да я победи в туш на финал на Олимпийски игри. Това просто противоречи на всичко линейно. От друга страна в медиите изтекоха само три факта за рускинята Наталия Воробьова, които трябва да ви говорят достатъчно. Първо, тя пие специални тибетски билки, които й се доставят оттам постоянно, второ – тя тренира в някакъв институт свързан с космически изследвания, което точно име така и не запомних (апропо, в Русия, космическите институти винаги са били прикритие за техните по-ортодоксални и нетолкова екзотични психотронни програми, които могат да имат приложения в социалните среди и спорта. Така че когато четете, че някой тренира в „космически институт“ – да се чете – „психотронен институт“.). И трето – обучението й включва компютърни симулации и роботи, които генерират изцяло движенията на нейните противнички. На практика тя вече се е борила с тях с датчици по тялото над 300 пъти преди Олимпиадата дори да е започнала. А като контраст – къде тренират българските спортисти? В някой физкултурен салон в Люлин, където когато вали навън, вали и вътре. За какво говорим тук изобщо? Пак казвам – това са само три прости факта, които са дотолкова популярни, че даже са стигнали до българските медии (което вече говори доколко се е разчула дадена информация). Факти, които трябва да ви говорят, че на някои места, някои хора имат по-различно... ъъъмм... „обучение“ от нормалното и е време да погледнете на нещата от друг ъгъл. И по телевизията все още питат „какво се случи“? Вие адекватни ли сте изобщо? ТОВА се случи малоумници прости! Набутаха ни го под наклон по всички възможни начини! А вие все още не разбирате откъде и как!

На тези, които за пореден път смятат, че си съчинявам конспиративни истории, за да съм интересен в сайт от който не печеля пари, ще кажа, че знам прекрасно какво приказвам, защото преди години съдбата ме срещна с учен, който е отговарял за психотронната подготовка на българските спортисти по времето когато сме били съветски сателит. По онова време, бидейки част от по-голяма машина, сме имали право и на по-голяма част от тортата, затова днешното ни представяне не може да се сравни по никакъв начин с представянето ни от комунистическите времена и навярно – никога няма да може да се сравни. Аз казвам единствено какво знам, вие си преценявате сами какво може да е вярно и какво не.


И така.

Парада на нациите на откриването свърши. Всички наредиха знамената си около Вавилонската кула, за да покажем, че всички скоро ще сме „едно световно правителство неограничено от граници и идентичност“, но въпреки че се намирахме на форум, който глорифицира равенството, виждаме как флага на Британската империя се издига над всички други? Защо ли? „Защото те са домакини“ ще каже човека, който го е страх да надзърне отвъд тази концепция, на което ще отговоря: „Ок“ и ще си замълча.

 

102

 

На какво още напомня тази композиция?

 

103

 

Точно така – на Европейският парламент, който така или иначе е replica на Вавилонската кула:

 

104 babel2

 

Въобще, ще откриете интересна закономерност, че сгради пред които има много флагове на различни националности, са все сгради-стожери на концепцията за НСР.


105

НАТО

 

106

ООН

 

 

По пътя на аналогията – какво е това:

 

102

 

То е институция. Институция за контрол и пропаганда. И за да ви дам още една следа за това как е разделена системата за контрол и фракциите на Земята, ще ви кажа, че единствената от суверенните държави, които няма флаг и участие тук, е Ватикана. На едно ниво е ясно, че няма как оттам да има състезатели на ОИ, но на друго ниво искам да ви кажа нещо по-важно за което би следвало да се досетите сами. Когато ви кажа, че няма да видите знамето на Ватикана и пред нито една от другите сгради, които съм поместил по-горе – мисля, че ще ме разберете още по-ясно.


По програма последваха банални речи от различни масони. Един от говорителите (мисля, че беше главната вратовръзка) каза, че Олимпийските игри (или по-скоро елита на „Олимпиадите“) се завръщат „вкъщи“ (no shit bro?), което накара всички англичани да се просълзят (справка за тези, които не са чели дългия материал – това са третите ОИ с домакин Лондон от началото на модерното им провеждане).

Бе издигнат олимпийския флаг редом до височината на този на Британската империя.

 

107

Британският флаг се вее гордо, а олимпийският е увехнал като нарцис в пустиня. Двата са на разстояние няколко метра. Weird...

 

108

30 мин. по-късно, след официалния край на церемонията, това все още не се е променило



Последва официалното откриване на кралицата, което просто трябва да се гледа:



Free Joomla Extensions


Умопомрачително – 1 изречение от 10 думи, което тя прочете от листче с такова безразличие и досада, че просто не-е-за-шибано-вярване! Сигурно защото това бе прекъснало педикюра й. Как да не я боготвори човек...

 

109

 

Веднага след това имахме и първите фойерверки за вечерта, формиращи множество „X“-ове

 

 


110 111

Имахме и появяване на някакви крилати същества на колела, които навяваха аналогии за ангели/демони



След всички тези тривиалности обаче се случи нещо наистина важно. Бе запален олимпийския жертвеник. Какво бе искреното ми учудване обаче, когато огъня не бе запален в инсталацията, за която говорех:

 

120

 

Стана ми неудобно от факта и вече започнах да мисля как ще се извинявам за грешката си пред аудиторията (Вие), когато реших да седна и да помисля как се случи това. Бях убеден, че съм прочел на няколко места, че олимпийския огън ще бъде запален в инсталацията на Капур, тъй че не разбирах какво се случва. Дори преди началото на самата церемония, по телевизията се коментираше същата инсталация и как в нея ще бъде запален огъня.

След няколко минути ми стана ясно, че или е станал грандиозен fail, или тъпата медия през цялото време е спекулирала къде ще бъде запален огъня и е изразявала тази спекула не с „навярно“ или „може би“ (както се прави), а с директното утвърждение „огъня ще бъде запален в ...“, което звучи като факт. За какъвто го приех и аз.

Оказа се второто. Това е невероятно дразнещ пример за това как дори човек като мен е зависим от информационния поток, който му се спуска от което следват подобни зулуми. Да се извинява ли човек в такива моменти, или да не се извинява? Къде е вината?

Ами тя както винаги е двустранна. Моята грешка е, че съм се доверил без да проверя преди това на 100 места, а грешката на медиите е, че съществуват. Извинявам се за моето непряко участие в това, но не мога да се извиня за съществуването на медиите.

Така или иначе, това не беше единствената драма свързана с огъня. Истинската драма бе много по-сериозна.

Според сатанинския календар от датите 20 до 26 юли се извършват отвличания, церемониални подготовки и ритуални приготовления около жертвите, които ще бъдат направени по време на Големия климакс. Големият климакс е на 27 юли (2 + 7 = 9) и винаги е свързан с огън и изгаряне под някаква форма (справка за тези, които не са чели дългия материал – откриването на ОИ (за което говорим тук) беше на 27 юли). На този ден винаги се принасят в жертва зрели индивиди от женски пол и много деца (по-рано в текста казах, че ако искате да подхраните жена, трябва да убиете жена).

Помните също така и очакванията ми свързани с камбаната и прилежащите към нея усещания, които аз лично не изпитах, но казах, че изпитах в друг момент от церемонията по откриването.

Е, не знам какво направиха и къде го направиха, но в момента, в който факлоносеца влезе с факлата в стадиона – всичко се промени. В края на големия материал бях споделил с вас, че към момента на започването на игрите всичко е учудващо спокойно. Това бе така дори и след началото на самата церемония. В този момент обаче...

 

112 113

 

... нещо се случи... Бях говорил за този момент и бях писал, че момента в който огъня бива донесен на стадиона той се превръща в храм. Знаех това, но не очаквах да почувствам това, което почувствах тогава.

Целият астрал пламна в този момент и вълната от тъмнина едва не ме залепи за стената. Сякаш всички идеи, концепции и символи, които бяха представени до този момент на игрите – получиха живот. Това беше момента, в който всичко се активира и в астрала беше бойно поле много, много дни след това – време в което се случваха само гадости на енергийно ниво. Ритуал след ритуал, битки, тъмни извращения и какво ли още не – неща, в които няма да се впускам в детайли, защото не би обогатило никого с нищо.

Как се случи всичко това?

 

Възрастен човек в бяло, влезе с факлата и го предаде на СЕДЕМ младежа в черно. После тези 7 младежи в черно обиколиха целия стадион, за да го активират и се прегърнаха със седем възрастни в бяло (послание: „светлината е от вчера, новата светлина (символизирана от факлите) е в мрака“). Отново 7:7 mirroring.

И мисля, че тук трябва да спра за миг и да представя хрониките на „7“ свързани с Лондон и ОИ, защото иначе ще забравя, а е важно:

 

  • имаме последния от трите големи ритуала, който нарекох „777“ проведен през 2005 г.
  • между ритуала случил се в Аврора и самото откриване имаше 7 дни.
  • самата дата, в която се случи ритуала в Аврора (20/7) генерира седмици (2 х 7).
  • имаме датата на провеждането на откриващата церемония, която, по подобен начин е 27/7 или 2 х 77.
  • имахме 7 комина/фалически символа издигащи се от стадиона в частта наречена „Пандемониум“.
  • имахме Дий-резонатор в лицето на агент 007.
  • и понеже всичко това не беше достатъчно – най-зловещия сегмент по време на откриването („Abide With Me“) беше във възпоменание на жертвите от ритуала „777“, което по този начин създаде магическа връзка между него и самото откриване.
  • в края на церемонията имахме 7 деца в черно, които поеха и носиха факлата, обикаляйки стадиона, за да го активират целия; после те се прегърнаха със 7 възрастни в бяло, създавайки 7:7 mirroring. Възрастните дадоха на младите още 6 факли, които бяха запалена от основната. Така факлите станаха 7. С тях бе запалена основния жертвеник. Т.е., една от вибрациите заложени в този огън бе на „7“.
  • дори самият стадион е репрезентация на „7:7“, защото пирамидалните прожектори в стил „the all seeing eye“ са 14 на брой, което е mirroring на 7 (2 x 7).
  • за капак, всички деца, които бяха избрани да направят характерното „детско специално олимпийско обещание“ са били родени на 20.12.04 г., което е точно 7 години, 7 месеца и 7 дни (777) преди датата на откриващата церемония.
  • Олимпийските игри продължиха общо 16 дни (1 + 6 = 7).

 

Съвпадения? Момент, момент! Розов крилат слон прелетя покрай прозореца ми току-що...


Както и да е, да се повторя – факлата бе донесена и впоследствие разнесена от 7 деца, след като метафорично мина от бяло към черно. Тогава последва прегръдка и с други 7 в бяло и факлите станаха 7 (другите 6 бяха запалени от основната, която бе донесена на стадиона).

 

114 115


В този момент бях все още шокиран от това, че огъня не е запален в инсталацията на Капур и от това какво се случи при влизането на самия огън. Да си го разбрал и написал е едно – да го преживееш – както винаги – съвсем друго. Още по-изненадващо бе да видя този огън в самия център на стадиона.

 

116

 

Защо там? Все пак стадиона щеше да се ползва от спортистите за състезанията, нали така? Нямаше ли огъня да пречи на всичко това? Както стана ясно по-късно – това очевидно е било точно така и се е наложило да преместят огъня в края на стадиона. Защо? Защо не го запалихте в отделна инсталация (подобна на тази на Капур), както беше в случая със Атланта, Атина и толкова много други? Защо трябваше да си създавате труда после да го местите?

Защото огънят винаги е в центъра на храма.

 

128 118

119

Хората са в кръг около огъня по схема подобна показана на двете по-горни картинки, а самия огън представлява кръг, вписан в квадрат. Квадратът символизира физически, ограничен свят, а кръга духовния, неограничен свят. Послание – духовното е вписано и вкопчено във физическото.



Самият жертвеник бе съставен от множество чашки-листа, за които говорих по-рано по повод кой носеше това за България.

 

120

 

Тези чашки бяха донесени от всяка една нация-участник в игрите и съединени в горната конструкция, която се превърна в жертвеника. Респективно, след края на игрите, всяка една от участващите в ОИ нация взе чашката си обратно и я занесе в родната си страна.

В големият си материал за ОИ отделих огромно място на огъня и обясних защо той е навярно най-важния символ свързан с това събитие. Обясних, че той е резонатор за целия ритуал и символ на всичко, което представляват самите игри. Обясних и как огъня подпалва земната енергийна решетка и я imprint-ва/изпълва с енергетиката си. Разказах и как това може да бъде ползвано за поробване давайки пример с ВСВ и страните през които е минала факлоносната щафета.

Сега помислете какво взима всяка една страна участник вкъщи – резонатор, в който е горял огъня. Т.е. – всяка една страна вече е свързана по магически път с концепцията за НСР, което ще улесни приспособяването им към тази концепция. На практика тези резонатори вече са из цялата Земя. Хитро, а? Великобритания беше потупана по рамото, защото бе първата страна, която създава толкова оригинален жертвеник – съставен от множество елементи. Има защо това да е така и ви уверявам, че това не е от много желание за оригиналност, а по-скоро от много (пъклен) акъл в главата.

От своя страна, формацията на самия огън не е нищо друго освен око с ирис...


121

 

Това е толкова очевидно, че повече няма накъде, чудя се как хората не го виждат (да, има такива). Отгоре на всичко това прави още една буквална референция към „Властелина на Пръстените“, защото много наподобява окото на Саурон...

 

122

Което разбира се е с емблематичната рептилска зеница, подсказващо ни кой точно наблюдава всички ни



Разбира се всичко това прави и други асоциации:

 

123

 

124 125

 

След всичко това, видяхме ринговете, които бяха пуснати с балони в начало, вече в космоса.

 

19

Покоряването на всички елементи и поредната референция към „небе“



Някъде по това време случайно ми попадна мнение на една Светла жена-друид (или друидка или друидеса (:Р) – не знам има ли на български женски род на „друид“), която е наблюдавала откриването и беше публикувала наблюденията си в интернет. На практика е видяла почти същите неща, които съм видял и аз (без да съм друид и да съм минавал през тяхното обучение, което трябва да ви говори, че нещата са възможни и в соло-вариант), но ви го предлагам, за да видите и друга гледна точка (която както казах е същата – ха-ха!):

 

Аз съм друид и жрица в „Братството на Изида“ и онова, което видях бе сатанински хаос, който да въздигне тъмни сили над човечеството и да пороби Земята в името на НСР. Имахме майските дървета, които са езически ритуал за плодородие, обновление и прераждане, които после бяха заменени. И. К. Брунел стоеше върху възвишението Гластанбъри на стадиона, хълма, под който е казано, че са заспали крал Артур и неговите рицари докато Албион (друидско наименование на Великобритания – бел. Н.) не изпадне отново в опасност. На върха на фалшивото възвишение стои дъба/Световното дърво заменящо кулата на истинското възвишение. Дървото се издига от своите корени, за да се отвори кухина водеща до подземния свят, защото корените на Световното дърво водят до подземния свят на мъртвите. От тази пещера нахлуват орди от роби, ходещи спящи, поробените слуги на илюминати обвързани в духовна примка. Тези роби отиват в кръг, където седемте колони на масоните се издигат от земята, бълвайки дим като 7-те корони на чудовището от „Апокалипсиса“. Те представляват и седемте сестри, които се подреждат в линия с Великите пирамиди. В този обръч от хаос-магия, спермата на алхимията се формира от реката от огън, земя, вода и въздух, носителите на живот и трансмутация грижещи се за своите пленници. Впоследствие това води до формирането на рингове, които да властват над всички тях и раждането на звездното дете от вибрацията на алхимията и страха. Децата са истински пациенти на болницата (човек би се зачудил дали нямат рак), а някои от сестрите са истински сестри. Това води до възраждането на черния лорд, крадците на деца и танцуващите демони. NHS тъкмо бе продаден на корпоративни лица и хора вече умират всяка седмица заради тяхната „благополучна програма“. Това са жертвите за новороденото на звяра, който маркира всички. Хората, които организираха всичко това са управлявани от членове на империята Ротшилд, така че всичко това се връзва. Колоездачите с крила представляват крилатите демони и феи. Музиката на Бийтълс съдържа друидско бардство, тъй като Ленън беше бард и прекара своето детство из каменните кръгове близо до дома му, а неговото число беше 9. Той живееше на улица, на която живееха много друиди, на основна ley-линия в Ливърпул. Те използваха и „The Dark Side of The Moon“ на Floyd, която отново има много тъмни връзки с илюминати. Пламъкът пътуваше по реката на Изида (Темза) с лодка, за да бъде взета от 7 слуги със 7 пламъка, които да запалят котела в кръга, който бе съставен от много глави. (...)

 

По-добре да спра дотук.

Единственото, което не искам да пропусна за капак е, че веднага след приключването на церемонията се завъртя някаква реклама (която не разбрах на какво е точно, защото видео-записа прекъсва), в която, незнайно по каква причина, се вижда табела с лика на кралица Виктория подухвана от вятъра (сигурно от „Бурята“ на стадиона :Р).


126

 

Това е странно предвид, че около нейния образ се въртяха и нещата с концерта по случай Диаментения юбилей. Явно светата троица от кралици е Лизи I, Лизи II и Вики, които навярно са били (и още са в лицето на Лизи II) главни представителки на орионската власт през вековете.

 

И така... Ако трябва да обобщя всичко относно откриването, което изброих досега...

Цялата церемония бе тържество на това какво е постигнала Тъмната страна на планетата. От свободните хора живеещи в селска идилия, до поробения човек от индустрията и дигиталната технология и дори по някакъв начин... поробен от самото възприятие за „свобода“, което е лъжовно (повече електронни играчки и достъп до интернет не е равно на свобода). Шоуто бе свързано с времето по абстрактен начин, защото даваше хронология на управлението на илюминати символизирани от мъжете с цилиндрите. (Забележете че техния образ тотално изчезна след тази част и не беше заместено от нищо сетивно, което да продължи идеята на този архетип. Това е защото, някъде по това време тези хора минават изцяло в сянка.)

Видяхме как тълпата продължава да работи, докато те буквално си танцуват отстрани. Това беше хронологията на управлението им, въвеждаща към „новото време“ символизирано от младите, които запалиха жертвения огън.

И въобще... индустриалната революция, болнични легла, болни и умствено изостанали деца, болници, демони, черни магьосници, зловещи бебета – това ли е най-доброто, което Лондон можеше да предложи като откриваща церемония на тридесетите Олимпийски игри? Всичко това не бе направено за ваше забавление. Бе направено, за да участвате в него. Difference.

Давате си сметка, че през това време 80 000 души ръкопляскаха нон-стоп, защото възприемаха случващото се за шоу, докато всъщност им се показваше хронологията на тяхното собствено заробване. Така се иска разрешение. Така се получава разрешение. Така се получават аплаузи за заробването на човешката душа. И събитие като ОИ дава възможност за това. И кой беше патрона на това събитие? Кралицата.

И понеже виждам, че някои от вас все още не разбират защо когато се изследва едно такова събитие, се анализират символите зад него и механизма по който чрез тях те легитимно искат вашето разрешение за всичко, което се случва, ще се опитам да го кажа още по-буквално (явно от това неразбиране идват и крилати мисли като „символите нямат значение“).

Символите ни помагат да мислим. „Кралят“ или „кралицата“ като лидери, са представители на хората. По подразбиране, природата на хората е идеологически отразена у този, който стои на трона. Кралят ще бъде такъв, какъвто е народът му. Makes sense, right? Затова се казва, че волята на управника е всъщност волята на народа и той трябва да служи в името на хората. Така е било в древните времена – където отива лидера – там отиват и хората. Това е и окултната причина, поради която имаме избори. Защото след като имате избори, това означава, че решението за това кой да ви управлява е ваше и следователно – избраника е въплъщение на вашата воля, която се предполага, че той трябва да упражнява от ваше име. Това е нещо като закон, който предхожда логиката и е от типа неща, които са толкова очевидни, че няма нужда дори да бъдат теоретизираникамо ли – обсъждани. В същото време, това е едно от нещата, които явно остават много недоразбрани и на практика – изцяло забравени.

И така – когато вие не поставяте под интелектуален въпрос абсурдните и ощетяващи ви като човешки същества действия на някой управляващ, когато оставате безразлични за символите чрез които те искат легитимно вашето разрешение за робство над вас, то на вселенски език това означава, че това е вашата воля и вие нямате проблем с това. Т.е. – вие давате съгласие това да бъде така.

Сега по-ясен ли е механизма? По-буквално от това няма как да го опиша, затова ако има хора, които продължават да не разбират, и продължават да твърдят, че всичко това няма значение, то предлагам просто да не посещавате този сайт, за да си спестите мъката. No offence though.

 

Хей, но да погледнем от светлата страна на нещата! Поне не видяхме чучелата Уенлок и Мандевил нито на откриването, нито на закриването, въпреки целия hype около тях! :)) Изглежда, в крайна сметка, все пак някой се е вразумил :))

 


Free Joomla Extensions

 



Междинни ритуали

 

Както имаше пред-олимпийски ритуали, така имаше и такива, които течаха между самите игри. Може би най-важното, което се случи за целия период от време изобщо, бе нещото за което в България не се чу по никакъв повод (което този път е извинимо, защото този тип новини винаги остават местни).

На 3 август, 7 дни след началото на ОИ (!!!) и 9 дни преди тяхното закриване (9 = 3 х 3), 12 годишната Тиа Шарп (12 – Аврора-резонатор) изчезна безследно от Ню Едингтън (южен Лондон), което бързо се превърна в една от топ-циркулиращите новини в Англия. Последно Тиа е била видяна в 12 ч. на 3-ти.

Важната подробност за Ню Едингтън е, че той е пресечен от нулевия меридиан. В големия си материал за ОИ обясних колко е важна концепцията за Главния меридиан и как буквално цялата планета сверява часовника си с Лондон, което е много, много символично. Освен това дадох множество примери как самите ритуали около ОИ са свързани с времето. Казах още и, че до края на годината ще продължаваме да имаме ритуални жертвоприношения на жени.

Ето в такъв момент изчезва малко момиче от Гринуичкия меридиан, което не може да е случайно. Предвид другия факт, че тя изчезва точно 7 дни след началото на ОИ и 14 след случилото се в Аврора (което е 2 (II/11) х 7 или 7:7/77), както и че лобното място на Холмс беше „Century 116“ (911 mirror или 1 + 6 = 7), то в съзнанието ми не остава никакво съмнение, че това е очакваното жертвоприношение, което елита направи в името на своите магически цели. Между другото – обсерваторията в Гринуич бе затворена за посещение през целите ОИ, входа й бе пазен от военни и до нея нямаше никакъв достъп. Защо? Защо едно такова място, което всеки турист дошъл на ОИ би искал да види, е затворено точно по това време?

За да избия идеята за всякакво съвпадение у скептиците, ще кажа, че в крайна сметка Тиа Шарп бе намерена мъртва на 10 август отново в 12 часа (затваряйки връзката с Аврора) – точно 7 дни след нейното изчезване, 14 дни след началото на ОИ (7:7), и 21 дни (3 х 77:7:7) след кланицата в Аврора. Типичната формула 7-7-7. Кхъм, сигурен съм, че всичко това е само съвпадение (единствено, за да ви демонстрирам мисленето им ще кажа, че по всяка вероятност Тиа е била измъчвана/умъртвявана в продължение на 7 мин., в които са били призовани и съответните нефизически същности). Оттук нататък оставаха само 2 дни (11) до закриващата церемония на 12 август, който, както вече обясних, е „деня на времето“ заради проекта Монтоук. Друга тяхна много интересна заигравка с концепцията за времето в този случай, е свързана с името на мястото „Ню Едингтън“, на английски „New Addington“ или „New AD“, което на практика е „новото ново време“.

Мнението ми е, че Тиа Шарп е била ритуално убита някъде по нулевия меридиан в ритуал свързан с „новото време“, което предстои според религията им – тяхното време. Времето на НСР.

Тялото на Тиа е било намерено увито в черен чаршаф (ритуално действие) сложено в черен чувал за трупове. Не знам какво са правили с тялото й, но то е било физически разложено до неузнаваемост и разпознаването е станало по зъбния й картон.

В деня преди нейното изчезване (2 август) имахме пълнолуние и в интернет като пожар се разпространи тази символична снимка:


127

 

Ден след закриването пък (13 август) беше празника на лунната богиня на магията Хеката. На 31 август (огледалната дата на 13-ти) имахме редкия феномен Синя Луна (случва се веднъж на 3 години). Окултистите често използват огледална номерология в ритуалите си (вече съм обяснил защо) и по това време със сигурност ще има ритуали във вътрешния свят на илюминати. Апропо – 31 август е датата на която бива ритуално убита Лейди Даяна – нещо, което на всяка цена ще бъде отпразнувано, още повече че говорим за върволица от случки пряко касаещи окултния елит на Британия. Както и да е, виждате колко прецизно се подбират тези дати и колко пластове имат те.


Мисля, че случая с Тиа Шарп бе най-важното, от нещата, за които разбрахме около тези игри и това беше жертвата, която те взеха в името на своята agenda. Тиа бе погребана на 14 септември – 33 дни след края на ОИ и 16 дни след откриването на ПОИ (1 + 6 = 7, освен това е и Аврора резонатор).


Някъде в този период обаче се случи и нещо друго, което заслужава да се коментира.

 

Става дума за истерията по кацането на роувъра на НАСА „Curiosity“ на Марс, което се случи на 6 август. Вече е говорено на няколко места из сайта, че всичко свързано с НАСА е дезинформация и параван за истинските космически проекти на илюминати. Масонския символизъм около техните проекти е дори анализиран за кратко в следговора на „Документите Тера“. Все пак не е случайно, че първия човек стъпил на Луната (поне според официалната версия) го прави не с кой да е пореден номер Аполо, а именно с 11. И понеже досега говорих за Луната, не е ли интересно, че точно в единствения месец (от 3 години насам), в който имахме две пълнолуния, почина първия човек стъпил на нея (Нийл Армстронг)? Той умря на 25 август (2 + 5 = 7). Апропо, Армстронг каца на Луната на 20 юли – датата на разстрела в Аврора.

 

Но да не се отклонявам, започнах да говоря за Марс и „Curiosity“.

Най-общо казано, това е мисия на НАСА, с която те търсят „извънземен живот“, като винаги трябва да се има предвид, че когато тези задръстеняци говорят за „извънземен живот“, те говорят за „бактерии“ и т.н. Въпреки това обаче за тези неща винаги се говори като за „alien life forms“, защото обществеността трябва да бъде imprint-вана с идеята за тези неща. Точно по тази причина международния тематичен doodle на Google за 6 август, беше този:

 

128

 

Виждаме дисциплината хвърляне на копие на игрите (която явно се е състояла на 6 август – не съм следил) и в горната част над „G“-то – роувъра „Curiosity“, който едва ли не каца на стадиона. Не можеха ли да направят отделна картинка за това, както обикновено има няколко за деня, които се появяват из различни части на света? Много хора, които не знаеха за „Curiosity“ в този ден помислиха, че на картинката имаме НЛО кацащо на стадиона. Това се прави умишлено. Точно както на самото откриване в медиите плъзна видео на „НЛО“ кръжащо над стадиона, което съм сигурен, че не е нищо друго освен цепелин заснемащ церемонията с камера от въздуха.



Free Joomla Extensions


Въпреки очевидността на това обаче, всички медии imprint-ваха: „НЛО над олимпийския стадион, НЛО над олимпийския стадион!“, като в самото разгръщане на новината вече казваха, че най-вероятно става дума за цепелин. Като хора, които имат пряка връзка със съответните институции, те много лесно можеха да проверят дали това е факт, само със завъртането на един телефон, но въпреки това заглавията си оставаха. И в крайна сметка какво? Макар да не беше НЛО, резултата е същия, защото всички ни го съобщиха като такова. Т.е. – крайната цел е отново постигната – публиката е imprint-ната с идеята, че над стадиона е имало НЛО. Такъв тип заглавия не се правят с цел повишаване на интерес и рейтинг, те са там по поръчка и с определена цел. Целта, която описах.

Всички тези обстоятелства ми направиха впечатление и се върнах към техния източник – „Curiosity“.

Излиза, че процеса на самото кацане на „Curiosity“ на Марс, се нарича „7 Minutes of Terror“. Можете да разберете повече за това от този клип:



Free Joomla Extensions


Наличието на резонатора „7“ хвана вниманието ми. В комбинация с историята за НЛО-то на откриването и представянето на роувъра върху картинката на Google като НЛО в контекста на самите ОИ, си дадох сметка, че Олимпиадата и Марс са свързани по някакъв начин в контекста на ритуала и „Curiosity“ е част от това.

Помните ли когато малко по-горе ви казах, че Тиа Шарп по всяка вероятност е измъчвана 7 минути? В контекста на това имаме hype за събитие, което очевидно е свързани по някакъв начин с ОИ, наречено „7 MinutesofTerror“ („7 минути на ужас“). Хм...

 

129

Схема на „7-те минути на ужас“, които представляват процеса по навлизането на роувъра в атмосферата на Марс и неговото кацане. Период, в който всяка една грешка и забавяне би била фатална и би разбила роувъра в повърхността на планетата, в миг проваляйки многогодишен проект за милиони долари.



Така или иначе Роувъра кацна успешно и първата снимка, която получихме от него беше тази:

 

130

 

Seriously?



Най-добрите учени в света, построяват подвижна лаборатория, с най-модерната официално налична техника, изстрелват я до Марс и най-доброто, което това ни носи, е замъглена пясъчна дюна, която може да е снимана в Сахара с цифров фотоапарат? Абе НАСА вие бъзикате ли се? Не разбирате ли какъв грандиозен FAIL представлява вашата институция и колко ненужна е тя на човечеството? НАСА е коректив за това доколко един fail е fail. Според мен трябва да се въведе нова терминология по този повод. „You failed!“ за моменти когато се дъните много жестоко и „You failed like NASA!“ за моменти, в които издигате самата концепция за fail на изцяло ново равнище. НАСА толкова вдигна летвата за fail, че вече няма летва.

Това е снимка направена в следобеда на първия ден от кацането на роувъра. Екипът нарича първия ден „SOL 1“, което се явява началния ден на операцията (6 август). Вторият ден се казва „SOL 2“ и т.н. – схващате логиката. „SOL“ разбира се значи „слънце“ и не виждам никаква логика за избора на подобно име за мисия на Марс, освен ритуална такава. На практика, с кацането на робота на червената планета, ние имаме раждането на слънцето със „SOL 1“ (запомнете този важен момент със слънцето, защото той ще е важен за символизма, както на закриващата церемония, така и за манифестациите след нея). Защо е нужно ритуално раждане на Марс – нямам представа. Със символичното създаване на това ново слънце обаче, имаме началото на нулевата година, която на практика започва на 06.08.12 г. Преди това видяхме други раждания – например това на лунното дете на откриващата церемония. Още преди това пък видяхме зората на новото с Аврора (богинята на зората) и възраждането на черния рицар. Имахме натрапващия се символ на слънцето и в най-зловещата част на откриването на Олимпийските игри в сегмента „Abide With Me“, където видяхме, че антихриста почти докосва слънцето придобивайки божествен статус. Това са няколко метафорични раждания и видяхме най-голямото такова на закриващата церемония, което ще коментирам след малко. По-горе вече казах, че архетипа за смъртта/раждането е много важна метафора в символизма на окултните тайни общества, тъй като слънцето залязва (умира) и изгрява (ражда се) всеки ден. Това е белязало цялата психика на човечеството и е една от основните сили зад съществуването ни изобщо. По тази причина това е метафора, която постоянно се експлоатира в окултните ритуали и тук просто я виждаме за пореден път.

В тази връзка, интересно е да се отбележи, че напоследък пропагандата около Марс е много силна.

По-рано през годината имахме огромна рекламна кампания около филма, който се оказа най-големия финансов провал за Дисни в тяхната история, а именно „John Carter“:


131

 

Филмът е правен по първата от поредица от 11 новели, която излиза през 1917 г. Оригиналното й заглавие е „Принцеса от Марс“ (get it?). Сюжетът разказва за землянин, който преминава през пространствен портал на Земята, телепортирайки се на Марс.

Филмът тръгна по света през март месец (March/Mars).

 


7 дни след началото на ОИ, на 3 август (деня, в който изчезва Тиа Шарп), имахме премиерата на филма „Total Recall“ или както е по-известен на български „Зов за Завръщане“. Той е сниман в... Лондон. Разбира се, това е римейк на вечния оригинал от 1990 г. с Арнолд Шварценегер правен по мотиви от разказа на великия Филип К. ДикWe Can Remember It for You Wholesale“ („Ние можем да си спомним всичко вместо вас“). На обложката на оригинала виждаме пирамида и над нея... око :)


132

 

За тези, които не са гледали филма и се чудят защо по дяволите говоря за това, ще кажа, че сюжета на оригиналния „Зов за Завръщане“ се свежда изцяло до... възкресението на Марс и превръщането й в планета (отново) годна за живот.

Разбира се филма е много свързан и с проекта Монтоук. В сюжета му виждаме технологията на стола на Монтоук, използван за mindcontrol-цели.


133

 

Откъс от стр. 104 от „Проектът Монтоук

 


Интересно е да се спомене, че в средата на 90-те е било подготвяно официално продължение на „Зов за завръщане“ (комбиниращ герои от оригинала със сюжета на „Специален Доклад“ – история също по мотиви от Дик) и Арнолд е бил силно заинтересован, поне докато не прочел сценария и спукал балоните на всички с признанието, че е... „прекалено сложен и не го разбира“! Ами да, не е като да четеш списание „Мускули и фитнес“.

Отказът на Шварца води проекта до кирпичена стена, разбита от Стивън Спилбърг. Супер-евреинът прочита сценария за „Зов за Завръщане 2“ и го одобрява, но после го променя, премахва излишъците и го филмира като самостоятелно заглавие, базирано ексклузивно на „Специален Доклад“, с което надеждите за продължение на „Зов за Завръщане“ повяхват.


134 135

 

И двата плаката на „Специален Доклад“ акцентират върху окото



Тази косвена връзка между двата филма е огряна и от „съвпадението“, че Колин Фарел участва в „Специален Доклад“ и в римейка на „Зов за Завръщане“, което отново ни въвежда в темата за функцията на играните от един актьор роли като начин за подаване на дадено окултно послание от елита. Не забравяйте, че тези актьори се наричат „звезди“, а звездите светят на небосклона и в древното минало са ставали причина за формиране на религии, били са ползвани за навигация и движението им е митологизирало нашето подсъзнание. Това е архетип, който корелира с днешните „звезди“ и тяхната функция на „пътеводна светлина“ (или „модел на подражание“) за хората. Заменена е само фасадата, но не и същността. Нека продължим с филма обаче (това беше само food for thought).

Друг интересен факт (ех, пълен съм с интересни факти, нали? :Р) е, че когато „Зов за Завръщане“ тръгва по кината през 1990 година марсианският му сетинг е удар в десетката за простолюдието на САЩ, което искрено е повярвало на президента Джордж Ейч Дабълю Буш и неговата Space Exploration Initiative за изпращане на човек на Марс. Тази програма е обявена от Буш на 20 юли – денят, в който 23 години по-късно, Джеймс Холмс изби публиката в киносалона на премиерата на Батман и денят, в който Армстронг каца на Луната. Сами можете да видите до каква маниакалност стига Тъмната страна със своите дати, часове, планирани съвпадения и т.н.

(Червената планета Марс богинята с червена коса Аврора Джеймс Холмс с червената коса в ролята на Жокера + кацането на Армстронг на Луната – всичко обединено по различен начин от датата 20 юли.)

Както добре знаем обаче, Space Exploration Initiative на НАСА в началото на 90-те се оказа облак от инженерни празнословия и надеждите за бази на Луната и колонии на Марс бързо угаснаха. Което пък води до любопитния факт – премиерата на римейка на „Зов за Завръщане“ се състоя само 2 дни (11) преди „историческото кацане“ на „любопитния“ роувър „Curiosity“ на Марс. Излиза, че точно когато НАСА вече има реална причина да промотира успехите си на червената планета, римейкът всъщност не разказва за нея.

Защото в новия „Зов за Завръщане“ няма нищо за Марс. Той отново следва познатата МК-история от оригинала (столът на Монтоук отново е ключов за сюжета), но е лишен от своя най-голям коз – връзката на цялата история с Марс. „Защо?“, остава загадка за мен. Като цяло филма е невероятно холивудско клише разчитащо на специалните си ефекти, без историята да има стойностно съдържание – любимата формула на Холивуд през последните 15 години. В този ред на мисли, не търсете кинематографична стойност в него (каквато например оригинала безспорно съдържаше), ако сте истински киноман. Сюжетът има дълбочината на пресъхнала локва (за разлика от оригинала, който се разкриваше на пластове), Колин Фаръл прави единственото нещо, което умее – да играе греда, а поддържащите актьори не стават дори и за медицински експерименти.

 

136 137

 

И двата плаката на новия „Зов за Завръщане“ акцентират само върху едното око, както е в оригинала



За по-проницателните хора обаче, новия „ЗзЗ“ (дори инициалите му са заспали) предлага някои интересни наблюдения, които не можем да открием в оригинала с хер Арнолд.

Така например, показана е технологията на холографския костюм, която беше демонстрирана по доста по-примитивен начин в 90-тарския вариант заради нивото на специалните ефекти по онова време. В римейка това е показано по доста успешен начин. Това е реална технология и много наподобява начина по който тя наистина изглежда и работи. С тази технология, много извънземни раси вървят сред нас незабелязано.

Друг hint е концепцията за тунела под земята, който свързва единствените две останали колонии на планетата. Те са почти на двата противоположни края на света, но между тях се пътува само за 17 минути със свръхскоростното превозно средство пътуващо из тунела. Това е точно така и много добре представя идеята за подземните транспортни съоръжения, с които разполага тайното правителство. Достъпа до тези свръхскоростни подземни влакове се осъществява най-вече от подземните бази с високо ниво на секретност.

Един от най-важните аспекти на този филм (освен концептуалната връзка с Марс (която е спомената само веднъж в римейка) заради която тръгнах да коментирам този филм изобщо във връзка с ОИ), е че главния актьор е таен агент с изтрити спомени, който не помни че е такъв (MK-plot). Връзката между архетипа за таен агент/007/Дий и ОИ щеше да е твърде абстрактна, за да я споменавам, ако във филма, като част от декора, не се беше мернала книга на Ян Флеминг. За тези, които не знаят, последния е автор на персонажа Джеймс Бонд (Агент 007) и пише доста книги за тайния агент, някои от които базирани на мотиви от собствения му живот на таен агент за Британското правителство по време на ВСВ. Доста хора не знаят, че Флеминг е ученик на Алистър Кроули и е силно повлиян от него. Самият Флеминг е окултист и избора на „007“ не е случаен – история, която вече съм разказвал. Самият Флеминг е свързан покрай Кроули с Монтоук, нещо което е тема на третата книга от сагата. Най-малкото... Флеминг умира на 12 август.

Това е изключително важно за нашето изследване, защото е много здрава връзка между самите ОИ, концепцията за Марс и Джон Дий. Нишката пронизва тези три аспекта много ясно (поне от моята перспектива). Още повече, в сюжета на новия „ЗзЗ“, една от двете оцелели колонии се казва „Британската федерация“ и тя е онази, в която живее елита на света, докато другата се казва просто „Колонията“ и в нея живее утайката от оцелялото човечество. Тя е един огромен China Town и мизерията там е пълна и изкуствено поддържана. Във филма Британската федерация цели с измама да завладее Колонията и по този начин да има пълна доминация над това, което е останало от света в лицето на двете колонии, превръщайки себе си в Британска ИМПЕРИЯ. Познат мотив? Имаме образа на Дий (Агент 007), който е архитекта на концепцията за Британската империя, имаме неговото проектиране в откриването на ОИ, имаме и преминаването му през колективното несъзнателно чрез новия „ЗзЗ“, който ни говори символично и за Дий, и за Британската империя (напомням, че самия филм е сниман в Лондон – можете да видите Биг Бен на горния плакат отляво) и всичко това е обединено от идеята за Марс, която е свързана и с двете и очевидно е много важна като идея за елита.

През годините сме ставали свидетели и на други емблематични филми свързани с Марс, актуални и до днес.

 

138

 

139 140

 

Особено актуални и до днес.

 

141

MDNA = Martian DNA?

Червеният цвят преобладава на обложката на албума.

По-рано вече казах, че „W“ е mirror на „M“, което беше ползвано за ритуални цели при ритуала с Уитни, както и експлоатирано около самите ОИ във връзка с Уиндзор (Windsor) и Wenlock/Mandeville.

Уитни е черна, Мадона е бяла – схващате ли модела?


142 143

За да докажа, че подобни концепции не са чужди на елита и се експлоатират често от него, имаме и добрия Mario и неговия огледален антипод – злия Wario – два отделни и успешни франчайза на Nintendo. Ако помните Mario изскочи по пътя на синхроничността и в първия материал за ОИ.

Архетипа „М/W“ е много ясно изразен в английския език и чрез концепцията, че Ме (Аз) e mirro на We (Ние), което е много добра илюстрация на конфликта между едновременния и последователния инкарнационен път.

 


Дотук видяхме много повтарящи се архетипи, най-честите от които са „небе“ и „червено“.

Разбира се червеното е един от най-ритуалните цветове и по тази причина имахме червената коса на Джеймс Холмс, който игра пред-програмираната роля на Жокера/Червената качулка, имахме Аврора с нейната червена коса, червената коса на Бауи в „The Man Who Fell to Earth“ (който сам по себе си е архетипен филм), червената качулка на Ники Минаж при ритуалното празненство по случай жертвоприношението на Уитни Хюстън, както и натрапващото се характерно червено, когато говорим за планетата Марс. Докато пиша това, чувам и множество доклади за реки в различни части на света, които стават червени по необясними причини.

От друга страна отбелязах падането от небето на Дий и Елизабет, самият стадион, който в началото представляваше огромно небе, Брадли Уигинс, team Sky и самия луцифер, отново по повод на филма „The Man Who Fell to Earth“, ангелите/демоните падащи с чадъри от небето (и по-късно крилатите същества извисяващи се в небето с велосипеди, напомнящо на E.T.) и – разбира се – издигането на олимпийските балони към небето и отвъд – в космоса (една от емблематичните части на ритуала). Освен това отново имахме концепцията за Марс и роувъра, който падна от небето на червената планета по случай „Curiosity“. Всички тези повторения ми се сториха много натрапчиви и макар вече да имах 2 момента, в които двата архетипа се пресичат в общи точки („The Man Who Fell to Earth“ с Бауи и Марс), си зададох въпроса какво обединява двете... Червено + небе?... Червено небе?... „Червено небе разбира се!“, казах си.

В този момент веднага се праснах по челото и се сетих в кой от култовите за нашите среди филм има червено небе. Само един!


145

V“! Кралицата на Орион заповядва да бъде пуснато червеното небе.

Замисълът с червеното небе е заимстван от сюжетната линия на оригинала от 80-те години.



Както виждате аз не си измислям нищо. Това е, което наричам „да следваш потока от съзнание“ за което говоря в заключението на голямата ми статия за ОИ. Малко по малко той те отвежда някъде без ти да го контролираш и без той да контролира теб. Вие просто се следвате един друг в една игра без усилие.

Интересното е, че той ме отведе отново до извънземната тематика, без да съм я търсил умишлено.

И на закриването... разбрах защо!

 

 

Закриването


Церемонията по закриването беше доста по-постна и скучна в сравнение с тази по откриването (като изключим фойерверките), но затова пък предложи два момента, които по мое мнение бележат събитието като цяло. Но преди да стигнем дотам, нека минем през нещата по ред (което може и да не се случи съвсем по ред, защото я гледах само 2 пъти и мога без да искам да разместя хронологията на някои сцени). Този път ще направя това в по-телеграфен стил.

На практика би могло да се каже съвсем спокойно, че това беше музикално шоу, а не закриване на ОИ и то музикално шоу в стил да се покаже „колко много е дала Великобритания на света в културно отношение“, което е доста комплексарско и не отговаря на духа и философията на самите игри (according to the official version). Предвид факта, че именно вълната на тази култура (която бе изкуствено създадена през миналия век) изцяло е обособила обществото ни днес в mind control-посока (всички звезди, които се появиха (включително мъртвите на които бе отдадена чест) бяха до един Монарх-роби), намирам вълнението на зрителите за доста нелепо. Казано в прав текст, на това закриване имахме познатата схема – да ни промиват на равнище поп-култура с programming icons, което да генерира hype, отклонявайки вниманието ни от истински важните неща, които се случваха междувременно. Докато ни забавляваха с личностите, чрез които Тъмната полярност управлява света и оформя мисленето ни през последните 50 г., те отново извадиха символите си на показ (просто между другото по време на шоуто). И номера отново мина, защото няма как да не мине. Както при паметника с Виктория на Диамантения юбилей. Запомнете това – винаги когато има някакво подобно публично събитие (особено ако е спортно), което минава под шапката на голям световен празник – нещо друго се случва на заден план (който много често е и преден, но обикновено това е неразпознаваемо за окото на профана). Това е една от функцията на известните личности – да бъдат използвани от елита, те затова са създадени. Затова му се казва и „развлекателен бизнес“, защото целта му е да отвлича вниманието ви. Казвал съм много пъти – наблюдавайте наименованията, които дават на нещата – много често всичко е казано в прав текст, вие просто не го асимилирате, защото сте свикнали с думата. Това е като с имената на хората. Името „Лилия“ произхожда от цветето лилия, но когато се обръщате към момиче с подобно име вие не се сещате за цветето – сещате се за човека, защото приемате името за даденост и го казвате механично. Това обаче не cancel-ира и другото значение. Когато говорите за град Шумен, не си мислите за нещо шумно, мислите си за града, защото изобщо не свързвате двете значения на думите. Именно това е една от причините този принцип да се ползва при даването на имена на някои от техните концепции – защото те винаги имат двояко значение и когато вие чуете нещо познато – вие не го тълкувате буквално. А в повечето случаи се има предвид именно буквалното значение. И по този начин вие приемате нещата и давате съгласие за тях неусетно. „Здравеопазване“. Здраве-опазване – те ви опазват от здравето ви. See? Поне за медицината и здравната система днес мисля няма смисъл да се обяснявам „защо и как“, за да разберете, че ви казвам факт.

На това казвам „масово затъпяване“. Няма нищо смешно. Ние сме част от това всеки ден.


Церемонията по закриването започна на 12 август в 9 часа с 9 удара по специалната камбана. Не забравяйте, че 12 август се пада ден „SOL 7“ от раждането на Марс, което продължава заклинанието минаващо под шапката на седмицата. Completion on the seventh day. (Интересно бе, че на 12 и 13-ти август (която дата беше празника на магията Хеката) имаше ярък звездопад в Северното полукълбо, което предполагам също не е случайно съвпадение.)

За целта, сцената беше хореографирана по много интересен начин. В центъра имахме „Окото“, което се намираше по средата между Биг Бен и сградата приличаща на куршум, която в момента се казва „30 St Mary Axe“.

 

146

 

Разбира се това не е нищо друго освен стилизираната концепция за stargate-а формиран от двете колони Яхин и Воаз. Портал през който се преминава. Това е концепция подобна на тази, която виждаме в емблематичния филм „Masters of The Universe“ (1987 г.), където имахме „отварянето на окото на бога“.

 

147

Кадър от филма. Между другото, това е една от задължителните класики, които човек трябва да гледа ако иска да види много от истинските аспекти на реалността. Например – как се отваря пространствен портал със звук.

 

148

И не видяхме ли именно това? Метафорично казано, колелото беше накичено с предмети, които генерираха честота от хора с палки.



Т.е. – трябва да мислим за самата сцена на церемонията по закриването като за огромен stargate през който преминава нещо. После ще видим какво.

Картоненият Биг Бен показваше 9/1, а по-късно и 9/2, което е 9/11.

 

149

Часовника от другата страна показва 2/7 или 11/7, което е връзка между 11.09 и 777



„Уинстън Чърчил“ излезе от върха на Биг Бен и изрецитира същите реплики на Калибан от „Бурята“, които видяхме и на откриването.

Отново се пя „God Save The Queen“, защото беше „наложително“ да го чуем още веднъж. Между другото, чудя се ако Великобритания един ден има крал какво ще се случи с този химн?

Подиума беше декориран сякаш е скалъпен от множество парчета вестници. Вестника е черно-бял, което на практика ни води към тази концепция. Това означава, че имаме нищо друго освен ритуална площадка по стандартната схема – двете колони плюс черно-белия под, които формират платформа за магически stargate.

 

9

 

Не забравяйте, че стадиона сам по себе си е stargate по множество причини изброени в голямата ми статия по въпроса. Не забравяйте и че до стадиона има заровени тонове радиоактивни отпадъци, което прави процеса още по-естествен, както вече обясних.

Мисълта за черно-белия дуалистичен масонски под е подкрепена от самото естество на надписите, които видяхме по тези вестници. Повечето от тях имаха дуалистично послание и бяха меко казано странен избор.

 

150

To be or not to be“ („Да бъдеш или да не бъдеш“)

 

 

Rage against the dying of the light“ („Гняв срещу умирането на светлината“), „Look back in anger“ („Погледни гневно назад“), „The rest is silence“ („Останалото е тишина“), „Clockwork Orange“ (препратка към филма на Кубрик „Портокал с часовников механизъм“, който е изцяло за контрола над съзнанието и процеса на brainwashing върху един човек), „This is the way the world ends“ („Това е начина по който свършва света“) и „Lion & the Unicorn“ („Лъв и еднорог“). Последното (както една читателка наскоро отбеляза) прави няколко препратки. Първо, това е герба на кралицата:

 

151

Гербът на Елизабет II

 

 

Интересно е да се разгледа звездното тълкувание на тези символи. Освен, че през съзвездието Еднорог минава небесния екватор, рогът му сочи Орион, а в краката му лежи Сириус. Хм?

Еднорогът е лунен, женски символ, чиято мъжка противоположност е лъвът. Целомъдрие, чистота, непорочност, съвършена доброта, добродетел и сила на духа и тялото, непреходност. Тъй като двата му рога са сплетени един в друг, символизира единството на противоречията и неделимата господарска власт. Борбата между лъва и еднорога олицетворява слънчевите и лунни сили и антиподните двойки. В алхимията еднорогът олицетворява живака, чиято противоположност е сярата, олицетворявана от лъва. Като теглим чертата, този символ, освен че прави препратка към Сириус и Орион, не изразява нищо повече от дуалистичната природа на реалността, която е толкова важна за Полярностите.

Любимият ми от всички надписи, които видях обаче, на който се смях и много се усмихвах, е следния:

 

152

A Martian Sends a Postcard Home“ („Марсианец изпраща картичка вкъщи“)



Причината да имам толкова самодоволен вид от това заглавие, е че то доказва на 100% (поне според собствения ми критерий), че тезата ми за връзката между Марс и игрите е вярна.

Черно-белият мотив се появяваше по време на цялата церемония по различни поводи:

 

153 154

 

Повечето от имената на групите бяха символично избрани, за да предизвикват определени асоциации – „Madness“ („Лудост“), „Spellbound“ („Омагьосан“) и т.н. „PetShopBoys“ се появиха в типичния си dark-стил и според мен това чист резонатор с Батман и Жокера по повод случилото се в Аврора.

 

155

 

Черният костюм прави асоциации с този на Батман, а червено-оранжевата коса с тази на Холмс/Жокера

 


157 156

Имаше и доста статисти и изпълнители с такива коси



И понеже това не е достатъчно, за да свържем нещата с ритуала в Аврора, имахме и самото появяване на Батман и Робин...

 

158 159

 

За хората живеещи извън Великобритания, сцената с Батман може да изглежда много не на място, но всички в страната незабавно разпознаха сцена от култовия британски комедиен сериал „Only Fools and Horses“. Затова в този момент на стадиона имаше колективен смях, когато се появи жълтата кола.

Работата е там, че както съм давал многократни примери, те винаги използват такива възможности, които съдържат бинарен символизъм. Тези постановки имат един смисъл, който може да бъде широко разпознат от масите, но винаги имат и друга функция – в случая – директна връзка с Аврора. Това е техния начин по който те „мамят системата“.

По някое време реквизита по сцената беше разглобен и единственото, което остана бе „Окото“, което бе вдигнато вертикално във въздуха да виси точно над центъра на подиума като някакъв mothership под който минаваха знаменосците.

 

160

 

Онова, което последва в този момент обаче беше един от гвоздеите на програмата от гледна точка на окултния символизъм. Започна частта, която се казваше (подчертавам) „Here Comes The Sun“. Това е много важно предвид значението на цялата сцена и всичко, което казах за слънцето досега по повод откриващата церемония.

На сцената започна да се строи огромна пирамида от бели кубове под звуците на песента на Кейт Буш „Running Up That Hill (A Deal with God)“.

 

161

 

Преводът на втората половина на това заглавие в скобите е ясно (Сделка с Бог“), но се затруднявам да обясня множеството пластове на „Running Up That Hill“ на хората, които не знаят английски, защото всички те имат връзка с окултния смисъл, който е вложен в самата постановка. От една страна „run-up“ е „подготовка“, „подготвителен период за нещо“. От друга означава „да станеш по-голям, по-велик“. „Hill“ разбира се е „хълм“ и е тъждествен на пирамидата, която се гради на сцената. Т.е. имаме нещо подобно на „да подготвим по-голямата пирамида“ или „нека пирамидата ни стане по-голяма/велика“. Това е приблизителния буквален смисъл. Това, което усетих обаче като енергетичен imprint от самата песен е „да изкачим хълма (който вече сме построили) в сделка с Бога“. Възприемам го като последна фаза, в която всичко, което е подготвяно досега си идва на мястото и вече може да се задейства крайната фаза.

 

Подчертавам, че на откриването на ОИ, един от основните символи беше именно хълма, който казах, че представлява новата Вавилонска кула – Атлантида/Цион на Новото време:

 

102

 

По този начин виждаме как откриването и закриването кореспондират едно с друго, което ни казва още веднъж, че всичко това не е правено от случайни хора, нещата са свързани едно с друго и нямаме случайно подбран сюжет, чиято единствена цел е да бъде „творчески“. Пирамидата е новия хълм, който бива укрепен, подновен и пред който бе показано преклонение.

Самата пирамида бе построена от 303 части („символизирайки 303-те събития по време на ОИ“ – whaaaat?!) правейки препратка към заветното масонско число „33“. Тя имаше и 13 нива – по едно за всяка илюминатска фамилия, точно както на гърба на еднодолоравата банкнота.

 

162 163

Над тях стои камъка символизиращ властта над 13-те фамилии, която е отвъд този свят. Вляво – това е най-горния камък стоящ над 13-те нива на пирамидата, вдясно – това е всевиждащото око, което е изцяло отделено от 13-те нива, за да покаже, че става дума за „недосегаема“ концепция изцяло отделена от земната, буквално „не от този свят“.


164

Бялата пирамида приличаше много и на известната масонска картина илюстрираща степените на посвещение.

Любопитен факт: казано е, че в Англия само 75 масона могат да бъдат 33-та степен по едно и също време. Сборното място на всички от 33-та степен в Лондон е 10 Duke Street. Вайсхаупт създава 13 степени на инициация в неговата версия на ордена на илюминати и ключовите фигури били в горните 9 степени. 13 фамилии управляват целия свят. Това е една от архетипните причини „13“ да се смята за нещастно число навсякъде по света. Обикновено няма да видите стая номер 13, нито 13-ти етаж в никой хотел.


165

По едно време камерата дори спря на кадър, в който огнения жертвеник играеше ролята на всевиждащото око наред с олимпийските рингове

 


И всичко това в сегмент, който се казва „Ето го, идва и Слънцето“ (РА). Е!? Какъв нихилист трябва да си, за да отречеш, че тук става нещо? Какво е адекватното обяснение за построяване на пирамида в средата на олимпийската сцена? НИКАКВО. НЯМА такова. Просто художествено решение. Yeah, right! Fuckin bullshit!

Тук е момента да отбележа, че кралица Лизи и принц Уилям не присъстваха на закриващата церемония. Дали защото и те самите не бяха сигурни, че нещо може да се случи на тази дата или защото бяха на истинската церемония, която се случваше някъде другаде (под сцената/пирамидата?), докато на стадиона се строеше пирамидата – нямам представа. Факт е, че от официалните лица присъстваха само принц Хари (също с червена коса) и Кейт Мидълтън.

 

166

As Above, So Below“. Интересна символична снимка „a-la Delta-T antenna“ от репетицията по закриването. Предвид, че всички съществуващи пирамиди на планетата имат свое огледално изображение под земята и предвид, че тайните общества знаят това, няма да се учудя ако и тази е имала свое под сцената. Може би именно там се е случвал истинския ритуал.



Тази част съдържаше още няколко странни елемента. По време на изпълнението, по вестниците мернахме Ерос, чиято статуя се извисява на площада Пикадили в Лондон. Той представлява интерес за нас, не само защото е поредното крилато същество представено на тези игри.

 

167

Доброволците, които нямат никаква представа какво се случва коленичат пред Ерос и пирамидата



В митологията Ерос се появил от първичния Хаос заедно с Гея – Земята и Тартар – подземния свят. Според пиесата на Аристофан „Птиците“ той се появил от яйце, снесено от Нощта, заченала от Тъмнината. В Елевзинските мистерии, той бил почитан като „Протогон“ – Първородният. На практика Ерос е първичен бог, отговорен за похотта, любовта и секса. Неговата статуя можела да бъде намерена в палестрите, едно от главните места за мъжете, където общували с любимите си, и на него спартанците принасяли жертви преди битка. Мисля, че няма нужда да обяснявам избора на тази фигура в конкретния ритуал.

Докато доброволците танцуваха и строяха пирамидата, около тях имаше 16 барабаниста (1 + 6 = 7). Можете да видите един от тях вляво на горната снимка (и още един вдясно, в дъното на композицията).

След това светлините изгаснаха изцяло и всички легнаха като мъртви пред пирамидата, освен барабанистите, които продължиха с ритуалния си ритъм:

 

168

 

Това беше много странно и не виждам какво може да е логичното обяснение за това „творческо“ решение от страна на организаторите. Метафорично – пирамидата бе построена, настана мрак и хората умряха? Wow… Аз ли полудявам или какво? Дали точно в този момент нещо не се случи под пирамидата?

Друго много, много важно, което трябва да имате предвид за тази сцена е, че точно в този момент „Окото“ се падаше над върха на пирамидата.

 

169

170

 

Не забравяйте, че „Окото“ играеше ролята на stargate в началото на церемонията, когато стоеше между двете колони Яхин и Воаз. Това означава, че то е канализирало енергията през него, до върха на пирамидата. Дали отгоре-надолу или обратното – не знам. Предполагам, че в известен смисъл – и двете. Интересно би било да се разбере кои съзвездия са били във формация над стадиона по това време.

Освен това, НЯМА НАЧИН (просто няма) да гледам тази композиция (пирамида и над нея ринг/stargate) и да не ме прасне право в тиквата аналогията с плаката на емблематичния филм от 1994 г. – „Stargate“.

 

171

 

Това просто е 1 към 1 и е стечение на обстоятелствата, което ми говори, че съм прав, че още от самото начало „Окото“ е там, за да играе ролята на stargate на сцената! Както виждате не си измислям и не донагласям нищо, както обичат да го правят много хора в тези среди – сравнете двете снимки и ми кажете, че не са 1 към 1 и не изобразяват една и съща идея. Такова твърдение просто би било направено на инат. Аз само посочвам очевидните взаимовръзки, не ги създавам!

Като оставим ОИ настрана, това ми казва и за пореден път, че филма „Stargate“ (и особено дъщерните му сериали) не е random-продукция и е спусната като сюжет и визия право от централата им, защото има много общо с реалността. Сигурен съм, че нещата са почти 1 към 1 дори на ниво визия. Силно препоръчвам на всички, които не са гледали филма и сериалите – да го направят.

С това завърши и целия сегмент, един от най-важните на церемонията и една от най-важните за ОИ изобщо. НСР беше канализиран и намерението за крайно осъществяване – проявено.

Публиката ръкопляскаше. Някои нейни членове дори бяха съпричастни на символизма и го проектираха чрез себе си:

 

172

Затова говоря. Когато си в подобна среда, на която се разиграва грандиозен магически ритуал ти си imprint-нат от самата енергетика на случващото се и ставаш проводник на тези архетипи. Много съмнително е, че испанеца с медала знае какво точно прави и защо го прави. Не изключвам и възможността да е програмиран (имаше много такива на стадиона) да направи точно този жест, защото е доста подозрително оператора да го хване в точно този момент и да го излъчи пряко imprint-вайки целия свят. Предполагам, че е комбинация и от двата фактора.



Логичното, което последва след като НСР вече бе обявен, беше да бъде изпята навярно най-sequential-ската и НСР-ориентирана песен на всички времена – „Imagine“ на Джон Ленън. И до ден днешен не мога да разбера как е възможно хората да припадат от вълнение и емоции по тази песен, след като тя не прави нищо друго освен да говори за Новия Световен Ред. Предполагам повечето от хората дори не разбират текста на това, което слушат и това е част от причината. Между другото това е много често срещано явление – особено в не-англоговорящите страни, където западната култура е завзела съзнанията на младите хора. Затова наричам МК-поп-културата „световна култура“ – защото тя не е ограничена само до Америка и Великобритания, а е станала лице на световната представа за музика. Повечето от децата дори не разбират за какво се пее в тези песни, те просто харесват мелодията и евентуално клипа (върху които се залага главно в т. нар. „супер-хитове“ – ритъма и визията винаги трябва да са много зарибяващи, защото те свършват 80% от работата). Това е част от заклинанието, което те правят над нас – да харесваме нещо, което не разбираме.

Такъв е и случая с „Imagine“ (и повечето творби на изкуствено създадена група „Бийтълс“). Нека погледнем ключови части от текста на тази песен (bold-ът е мой).

Представи си да няма страни – не е трудно да го направиш“; „Да няма за какво да убиваме и умираме и религии да няма“; „Надявам се един ден и ти да се присъединиш към нас и светът да стане едно цяло.“; „Едно човешко братство. Представи си всички хора да споделят един свят.“ и т.н...

На пръв поглед всичко звучи много хубаво, всичко е хармония и любов в хипи-стил, но това е само ако не познаваш гледната точка от която са направени тези твърдения. В случая, гледната точка не е на Джон Ленън като представител на човечеството, а на архитектите, които направиха Джон Ленън и групата му известни. Това е техен текст, пречупен през тяхната перспектива, без значение как ви звучи на вас. Точно както самите ОИ имат едно и също послание, но различно тълкувание в зависимост от каква гледна точка го гледате. „Imagine“ разказва за мечтата на Тъмната страна – свят без държавни граници, без религии (тук съм съгласен), едно човешко братство, един свят. Те изказват и пожеланието: „Надявам се един ден и ти да се присъединиш към нас и светът да стане едно цяло.


Макар традиционно да свързваме хипнозата с представата за лежащ със затворени очи човек в транс, прикритата хипноза предизвиква различен тип транс, в който субекта остава с отворени очи. При скритата хипноза, съзнанието на субекта бива подучен да приеми инструкции чрез потискане на критичния и аналитичен ум. Въображението на субекта е активирано и впримчено чрез ползването на различни ключови думи като „imagine“ („представи си“) или „what if“ („какво, ако“) незабележимо последвани от команди, които променят настроението. Всичко това се случва докато очите на субекта са отворени и докато той седи или стои прав. Трансът е причинен толкова недоловимо, че субекта остава абсолютно несъзнателен за случващото се.“ – От „Covert Hypnosis – How Does It Work


Оставям на вас да преброите колко пъти се среща думата imagine“ и други изрази предполагащи работа на дясното полукълбо активирайки въображението на слушателя, в песента „Imagine“.

Докато бе пята песента, множество деца превеждаха текста й на езика на глухонемите, за да не би някой да остане не-imprint-нат от текста й.

 

173

 

Децата носиха фланелки с надпис „Imagine“



Те стояха върху Л-образната платформа пред жертвения огън. Отвисоко, тя изглежда по този начин:


174

 

Вече обясних, че „Л“ символизира Атлантида.

 

175

 

Логото (със същата форма) на сградата „The Shard“ спомената в първия материал, където спекулирам, че тя е едната от двете колони (заедно с The Freedom Tower) формиращи пространството на Новата Атлантида, която се пада в Атлантическия океан. Същото лого, същата идея. Случайност?



Мисля си, че „пеейки“ песента „Imagine“ на платформата символизираща Новата Атлантида е доказателство за вас, че не става дума за истинска хармония и мир, а за хармония и мир през перспективата на НСР и техния нов свят.

 

Докато се пееше великата песен на народа, статистите формираха от отделни частици лицето на Ленън, отново под самата среда на stargate-a:

 

176

 

Надписите по вестниците от двете страни са: „O brave new world“ („O, прекрасен/смел нов свят“ – препратка към НСР, Олдъс Хъксли и трансхуманизма) и „No man is an island“ („Никой човек не е цял остров“ – фраза на Джон Дон (името му звучи доста подобно на „Джон Дий“), която освен, че отново прави препратка към острова Атлантида, съдържа и идеята, че никой човек не може да вирее отделен от другите – т.е. – „бъди част от колектива, защото иначе не е възможно“ – hive mentality). Под брадичката на лицето на Ленън виждаме фразата-знаменосец на ОИ – „Be not afraid, the island is full of noises“, а под самото лице имаме „Only connect!“ („Само се свържи!“) – това което искаха от нас през цялото време – да се свържем енергийно и идентифицираме с всички концепции показани наяве. Те ни приканиха за това.



Наречете ме параноик, но това за мен е просто поредната връзка с Марс и лицето там. Не казвам, че лицето на Марс е на Ленън, казвам че това се използва за повод, за да може да се насочи потока от съзнание към този архетип. Самият аз щях да го сметна за пресилено ако нямахме множеството връзки на игрите с Марс, които вече изброих.

 

176 177

За случаи като този май е подходящ израза: „In your face“ :)



След като лицето бе разтурено изпод него наизскачаха балони със закачени послания към небето.

 

178 179

Какви послания точно – едва ли някога ще разберем...



180 181 182

Интересен повтарящ се мотив на нещо, което е цяло и после е се разпада на парчета. Горните снимки са от церемонията по откриването на ОИ в Атина през 2004 г.



След това отново последва tribute към the man who fell to Earth – aka – Дейвид Бауи с червената грива.


183 184

 

 

Имахме и fashion show, което беше изведено на сцената от маршируващи хора с униформи напомнящи полицаи или някакъв вид военни (да не се бърка с fashion police на Денди) в някакъв mind control zombie style.

 

185 186

 

Тази част беше референция към това как НСР контролира съзнанието на жените чрез модната индустрия. Моделите дойдоха в конструкции наподобяващи клетки, което е Монарх-символизъм, както коментирах в началото на тази статия.

 

187 188

Моделите в клетки, символизиращи менталното затворничество от контролираната от НСР модна индустрия. Някои имаха египетски мотиви по себе си, което напомняше на изпълнението на Мадона на Супербол по-рано тази година.



След тази част последва друга неадекватност. Изведнъж статистите необяснимо защо отново легнаха като мъртви в средата на сцената под формата на... де да знам... прилича на око, но може и да не е...

 

189

 

На сцената излезе Ани Ленъкс в доста странен реквизит и одежди.

 

190

 

Имаме ладия съпровождана от отбор сякаш излязъл от „Eyes Wide Shut“:

 

191 192

193

 

Целият сегмент (дори осветлението му) мина в червено и черно (двата най-тежки ритуални цвята), а Ленъкс пя песента „Little Bird“ от Dracula“ на Копола.

Защо бе нужно това? Трябваше ли точно върху тази песен да падне избора на организаторите? Това ли е най-известната й и емблематична песен?

Избрана беше заради morbid-асоциациите, които това ще привлече на ниво съзнание. Вампири, кръв, събуждане на древно зло и т.н. Самата Ленъкс играеше архетипа на Харон – лодкаря, който пренася мъртвите до света на Хадес през реката Стикс. Абсолютно неоправдана и неадекватна хореография на ниво ортодоксален смисъл, но явно каквото и да се представеше на безмозъчната публика – тя пляскаше.


Изобщо, церемонията изобилстваше от неадекватности за които няма рационално обяснение... Ходещ по въже мъж, който накрая се здрависва с кукла, която пламва в пламъци:

 

194

 

Още подтици за „dream“ и „imagine“ в частта с Ръсел Бранд (който беше jesus look-alike) и халюциногенния му setting:

 

195 196

… който припяваше: „Enter in the world of my imagination“...

 


Под него стояха цигуларките от „Bond“, които бяха поредния 007-резонатор. Изобщо, от един момент нататък нещата започнаха да стават повече от прекалени.

Имахме огромен октопод под stargate-a(предполагам символизиращ пипалата на НСР):


197

 

Имахме библейска препратка под формата на „Life of Brian“ и „Always Look on the Bright Side of Life“ (за тези, които не са наясно – филмът е пародия на живота на исус от култовата британска комедийна група Монти Пайтън; емблематичната песен от филма бе изпята на закриващата церемония на ОИ), което беше интересен антипод на фона на откриването и „Hey Jude“ (Judas) на Макартни.

Имахме богини с тризъбци:

 

198

 

Имахме Spice Girls и Jessie J, която явно доста се е издигнала в йерархията, защото пя поне 4-5 пъти на церемонията (в сайта на VC има достатъчно статии за окултния Монарх-символизъм около нея, ако някой се интересува).

През цялото време имахме и доста препратки към небесните тела (нещо, което продължи и на откриването на Параолимпийските игри): Фреди Меркурий, Here comes the Sun, Сириус, а Джордж Майкъл се изхвърли, че Лондон е центъра на вселената (WTF-moment). И за всичко това се повтаряше нон-стоп мантрата от официалните лица и коментатори, че е с цел „inspiring a generation“ („да вдъхновим едно поколение“). С какво? С bullshit-a, който ни беше представен ли?

 

199

По-скоро „imprinting a generation“... Снимката е от откриването на ПОИ, но идеята е същата.



Може би затова накрая пред пламъка хората с вратовръзките казаха: „Запалихме пламъка и пламъка ни запали света“. Тъжно, но вярно обобщение. Колкото и метафорично да звучи, това има и много буквално тълкувание по повод страниците които изписах за значението на ритуалния огън и начина по който той насища планетарната решетка. Тъй че – отново някои неща ни ги казват в прав текст, просто хората не могат да ги разкодират.


Най-накрая стигаме и до финалната WTF-сцена-апогей на този водевил.

След всички стероидни речи дойде реда на изгасването на огнения жертвеник. Тогава последваха множество искри и пушек...

 

200


... се роди Тя... Жар-птицата феникс... Кралицата на Орион...

 

201

 

За пореден път не можех да повярвам на очите си как всичко за което пиша и изследвам се превръща в реалност...

 

202

 

Откъс от стр. 246 на „Документите Тера“:

 

203

 

Истинският дом на феникса е бил в Египет, където се наричал „птицата Бену“ (Биг Бен-резонатор). На всеки 500 години птицата е кацала върху парчето скала Бен-Бен (знаете какво е това), намиращо се в Хелиопол, за да изгори и се прероди в пламъците на Свещеното Дърво. И до ден днешен феникса стои на герба на Египет, както и видоизменен под формата на орел на герба на САЩ.

 


Защо от всичкия възможен символизъм, те избраха точно този? Защо? Знам, че на много хора им е трудно да приемат тезата за Кралицата на Орион в един свят, който е привидно белязан от мъжката доминация и си мислят, че стигам до вманиачаване, когато става дума за анализиране на събития през перспективата на „Документите Тера“, но какво мога да направя когато всичко, което се случва потвърждава вече казаното? През цялото време давах примери как игрите минават под знака на женската енергия (някои читатели на сайта дори ги нарекоха „Орионските игри“) и накрая – в техния апогей – имаме това! Затова преди да започна тази глава за закриването, коментирах, че всичко това неусетно ме заведе отново до извънземната тематика (по повод на червеното небе и Кралицата на Орион в сериала „V“) и споменах, че на закриването разбрах защо това е така. Ето защо. Старата тема отново и отново, този път обаче показана на такова масово ниво, че може свят да ти се завърти...

Между другото, това е концепция, за която сме били подготвяни и на минали Олимпийски игри, но тогава нямах очите и правилната информация, за да го видя.

 

204 205

Кадри от откриването на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. Представянето на завръщането на богинята, която носи плод и прожектиране на ДНК. Същите концепции – жена/раждане/слънце/генетичен произход.

 

 

По това време имах и интересна синхроничност с може би единствения читател, който успя да види същото, което виждам и аз. Самата синхроничност беше по-голяма синхроничност за самия него, отколкото за мен:


Бях решил (преди 11.08.), че ще започна на тази дата да чета книгата за проекта Монтоук – за да може до 12-ти да съм я прочел. Когато си легнах на 10.08 имах някакво странно ОИТ, в който някои от приятелите ми висяха надолу с главата (точно както картата Таро), а аз седях напълно безчувствен и си казах: „Кралицата на Орион се завръща!“ – след което получих Импулси в коронната ми чакра и се събудих. Бях мнооого скептичен към това ОИТ, защото предния ден имах подобни мисли и счетох, че това може да е плод на „Сънища на Физическия Мозък“. Благодарение на теб и Автора на М5 съм Осъзнавал (чрез Импулси) Информацията (Ключовете) за идването на Кралицата на Орион и Края на Играта. Така че на пръв поглед изглежда сякаш няма нищо ново за мен, камо ли отново да получавам Импулси. Почти бях свършил книгата за Монтоук (оставаха ми само приложенията), когато реших да преразгледам едни други файлове – които седят на десктопа ми от 2-3 месеца. Идеята ми беше тъй като са кратки, да ги прочета и да почистя малко десктопа си. Едното беше за различните видове кръстове и някакви жалки интерпретации, но по-интересното беше документа ми „Фениксът“ – същински copy/paste от Уикипедия. Ето откъс от него:


Класическият Феникс (въпреки, че самото име най-вероятно е с асирийски произход) е (може би), роден от гръцки мит, който до голяма степен обединява елементи от всички изброени дотук култури, като в по-голямата си част стъпва върху египетската легенда. Фениксът е красива птица, подобна на паун или орел с огнено-златисто оперение. Гърците са вярвали, че Феникса живее в Арабия край прохладен извор. Всяка сутрин при пукването на зората тя се къпе в извора и пее толкова прекрасно, че Аполон, запленен от гласа й, спира колесницата си (Слънцето), за да се наслади на песента й. Фениксът се храни с утринна роса. Циклите на прераждане варират между 500, 1 461 и 12 594 години. Птицата е надарена със способността да се регенерира и поради това не може да бъде наранена. Но е самотна. В един отрязък от време на Земята може да съществува само една птица феникс. Едва когато тя избухне в пламъци и се прероди от пепелта – се появява нова. (В легендите това е ехо от факта, че в даден период, може да съществува само една официална Кралица на Орион, макар да има много кралици-бунтовнички и още повече принцеси. – бел. Н.)

След изтичането на поредния жизнен цикъл Феникса си построява гнездо от най-благоуханна дървесина, канелени клонки и мирта и се самозапалва в него. Птицата и гнездото горят заедно, превръщайки се в пепел. От пепелта след три дни се възражда новата птица Феникс, млада и силна. Тя събира останалата пепел в яйце от смирна и отлита до Хелиопол, където полага яйцето на олтара на бога на Слънцето.“


Свърших с документа към 02:00 и реших да хвърля един поглед към последните новини на агенция Фокус и попаднах на... това!

Не мога да ти кажа кое беше по-бързото – интуитивната ми връзка между Феникса и идването на Кралицата на Орион или Мощните Импулси в коронната ми чакра... :D

Това вече ми дойде прекалено много... Кажи ми, какъв е шибаният процент – два месеца да стои един документ на десктопа ми и аз да реша съвсем спонтанно да го прочета, ама точно когато ще излезе новината с картинката към нея??!!!


Разбира се този символ е своеобразната кулминация и е най-важния от всичко досега и като такъв – е много по-многопластов от всички останали, които видяхме. Започнах от най-дълбокото значение и ще продължа със следващите.

Втората грандиозна значимост на феникса, който също е свързан с персоналните ми изследвания е разбира се Монтоук... Напомням, че закриването бе на 12 август – датата, за която обясних подробно в основната си статия, че е най-важната за биоритмите на Земята и пулсациите свързани с време-пространствените проекти. Кулминацията на проектът Монтоук е именно на 12 август, 1983 г. Това е точно 29 (11/9) години преди церемонията по закриването на Олимпийските игри, която – ако досега не съм успял да загубя аудиторията – коментирам точно в момента от няколко десетки страници насам. Разбира се 29 години бележи числото на магията и време-пространствения портал като цяло (статия-справка по въпроса). А то е 11 (защото 2 + 9 = 11). Самото число „29“ не се нуждае от особени калкулации, защото дори да не го сведем до чисто 11, то е 11/9 само по себе си (2 = II = 11).

Нека обобщя, защото в един момент на човек наистина му се завърта главата и не може да схване значимостта на ставащото.

Имаме 12 август (12 е резонатор и с Аврора) – деня на кулминацията на първия голям време-пространствен проект правен на Земята от хора от „новото време“. Имаме 11 години от този ден до днес, което е знаменателно, предвид, че „11“ е числото на време-пространствения ритуал и магията като цяло. Имаме стадион, който сам по себе си е stargate. В този stargate бе манифестиран феникса (Кралицата на Орион), което е пулсацията на Монтоук. Разбира се тези, които внимателно са чели книгата на Престън и Питър и са фенове на историята – помнят детайлите и вече се чудят дали аз самия съм видял най-очевидната връзка между Монтоук и феникса. Разбира се, че съм я видял, просто си я пазя за десерт :)

Монтоук Е Феникса! Официалното име по документи на проектът Монтоук е „Феникс 2“, което е на практика Феникс 11 на магически език :)

На практика не съществуват официални документи за провеждан проект наречен „Монтоук“. Кодовото име с което правителството нарича време-пространствените проекти случили се в базата е „Феникс 2“. „Проектът Монтоук“ е името, с което „Феникс 2“ стана популярен в конспиративните среди, най-вече благодарение на книгата на Престън и Питър. „Монтоук“ е името на градчето, в което се намира базата на ВВС, в чиито подземия са се извършвали експериментите (които се простират от контрол над съзнанието, генетични манипулации с участието на извънземни до най-екзотичната част – време-пространствените портали и пътуванията до Марс). Оттук и нарицателното „проектът Монтоук“. Разбира се всичко това е описано в книгата.


206

 

Откъс от глава 7 (стр. 45) от „Проектът Монтоук“


207

...


208

 

Откъс от стр. 53 – проект „Феникс“ поглъща проект „Дъга“. Последният е по-широко познат като експеримента „Филаделфия“ с кораба Елдридж – широко описан в същата книга.

 

209

...

210

 

Стр. 57-58 от книгата

 


Всичко това прави архетипна връзка между всички аспекти на работата ми през годините. Първо Монтоук, после Тера, 9 и 11, време-пространството, ритуалите, mind control-a и обединяването на всички тези аспекти в лицето на Олимпийските игри.

Когато започвах първата си тема за ОИ ми беше малко досадно, че трябва да пиша по такава тривиална за мен тема, макар да осъзнавах, че е добра възможност за показването на някои по-големи механизми. Материалът стана огромен по обем и вече бях решил, че това ще е последния ми материал изследващ ритуалите по начина и маниера, който го правих досега. След това реших да довърша започнатото (с още по-голяма досада, но все пак подтикнат от нещо) и да направя анализ на откриването и закриването на ОИ (а впоследствие и на ПОИ). Това е материала, който четете в момента. В процеса на написването му видях всички тези връзки, което е своеобразен full circle за мен. Сега мога да видя, че беше предопределено да изследвам всички тези аспекти и да стигна дотук, където съм в момента чрез настоящия материал, който вече разбирам, че трябваше да напиша.

Колкото и символични да са всички взаимовръзки, които направих по-горе (макар да съм сигурен, че има хора за които всичко описано не значи нищо особено и не са впечатлени – винаги има такива хора), за мен случващото се е в пъти по-символично, защото този материал обедини всички аспекти на работата ми през годините. Аспекти, които нямаха нищо общо помежду си се навързаха в пъзел, който е твърде любопитен дори за мен (трудно се впечатлявам от доста години насам).

На лично ниво, прекрасно е, че това се случва именно в последния подобен материал, който съставям. Това наистина е крайната точка в това, което имам да кажа по въпроса и всичко, което се случи го потвърждава. Намирам за още по-символично, че пиша тези редове на знаменателната дата 11 септември – деня в който преди 11 години, в Ню Йорк бе извършен най-мащабния и зрелищен ритуал на новото време. Това е ново 11:11 и нов портал на съзнанието. Това просто се случи – не бе планирано. Не знам кога ще публикувам самия материал, но знам, че пиша тези редове именно на 11-ти. Имайте предвид, че 11:11 (което в случая се формира от датата на която пиша тези редове и годините отминали от 11.09.01 г. до днес) е символичен портал, който разбира се е неутрален по природа, както всичко друго в Сътворението. Изследванията ми се опитаха да покажат как това бива ползвано от Тъмната полярност, за да се манипулира и създава настоящата реалност. Колкото и да не ми се ще да призная обаче, ню ейджърите са отчасти прави, че „11:11“ може да бъде и нещо положително (не в смисъла на Светлата полярност, а в смисъла на еволюцията на съзнанието). То е такова за мен в момента, защото днес, аз завършвам един цикъл от преживявания, които бяха предопределени от Висшия ми Аз. Това ме отвежда до по-висше разбиране за нещата. Това създаде и информационна база, която изнасяйки на този сайт ми дава възможността да ползвам за стъпало и да издигна цялата тази информация на по-висока предавка, която ще се разгърне в следващите етапи на работата ми.

Днес (11.09.12 г.), Тъмната полярност със сигурност също ще използва the 11:11-opportunity и навярно ще направи някакъв re-imprint-ващ ритуал при закрити врати (по-всяка вероятност в някакво мазе...), за да закотви собствената си вълна от 11.09.01, 777 и т.н. – всичките в редицата чак до ОИ. (В тази връзка, намирам и за доста смешно, че точно днес, на тази емблематична дата, Бойко Борисов беше на инструктаж в Израел. За разлика от друг път обаче, този път визитата бе официална.) Те обаче нямат монопол над този поток и случилото ми се чрез този текст е доказателството за това. Това означава, че вие също можете да ползвате това и да създадете своя собствен window of opportunity (11:11 е метафора, а не номерологично-енергийна необходимост). Вселената наистина работи по уникален начин. Сега разбирам, че всички тези теми са били трамплин за мен, което превръща 11:11 в символ на реалността. А тя е тренажор, който тренира нашето разбиране за естеството на нещата. Успоредно с нашата игра на тренажора ние израстваме като съзнание. И именно това наблюдаваме днес. Сигурен съм, че вече има читатели с достатъчно количествено-качествено натрупване, за да видят отвъд фасадата на всички тези думи и да разберат какво наистина се опитвам да кажа и излъча с всичко казано в последните няколко абзаца.


В този ред на мисли, това бе кресчендото на този текст. За мен той може да приключи преспокойно точно на това място. Тъй като обаче темата трябва да бъде завършена, аз ще я завърша, макар всичко оттук нататък да бъде на практика „още-от-същото“ облечено в нова дреха.

 

Досега трябва да ви е станало ясно, че Тъмната страна определено има разбиране за някои принципи на нещата, макар упорито да отказва да се развива и да кисне в своята собствена задънена улица. Това е разбираемо от гледна точка на това какво представлява Играта и кои са участниците в нея.

От последните редове обаче, би било коректно да се признае, че те умеят да мислят в перспектива, да свързват нещата по уникален начин на много нива и респективно – да следват потока до определена степен (което всъщност е първопричината на предните две). С две думи – би било нелепо да кажем, че те нямат визия и размах. Прецизността им е впечатляваща. И мисля, че точно това е думата, която удря в десетката. Прецизност. Хладна, беземоционална, методична прецизност.

 

По този повод, менталните пластове които съдържа символа на феникса, продължават да се леят.

Когато говорим за Великобритания и ритуална магия, няма как да не говорим за Джон Дий и Алистър Кроули. За първият вече казах достатъчно много. Кроули бе почетен в церемонията по откриването с концепцията за Лунното дете.

Работата е там, че когато говорим за Кроули винаги можем да очакваме нещо много тъмно по характер, но в същото време, носещо неговата характерна гениалност и отчасти – свобода на духа, която той безспорно е притежавал.

 

O.T.O. е тайно общество, чийто корени могат да бъдат проследени още до края на 19 век. Това, което превръща O.T.O. в магически фактор обаче, е Алистър Кроули. Той влиза в ордена и бързо става негов лидер, преобразувайки формата му на посвещение и церемониални практики. O.T.O. бързо се превръща в ложа, с която масонството трябва да се съобразява и става патрон на много магически ритуали от всякакво естество. След смъртта на Кроули O.T.O. търпи регрес и бива раздиран от вътрешни войни за лидерство, което не е толкова шокиращо предвид, че когато говорим за Тъмната полярност, неизменно говорим за регрес и вътрешни войни за лидерство :))

Въпреки това O.T.O. и Кроули са емблема на магията за Великобритания и това бе почетено (с малки вариации) от тайните общества на церемонията по закриването в частта с феникса.

 

211 212.1

Отляво – емблемата на O.T.O.

Отдясно – пресъздаването на емблемата на O.T.O. на церемонията по закриването на ОИ (не забравяйте, че прожекторите са вариация на Всевиждащото око – нещо, което бе коментирано в основната тема).

Открийте разликите.

 


Отново случайно, докато пишех този анализ, в книгата, която чета в момента (която няма нищо общо с ОИ или дори с конспирацията), прочетох, че Алистър Кроули е създал т. нар. „литургия на феникса“, в която „магьосника се опитва да активира своята истинска воля“. Това дойде точно навреме и право в целта, предвид какво се случи на този стадион. Ако се питате „чия воля бе активирана и за какво“ бих отговорил, че това е твърде риторичен въпрос. Трябва единствено да чуете песента, която бе изпята веднага след манифестирането на феникса. Това бе песента на групата Take That – „Rule The World“ („Да управляваме света“ – фраза, която се повтаря 100 пъти в песента). In your face moment (number 2). Тъмната страна възпламени феникса, символа на завръщането на Кралицата, символа на окончателното настъпване на НСР и изпя песента, в която заяви, че може да управлява света. Има ли изобщо смисъл да се коментира повече? Обърнете внимание на текста на песента. В нея автора се обръща към жена, което трябва да ви говори нещо в контекста на всичко, което казах досега. Тази жена осветява целия свят на лирическия аз и го заслепява със светлината си. Коя е върховната женска във вселената, която „заслепява със светлина си всички нейни подчинени“ (puke)? Онази, която владее бялата светлина и the bliss (за справка виж „V“). В песента се пее още: „All the stars are coming out tonight“, което в превод е: „Всички звезди изгряват довечера“. Напомням, че на церемонията по закриването не само имахме световни супер-звезди, но имахме и реален звездопад, който очевидно е бил съобразен със случая. И да, знам, че песента е част от саундтрака на филма „Stardust“, който е филм за паднала звезда, но това е част от бинарния символизъм, за който говорех по-горе. Винаги има едно официално, напълно логично обяснение (екзотерично) и едно скрито (езотерично). Твърдя, че макар тази песен да е била записана през 2007 г. (2 + 7 = 9 или 11/7) за филма, истинското й предназначение е било тя да бъде изпята на закриващата церемония на 12 август 2012 г. Знам как може да звучи това на някои от вас, но също така не давам пет пари как звучи, защото знам прекрасно как се случват нещата в техния свят.

Значението на феникса е толкова широко, че мога да не спирам със страници...

Освен всичко описано дотук, той бе и важна част от завършването на върволицата от ритуали свързани с раждане и смърт – видяхме много от тях по време и на двете церемонии. Фениксът е уникален (пиша в мъжки род, макар да е в женски) именно с това, че съдържа в себе си много по-голям интензитет на архетипите за раждане и смърт, защото това е птицата която се ражда и умира отново и отново – до безкрай. Рестартираща се система, каквато е религията на самите илюминати – вече загатнах това на няколко пъти (дадох началото на тези разсъждения тук). Възраждането на феникса е древна алхимична концепция свързана с времето, в която цивилизациите се въздигат и падат в ороборос-стил. В окултния символизъм, когато дадена птица е изобразена да гледа надясно, това означава, че тя подкрепя дадена идея (в случая НСР). Когато гледа наляво, това означава несъгласие с концепцията. Гледайки горната картина, те са се погрижили да виждате феникса обърнат надясно.

С две думи, поредното раждане бе факт и това бе раждането на Новия свят. Техният свят. Това завърши и Черната Троица от раждания. Първо – бебето на откриването. Второ – „SOL 1“ и Марс. Трето – раждането на феникса и Новия свят.

След това те се погрижиха, колкото се може повече хора да видят как феникса размахва крила в своя триумфиращ танц.

 

213

Излишно е да казвам, че феникса бе жена...

 

214

... носена от мъже...



Точно в полунощ (още едно „12“ за час в самия ден 12 август), олимпийският жертвеник съставен от листата, които символизираха отделните държави, бе изгасен, но феникса, символизиращ окултния елит и това, което предстои под формата на НСР, остана да свети над него.

 

215

 

Метафорично – всички световни нации бавно „изгаснаха“, но от тях бе въздигнат Новия Световен Ред.

 

216


Да забелязвате повтарящ се модел?

Слоганът на филма е: „Добре дошли в свят без правила“.

 


Между другото, веднага след края на церемонията, BBC One представи своята нова програма „Ripper Street“, която очевидно има нещо общо с Jack the Ripper или казано на български – Джак Изкормвача.

 


Free Joomla Extensions

 

Това, което гласа казва в горния трейлър е: „As the Sun sets on the Olympics, the Darkness Rises“. Отново, както в случая с „Running Up That Hill“, лично на мен ми е много трудно да дам адекватен превод на истинския, енергиен смисъл зад това изречение. Буквално, това означава, че Олимпийските игри са свършили, понеже израза „the sun setting“ означава края на нещо. Или иначе казано, докато слънцето залязва над Олимпийските игри, мракът се надига („rise“ e антоним на „sets on“) – тоест мракът се надига след Олимпийските игри.

Нелинейните идеи, които стоят енергийно около това са: „Черното слънце на Олимпийските игри“, „Обляни от слънце, потопени в мрак“, „Изгрева на Олимпийското здрачаване“ и най-вече: „При появата на слънцето в контекста на игрите (като използван символ при откриването и закриването), мрака се надига.

Интересно ми е как един британец би прочел/разбрал тази фраза. За пореден път, идеята е ясна на интуитивно ниво, но езика не стига, за да бъде предадена, защото отново имаме mirror-изречение генериращо за пореден път енергия около опозициите светлина/мрак. Тя може да бъде схваната единствено пряко. Преводът няма ефекта, който ще има за този, който поема пряко смисъла от английския оригинал. Хората, които знаят езика разбират прекрасно за какво говоря.

Това е огледална черномагьосническа фраза излъчена чрез медията. Нищихме я с човека, с който нищихме „the shard“ в първия материал и общо взето стигнахме до извода, че е създадена не да се разбира, а да омагьосва. С което искам да кажа, че това не е просто случаен слоган изработен от някоя рекламна агенция по поръчка на BBC, а за формулирането й е отделено специално време от неслучайни хора. Затова се казва формулиране. Защото това е магическа формула. Общо взето това би трябвало да е поредния WTF-moment за обикновения зрител.

Все по-неподходящи и по-неподходящи избори от морална гледна точка. Никой ли не си дава сметка за това? Дори и да се опитвам не мога да направя по-нескопосан и тъмен setting. Те просто вървяха едно след друго безспир! You just don’t do that on TV! Между другото Джак Изкормвача е събирателен образ от няколко човека, всичките масони от висшата класа, които са извършвали ритуални убийства по улиците на Лондон (интересен филм по въпроса, който препоръчвам, е „From Hell“ с Джони Деп). BBC са избрали да възродят доста интересен персонаж...


И така, да обобщим.

Личното ми, неангажиращо мнение е, че вече не е въпрос на „кога“ или „дали някога“ НСР ще настъпи официално. Той бе роден по време на откриващата церемония и ражданията в тази посока продължиха чак до закриващата церемония. Освен ако нямате пряк контакт със съзнанието стоящо зад всичко това, много е трудно да се каже как точно ще се развият нещата оттук нататък. Ако търсят бързо решение, те ще имат нужда от официално оправдание чрез което страните да предадат своята независима власт. Предполагам, че в някакъв момент ще бъде използвана някоя от класиките в жанра – масова епидемия, заплаха от астероид, разрушителна война от световен калибър – нещо, което да им позволи да изкарат военната сила на улицата без съпротива от какъвто и да е физически или идеологически тип. Това трябва да изглежда като „възможно най-правилното и разумно решение“. Те ще се погрижат да изглежда така.

Коментирайки аспектите на церемонията по закриването, не се съмнявайте, че освен официалното обявяване на НСР, това бе и празник на mind control-а и техния концептуален успех, който така или иначе вече беше успех преди НСР да бъде обявен на същата тази церемония. Защото освен, че бе поставен маркера на Новата ера, това бе поредното празненство на факта, че елита е на власт вече хиляди години (като каиша бе особено интензивно затегнат в последните 50 г.). Затова имахме ретро-поп-музика именно от тези години (60-те), защото именно тогава за пръв път те извадиха наяве и започнаха активно да използват своите music mind control-техники, наркотици и т.н. с цялата истерия около Бийтълс & co. Това бе и една от причините хората и колите да бяха опаковани във вестници, защото това бе начин да се покаже как човечеството е контролирано от масмедията.

Като цяло, този ритуал бе пълен успех от окултна гледна точка. Олимпийски игри бяха мега-ритуала на мега-ритуалите и белязаха началото на края. Мракът официално е тук и показа лицето си чрез всички тези церемонии („As the Sun sets on the Olympics, the Darkness Rises“). Те комбинираха и компресираха енергетиката на всички други мега-ритуали извършени досега в новата история на човечеството и имплозираха тази енергия вътре в себе си, зареждайки собствената си електроцентрала. С този ритуал бе свързана концепцията за контрола над времето (Гринуич и Монтоук), Кралицата на Орион, магическото боравене с портали и потоци от архетипи, усъвършенстването на техниките за mind control и множество други по-дребни детайли.

Искам да напомня, че те се нуждаят от ритуали, те се нуждаят от нашата енергия, за да оцеляват, защото тя е по-силна от тяхната в смисъла на нейното качество, а не количество. Те се нуждаят от пчели-работнички, които да поддържат тяхната илюзия за вечна власт, в която те са ментално заклещени вече милиарди години. На този етап, те не могат да преминат към по-висока плътност като нас, защото не са готови за това. Накрая обаче, дори и те ще успеят. Това е неизбежно. В по-широк смисъл, техните дни са преброени и това не са думи на безпочвено фукащ се Светъл (какъвто досега трябва да сте разбрали, че не съм), а самата истина. Техните дни са преброени и макар тези дни да продължават още милиарди години от линейна перспектива, това е краен период от „време“, след който дори те ще разберат, че така не става и „завинаги“ е несъществуваща концепция що се отнася до полярния контрол. Те ще лъжат, те ще мамят, крадат енергия – ще направят всичко за да ви държат в състояние на постоянен страх (относно вашето тяло). Тези ритуали са техния начин да призоват възможно най-тъмните сили на тяхна помощ, за да постигнат своята илюзорна цел. Неизбежно е тази цел да бъде постигната, но това е временно състояние на съзнанието и материята и те полудяват от страх при мисълта, че това не може да бъде вечно. Докато окончателната (временна) тъмнина настъпи, моля ви наслаждавайте се на своя живот. Смейте се, обичайте, бъдете добри един с друг – по истинския начин, не в неговата ню ейдж трактовка – това ги подлудява. Защото те искат да сте в постоянен конфликт, което създава негативната енергия от която те имат нужда, за да оцеляват.

И както ще видите и по-нататък – те я получават и оцеляват.

Оцеляват и още как...


(Оттук нататък всичко друго е бонус, който реших да направя впоследствие, макар откриването на ПОИ да съдържаше най-шокиращия за мен елемент от всички Олимпийски ритуали. След всичко открито и казано и след написването на анализа за закриването на ПОИ (който ще откриете по-долу) статията вече е завършена, затова ви моля да спрете да ми пращате коментарите си относно (П)ОИ. Допълнителни детайли и открития винаги ще има, но темата е приключена за мен и вече не ме интересува.)




 

След-олимпийски манифестации

 

След края на ОИ се случиха доста „дребни“ неща, които останаха по-скоро незабелязани, защото хората бяха натоварени с големи очаквания.

Ще коментирам и няколко събития (в разбъркан хронологичен ред) около това какво се случи непосредствено в дните преди закриването. Неща, които умишлено не включих в главата „Междинни ритуали“, защото смятам, че ще бъдат разбрани по-добре в светлината на частта с анализа на закриващата церемония.

 

На 11 август, две земетресения (11) в Иран са взели най-малко 250 жертви (2 + 5 = 7), а повече от 2 000 души са били ранени. Земетресенията са били в рамките на 11 минути. Четири села са разрушени напълно, в други 60 села са разрушени около 80 процента от къщите. Според сеизмологичната служба на САЩ – земетресенията са били с магнитуд 6,3 (6 + 3 = 9). Някой отново ни набива 9 и 11 в съзнанието. Тези земетресения в Иран са абсолютно изкуствени по произход и се случват в периода на мега-ритуала в Лондон срещу страната, която е повод за закана от множество страни – САЩ, Англия, Израел и другите от пакта. Това е поредното послание до Иран да внимава в картинката. Конфликтите и скандалите в тази посока не са спрели оттогава.

В самият ден на закриването пък, земетресение с магнитуд 6,3 (6 + 3 = 9) разтърси западен Китай на границата между Синцзян и Тибет. Епицентърът се е намирал на 9 км. дълбочина. Забележете, че това е информация отново идваща от Американския геофизичен институт.


Едно от нещата, които се случиха на самия 12 август, непосредствено преди церемонията по закриването и остана „между другото“ покрай олимпийската шумотевицата, бе големия пожар в източен Лондон, който според медиите е най-големия пожар в последните години случвал се в града. Нищо повече не се чу за това. Бе споменат единствено детайла, че случващото се е на 11 км. от олимпийския парк и пушека е толкова огромен, че се вижда отвсякъде. Някакъв подобен сценарий:

 

18

 

Точно в деня след закриването на игрите, на деня на богинята на магията Хеката (13 август), бе обявено, че в Египет навярно са локализирани нови пирамиди, по-големи дори от тези в платото Гиза. Българските медии отразиха новината няколко дни по-късно. Доста в техен стил е да се обяви нещо такова в подобен ден... Чудя се дали от това ще изскочи нещо реално, което да има по-голямо значение за Египет и всички нас като цяло или просто беше някакво imprint-ващо съобщение.


На следващия ден, 14 август, топ-звездата на НСР, най-яркия представител на проект Монарх в света, имаше концерт в България. Лейди Гага избра точно нашата страна за стартова точка, от която да започне европейското си турне. Имаше неочакван проблем обаче. Към концерта нямаше достатъчно интерес и стадиона не успя да се напълни. Fuck yeah! Go team Bulgaria! :)) Затова се наложи събитието да бъде преместено в залата Арена Армеец или A-A = 1/1 (11). Както казах – тези неща стават от само себе си, просто защото енергията около тях е такава. Не е нужно да се полага усилие. Magick at work.

Между другото... докато беше тук, куклата направила коментар във facebook, чрез който изказва мнение, че текстовете на българската чалга са долнопробни и повече няма да се връща в страната ни. Тук имам да кажа няколко неща, на няколко нива.

Първо - ето, че и от чалгата има полза - очевидно тя има ефекта, който чесъна има срещу вампирите - в случая - срещу Монарх-марионетки. Изключително се радвам, че Гага не иска да стъпва в страната ни отново и чак се изкушавам да си пусна Преслава по случая! Второ - напълно съгласен съм с Гага, че чалгата е долнопробна. Току-виж казано от устата на знаменитост от нейния калибър придобило някаква тежест в съзнанията на повече момиченца, които висят на прага на проституцията, заради mind set-а, който чалгата насажда. Но от друга страна - трето - намирам за крайно превзето и не-на-място, именно промито създание като Гага, чийто текстове и клипове са пълни (до самия край на гърнето) с толкова много сатанинска и Монарх-помия да прави проблем за някакви селски гюбеци, които пред нейните творби изглеждат като минзухар облят в роса на горска полянка. I mean, seriously people...

Както и да е, enough тривиа. Нататък.


На 19 август, 7 дни след закриването на ОИ се самоуби британския режисьор Тони Скот, скачайки от мост. Тони Скот е по-известен като брата на Ридли Скот, който навярно е по-познат на повечето от вас. Никой от близките му не е вярвал, че той е способен на подобно нещо. Очевидно той самият е нямал такива намерения предвид количеството бъдещи филмови проекти, които вече е продуцирал според профила му в IMDB.

Тони Скот беше продуцент на тазгодишния филм Прометей“, чийто режисьор беше брат му – Ридли Скот. Прометей“ е предисторията на култовия филм Пришълец“, който през 1979 г. промени представите за научнофантастичното кино. Пришълец“ е с режисьор Ридли Скот.

Говорих достатъчно много за Прометей“ в основната ми тема за Олимпийските игри и посочих как продукцията е ритуално и идейно свързана с тях по няколко начина. Сега когато филма излезе в мрежата с хубаво качество и вече повече хора са го гледали, можем да кажем, че самия архетип за филма отново ни въвежда в темата за смъртта и раждането.

Самият филм започва с извънземния инженер, който се жертва в името на това да създаде живот на Земята. Той е жертвеното агне.

 

217

 

Обърнете внимание, че това е не само поредната Холивудска препратка към реалния факт, че човешкият вид на Земята е изкуствено инжениран от извънземна раса, но е и реален активатор в посока на идеята, която, повтарям се, ОИ експлоатираха толкова много – раждане/смърт. Напомням, че за церемонията по откриването бе нает друг британски режисьор – Дани Бойл, който построи целия сюжет на шоуто около идеята за раждането и смъртта.

Самото име (Прометей“) е директен резонатор с ОИ, защото това е митологичната фигура, която е виновник за съществуването на огъня и респективно – олимпийския факел. Плакатът на филма отново ни насочва към идеята за лицето, което чака астронавтите на планетата на произхода (още една препратка към лицето на Марс):

 

218

Слоганът на филма е: The Search for our beginning could lead to our end“ („Търсенето на нашето начало може да доведе до нашия край“), с което отново се насочва светлината върху идеята за началото и края, което не е нищо друго освен архетипа за раждането и смъртта.

 

219

На постера виждаме и мотива на човешката фигура обградена от сияние. Изследвал съм този мотив в темата си за Джеймс Камерън (който също е свързан с Пришълец):

 

13 14

Там стигам до извода, че това символизира преминаването на нещо през портал. Това може да е нещо физическо, нефизическо или просто идея, която се манифестира за пръв път.

 

20

 

Лично за мен няма съмнение, че смъртта на Тони Скот е част от върволицата олимпийски ритуали въртящи се около идеята, около които се въртят „The Dark Knight Rises“, „Прометей“ и особено церемониите свързани с ОИ, с раждането на гигантското бебе, с надписите „To Be Or Not to Be“, „Rage Against The Dying of The Light“ и възраждането на феникса. Имахме и истинското жертвоприношение на Тиа Шарп на нулевия меридиан, който контролира времето по време на самите игри. Интересно е да се отбележи, че Тиа Шарп и Тони Скот имат едни и същи инициали „TS“ (Tia Sharp/Tony Scott).


Както споменах на няколко пъти по-горе, архетипа на архетипите, който е обосовал генетиката и психето на всички хора на Земята, е слънцето, което всяка сутрин изгрява (ражда се) и умира (залязва). Затова се казва, че зората изгрява, а нощта се спуска (и в този ред на мисли заглавието „The Dark Knight Rises“ умишлено не е архетипно правилно, защото иска да генерира огледални асоциации).

Слънцето е носителя на раждането и смъртта в човешката психика и по тази причина то присъстваше толкова много в церемониите свързани с ОИ. Видяхме го в една от най-важните части на откриването („Abide With Me“), после при раждането на Марс със „SOL 1“ и накрая в една от най-важните части на закриването („Here comes the Sun“) – тази с издигането на пирамидата, свързавайки я енергийно със stargate-а над нея. Може би след всичко това разбирате по-добре магическото заклинание „As the Sun sets on the Olympics, the Darkness Rises“ по повод рекламираното шоу за Джак Изкормвача.

Опасявам се, че всичко това генерира и манифестации свързани със слънцето, които могат да се окажат много по-смъртоносни от ТСВ или хиляди ракети наведнъж... В междинният период (на 9 август) се появиха съобщения, че на слънцето се е появила огромна „пукнатина“ от неизвестен произход. На 11 август излезе новина, че тъмната материя е обградила слънцето (the dark is rising). На 13 август вече ни казаха, че слънцето може да причини ядрен удар на Земята: „През септември може да ни връхлети слънчево изригване с невиждана сила, последствията от които ще бъдат съпоставими с ядрена война или падането на гигантски астероид.

Макар да осъзнавам, че това е просто новина от „vesti.bg“, знам от няколко източника на които вярвам, че догодина наистина предстоят много сериозни проблеми със слънцето (освен ако братята от Плеядите и Андромеда не спрат само да говорят и не решат най-накрая да направят нещо). Не знам дали случващото се със слънцето има нещо общо с ритуалите, които корелираха със слънчевия символизъм. Да влияеш на слънцето с ритуал е малко пресилено (но не и невъзможно), защото там играят доста различни сили на ниво Планетарен и Слънчев Дух, с които не е толкова просто да се ебаваш. Timing-ът обаче определено е интересен и ако пряка връзка няма, то със сигурност има косвена такава. Тези ритуали са по-скоро отражение и допълнителен катализатор, който да продължи процес, на който вече е дадено начало. Най-вече те са материално отражение на нещо, което се случва на ментално ниво. Опасявам се, че това няма да свърши добре.


Така или иначе оттук нататък манифестации до края на годината ще има всякакви и само символизма ще ни покаже, дали те са свързани с ОИ, дали са генерирани от тях или не (както можем да припознаем Аврора и Бургас като свързани помежду си мини-ритуали с ОИ).

Ритуалите обаче не свършиха дотук. Все още предстояха двете церемонии свързани с Параолимпийските игри, които също бяха от странни по-странни...

 

 

 

Параолимпийските игри в Лондон


На Олимпийските игри видяхме раждането на концепцията за новия Цион/Атлантида и нейната идеологическа Майка от Орион. Параолимпийските игри (ПОИ) продължиха тази линия на съзнание с множеството си метафори. Най-малкото, старта на тези игри е даден в Лондон през 1948 г. (макар тогава да няма обособени отделни игри за инвалиди, а само една дисциплина за тях под шапката на самите игри), от Стоук Мандевил (оттук уж и името на единия от олимпийските еднооки талисмани), тъй че в този случай наистина можем да кажем, че тези игри „се завръщат у дома“ (Цион).

Нека първо си поговорим малко за самата концепция зад ПОИ. Предупреждавам, че на някои може да не им хареса, защото е в този стил, а този стил винаги причинява морален дискомфорт у хората, които не могат да погледнат по далече от носовете си, защото са изцяло социално моделирани с квази-ценностите на псевдо-обществото.


Тези игри отново минават под наслова за равенството, но ако не бъдете овца поне за миг и се замислите без да бъдете сервилен лицемер, ще видите много бързо, че ни се представя идея за всичко друго, но не и равенство. Истината е, че тези хора никога няма да бъдат приети без предразсъдъци и без специално отношение. Равенство означава равенство. Равенство не е на опашка за ток да стоят 20 човека и да дойде някой в инвалидна количка и всички да го пуснат да мине, само защото е такъв какъвто е. Някои ще ме нарекат циник, но не стига, че на практика седи и не кибичи прав като другите, но иска и да мине пръв. Това е специално отношение и не е равенство! Нуждите на тези хора са толкова специални, че те биват изолирани, защото не могат да функционират по начина по който функционират масите (забележете моля, че казвам „масите“, а не „нормалните хора“).

За тях дори са направени специални Олимпийски игри for fuck sake!!! Как е възможно да говорим за „еднакво отношение“, когато обществото съвсем съзнателно ги изолира в изцяло отделно пространство, в изцяло различно време където да могат да премерят сили между себеподобни?! Каква беше тази безумна пауза от цели 17 дни между Олимпийските и Параолимпийските игри??? Никой не може да ме убеди, че са били нужни 17 дни, за да се почисти и подготви материалната база за параолимпийците. Най-много седмица. Максимум. Още повече предвид великите аларми колко грандиозна и спретната организация е предложила Лондон. Аз бих се почувствал в неравностойно положение именно при тази ситуация. Да ме отделят на отделно събитие отдалечено толкова много от оригинала, сякаш умишлено, за да не може никой да асоциира двете състезания под някакъв общ знаменател (защото те на практика нямат нищо общо в реалността). Бих искал да съм сред другите хора по същото време, за да не се чувствам различно. Има ли някаква логика в гледната ми точка?... Моля ви кажете ми, прекалявам ли, казвам ли нещо, което да звучи линейно погрешно?

Много моля да внимавате в написаното, за да няма погрешни интерпретации както при първата статия за игрите. Никъде в тези редове аз не изразявам положително/отрицателно отношение към тези хора. Опитвам единствено да ви покажа изначалната грешка в мисленето на обществото и начина по който тя се замазва чрез лицемерието на обществото.

Слушах коментара на българските водещи по време на церемонията по закриването. Те едва не се разплакаха от превземки, колко life changing е било това преживяване, как не могат никога да погледнат по същия начин на нещата и т.н. Ок, възможно е. Понякога подобни преживявания наистина променят човек, защото промяната се случва единствено след нещо преживяно. Но в повече от 90% от случаите има ли истинска промяна (моля ви внимавайте – в момента изобщо не коментирам дали тази промяна е за „добро“ или „зло“)?

No, not really... Най-често тази „промяна“ важи единствено докато си в егрегора на „нещото“ и си заразен от целия hype на събитието. Интересен експеримент е промяната да бъде тествана в полеви условия, няколко седмици след като коментаторите са се върнали на родна земя, преминавайки покрай инвалид ухаещ на пикоч пред НДК. Това наистина ще бъде много интересен експеримент. И държа в този момент там да има скрита камера. Вече показах в началото на текста, че нямам много позитивно отношение към българските коментатори на тези игри, но в никакъв случай примера ми не е тенденциозен. Както винаги, използвам случая, за да направя по-генерална илюстрация. Това, което казвам важи за всички нас като индивиди.

И така, каква е по-вероятната истина? Коментаторите са видяли сравнително различното отношение в Англия към тези хора и са изпаднали в състояние на прелест по „висшите морални ценности“ там. Наистина, отношението в тези страни относно подобни аспекти е доста различно в сравнение с държави от третия свят като нашата, но продължавам да наричам тези ценности параван. Ако те не бяха такъв, нямаше да има две Олимпиади, щеше да има една. Моля ви не ми казвайте, че това не може да проработи. На първо място, аз не предлагам очевидно нефункциониращото решение хора в инвалидни колички да „бягат“ дисциплина от 100 м. с препятствия наред с хора с 2 функциониращи крака. Целта на мероприятието не е тези хора да бъдат допълнително унижени (макар, че как се казваше?... „По-важно е участието“? Което разбира се е поредният захаросан псевдо-морален bullshit. Ясно е, че всеки иска шибания медал! Иначе нямаше да ревете като разпрани, когато не взимате такъв; сякаш това е края на живота ви!).

Ако наистина искате да създадете впечатление и психологически подходяща среда, в която идеята за „равенство“ да процъфти ще направите обща Олимпиада. Това може да сработи и може да бъде направено по много начини, стига да има желание и мисъл в тази посока. Например може да редувате един ден само олимпийски дисциплини и един ден само параолимпийски дисципли. И макар това отново да е на практика същото условно разделение симулиращо настоящия формат на нещата, то поне е стъпка в правилната посока. Така няма да създавате изкуственото усещане за разделение когато се опитвате да избягате точно от него! Събитието ще отнеме 40 дни вместо 2 пъти по 20, но какво от това, наистина ли това е проблем? Може да имаме същия формат в едни и същи дни. Начини има много. Просто някой иска да е точно така, както е в момента. Което е нелепо предвид за какво се претендира в същото време.


Относно отношението ми към инвалидите (не че държа да изкажа мнението си за всичко, но все пак аз съм автора на този текст...).

На първо място, нека дам позицията си относно терминологията на нещата.

Не мога да разбера защо в процеса на „еволюция“ езика ни, термините за тези хора постоянно стават все по-неангажиращи и меки (всъщност разбирам много добре, но това е отделен въпрос). Преди обществото ги наричаше „инвалиди“, после ги наричаше, „хора в затруднено положение“, после почнаха да ги наричат „хора в неравностойно положение“ и честно казано, дори не мога да си представя какво предстои в контекста на тази тенденция! Това е поредното доказателство, че обществото ни се срамува от състоянието на тези хора и не може да ги приеме като такива, каквито са. Ние постоянно търсим все по-меки думи, внимаваме до безкрай какви точно думи ползваме, за да накараме собственото си съзнание да се почувства сравнително комфортно, когато мисли за тези неща. Е, не се получава.

Хората сякаш сме забравили, че думата не е нещото. Думата е вербален символ, с който постигаме разбиране за колективната реалност, която споделяме. Когато кажа „светофар“ всички разбират какво имам предвид, но „светофара“, който излиза от устата ми не е истинския светофар на кръстовището. Ние боравим с вербални идеи, не с конкретни неща. Това са компресирани пакети от значения, които ние сме се научили да декодираме до дадени смисли.

По подобен начин, когато кажа „инвалид“ аз изказвам идея, която да корелира с някакво разбиране у отсрещния човек или аудиторията (както в случая – вие сте аудиторията). Когато казвам „инвалид“ аз не изразявам отношение, аз изразявам неутрална концепция, която може да бъде колективно разпозната от другите същества. В случая – „инвалид“ е човек, който не може да се движи сам или не може да го прави по свободен начин. В това няма обида. Няма обида и в думата „путка“. Има само социално обособена реакция от ваша страна. Това е само дума, която не казва нищо, докато вие не я разкодирате субективно от другата страна. Това, че имаме колективно социално програмиране дадена комбинация от звуци да маркира „неприемливи неща“ е изцяло проблем на ограниченото и вписаното в обществото съзнание. Аз обичам да наричам нещата с истинските им имена, защото не съм лицемер и не търся убежище в комфортната зона на социално удобните вербални заместители (като „хора в неравностойно положение“ – puke…).

И така. За да дам перспективата си за ПОИ, първо трябва да дам Висшата перспектива за инвалидността като концепция в Играта.

Лично за мен инвалидите и бавноразвиващите се хора са същества (по-скоро души), които са достойни за уважение. Това е инкарнационна ситуация, която всички Висши Аз избират в някакъв „момент“ от Играта, заради физическото предизвикателство, което предлага едно такова преживяване. Това е, което го прави толкова силно и ценно – защото от перспективата на тялото и 3D се иска много силен дух, за да не бъдеш психологически обособен от положението на тялото си. Това е и духовното естество на един подобен екстремен избор – да разбереш именно от тази най-тежка телесна перспектива, че Духа е над материята. Обикновено това се случва на няколко пъти по времевата линия, защото урока не може да бъде научен отведнъж. Той е твърде тежък (но пък плода му е най-сладък). Това се отнася за всички тежки физически и психически заболявания, осакатявания и други, които пречат на естественото функциониране на тялото. Докато пиша това си давам сметка, че да избереш подобна инкарнация точно в този времеви отрязък има както своите сериозни плюсове, така и своите минуси.

Така например, всеки от нас минава през нещо подобно по време на участието си в Играта. Но да го избереш сега, когато инфраструктурата и технологията ни са на ниво, в което могат да направят нещата доста по-поносими и да го избереш да речем през Средновековието, в чиито условия да си теглиш куршума е по-адекватния избор от това да преживееш докрай това състояние – има разлика. Макар че и в двата случая – ако нямаш крака – по един или друг начин трябва да се съумееш да разбереш това преживяване. В този случай – дали спиш на сатен и се возиш на ескалатор или се гърчиш от инфекция в някоя канавка до някой прокажен – няма голяма разлика. Разликата е чисто козметична.

Минусите на това да си избрал такова преживяване точно сега са, че ако тръгне да става нещо глобално, шанса за оцеляване пада под 10%, защото винаги си зависим от други хора и от благосъстоянието на изградената инфраструктура чрез която успяваш да вирееш на приемливо ниво. Защото, колкото и тривиален да е примера, ако стане огромно земетресение и асфалта се пропука създавайки яма от няколко метра – с теб е свършено – ти зависиш от целостта на асфалта, по който минава инвалидната ти количка. Сигурен съм, че разбирате идеята, която се опитвам да илюстрирам.

Колкото и mundane да ви се струва описаната картинка, всичко това са фактори, които са съобразени на пред-инкарнационно ниво от Висшите Аз. Тъй че изборите са калкулирани и отдавна направени. Недоволни не може да има поради естеството на нещата. Недоволно може да е само тялото, не и Духа. Именно затова обяснявам неща за втори клас, които са ясни на всеки на ниво Дух, но са ясни на много малко хора (които са физически проводници на този Дух) в ролята им на активни играчи в самата Игра.

С горното разбиране, което дадох за основа (макар да има нюанси), вече трябва да сте осъзнали, че възможно най-лошата услуга, която можете да свършите на един инвалид – е да го съжалявате. Това е като да съжаляваш някой, защото си е купил шоколадов сладолед вместо ягодов. Това е въпрос на вкус, това е въпрос на съзнателен и-з-б-о-р. Тези хора (тези от тях, които са хора – за тази подробност – след малко) сами са избрали да бъдат в това състояние. Освен това те са избрали да забравят този факт, защото усещането от Играта трябва да бъде истинско (докато сте в самата Игра). Иначе няма урок. Ако сте на достатъчно зряла възраст и губите на телевизионна игра от дете – не си го слагате на сърцето, защото знаете, че това е само игра и целта й е забавление и придобиване на нови умения. Ако не знаете, че това е игра обаче, чувствата ви стават много по-интензивни и истински. С времето, евентуално това ви кара да растете като личност. Същото е и в случая, върху който философствам в момента.

В този ред на мисли, инвалидите по необходимост имат манталитет на жертва. Първо – манталитета на жертва е привлякъл агресора, който е направил преживяването реално и инвалидизацията – действително физическа и второ – манталитета на жертва е мисловния модел, който прави преживяването достатъчно истинско докато сте в тяло, за да ви създаде условия от които да се учите на ниво Дух. Манталитетът на жертва е този мисловен модел, който Духа трябва да разтвори, за да прекъсне тази верига от преживявания и този урок да бъде усвоен. Съжалявайки и съчувствайки на тези хора (съжаление, съчувствие и състрадание са три различни неща), вие поощрявате манталитета им на жертва и им пречите да открият перлата в мидата на равнище „Дух“. Ако са на нивото на това разбиране – поздравете ги за избора им и ги подкрепете духовно за решението им по начин различен от съжаление. Може би някъде по времевата линия – ролите са разменени и те правят същото за вас. Нужно е да имате няколко такива инкарнации, за да разберете смисъла от това преживяване. То е доста трудно, и не е user-friendly, защото е много физически тежко. И защото е такова, много хора (особено в България, където отношението към инвалидите е изцяло под знаменателя на Тъмната полярност) избират да са жертви, защото така е по-удобно. Лесно е да бъдеш обгрижван, лесно е да имаш привилегии заради физическия си недъг, но не е лесно да поемеш отговорност за това. Хората закучили се в тази позиция, смятат, че трябва да получават постоянно специално внимание от другите, което ги прави вътрешно лениви.

Между другото, в опит да бъда обективен, ще кажа, че понякога е възможен и обратния вариант, колкото и невероятно да изглежда това на пръв поглед. Какво точно имам предвид?

През октомври 2010 г. американското издание на „Survivor“, което се проведе в Никарагуа предложи интересна ситуация за наблюдение от гледна точка на това за което говоря в момента. 26 годишната Кели Бруно, студентка по медицина от северна Калифорния, бе изключена от състезанието чрез племенния съвет. Макар тя да се справяше много добре в състезанията и да помагаше в работата в лагера на племето си, тя бе изключена единодушно от съотборниците си по една проста причина. Крака на Кели бе ампутиран от коляното надолу. Камерата на няколко пъти хвана хората от племето в лагера да обсъждат, че трябва да се отърват от нея на всяка цена, защото никой не иска да отиде на финала за големите пари с инвалид. Това разбира се е разбираемо, защото е нормално членовете на журито да изберат Кели от съжаление към всичко през което е преминала в живота. Това е точно типа дегенеративно отношение, който се опитвам да обясня по-горе и който повечето от нас споделят – интуитивната реакция да съжалиш подобен charity case.

Същевременно, Кели държи два световни рекорда за инвалиди в големи състезателни дисциплини по бягане и спечели злато на ню йоркския триатлон. Очевидно, Кели няма нужда от съчувствието на хората, журито или когото и да е било друг, защото е борбен дух, открил своите пътища в живота. Защо тогава племето постъпи по този начин? Защото дори когато човека е превъзмогнал всичко за което говорих дотук, масовото съзнание все още е закотвено в предразсъдъци когато мисли за тези хора (и така ще бъде винаги). В случая имаме проявление на манталитета на жертва на т. нар. „нормални хора“, а не на инвалида. Това е същият механизъм, но с неочакван гостоприемник предвид разигралата се ситуация и играчите в нея. Това идва да покаже, че манталитета на жертва гравитира около самата концепция за тези хора и е двустранен проблем (на инвалидите и на общество), а не персонално запазена стигма.

Лично аз не толерирам манталитета на жертва под каквато и да е форма (без значение дали става дума за жена „в опасност“ или инвалид с „тежка съдба“), защото мога да го разпозная като това, което е. Приемам го, защото знам че е тренажор и на определено равнище е нужен инструмент изпълняващ важна функция, но от перспективата на нивото на което съм, ако някой се опита да проектира victimization в личното ми пространство – ще бъде много разочарован от резултата. Той няма да бъде този, който конкретния човек обикновено е свикнал да получава. Да бъдеш в Баланс означава да можеш много добре да разпознаваш моментите, в които някой наистина заслужава състрадание и някой, който просто се опитва да седне на седалката ти в автобуса. Състраданието не е чужда на Баланса концепция, но със сигурност не е и във формата на будистка трактовка, в която трябва да дадете и последното си зрънце ориз на бедните.

Bottom line – за мен основният урок на избора да бъдеш инвалид, е не дали можеш да съумееш да оцелееш като такъв, а дали можеш живееш по начин, в който не си такъв, бидейки в същото време такъв. Повечето хора в това състояние са далече от тази концепция и това е ок, защото всички които са направили този избор (а както казах – всеки от нас го прави „рано или късно“) трябва да преминат през тази междинна фаза.


Важна забележка, която не обезсмисля всичко казано дотук, но няма да се хареса на много от вас.

Когато говорим за края на 20-ти и настоящия 21 век, трябва да кажа, че над 75% от бавноразвиващите се хора и хората които са родени (а не получили впоследствие) с физически недъзи са любимци и нямат Висш Аз. Знам, че това е трудна за възприемане концепция от морално ниво, but I can’t help it. През годините съм забелязал, че една от най-трудните за възприемане концепции, която предизвиква истински първичен шок е, че не всички хора, които виждате по улиците са хора с души. Много от тях нямат душа в смисъла на човешко тяло анимирано от Висш Аз. Това не е темата, в която ще се спирам подробно на тази концепция, просто използвам случая да кажа, че много от бавноразвиващите се „хора“ днес (и голям процент от текущото население на планетата като цяло) са животински инкарнации. Причината да са в такова положение е, че мисловните модели генерирани от колективната им душа, не могат да корелират с ДНК-то, което е било пред-инженирано да взаимодейства с потоците от съзнание характерни за едновременно инкарниращите се Висши Аз. Това е като да се опитате да набутате точилка в малките дупки на контакта и да очаквате газовия котлон да запали като резултат – изцяло неадекватна и нефунционираща концепция на множество (мета)логически нива. И понеже животинската душа няма как да работи в хармония с тяло, което е проектирано за друг тип енергийна система, това тяло дава накъсо. То все пак ще бъде живо, защото животинската душа има есенция способна да оживотворява, но не може да бъде и на 20% от реалния капацитет на това, което е заложено в потенциала му. В резултат имате деца с вродени психични заболявания, деца с недоразвити крайници, деца с вродени дефекти на вътрешните органи и т.н. Медицината е доста далеч от разбирането на тази проблематика и търси причините на ниво ген, докато гена е само изразител, на това, което няма как да бъде променено.

(Всичко това важи за някои животински групови души. Други от тях анимират човешките тела доста успешно и адекватно по един функционален от перспективата на социалната интеграция начин. Изкривяванията там обаче са други и отново не смятам да се впускам в това в момента.)

В светлината на това, че вече имаме представа какво представлява концепцията за това да си инвалид, можем да започнем да разсъждаваме и в посока на въпроса какво представляват самите Параолимпийски игри.

Когато говоря в частност за ПОИ съм склонен да бъда много по-благосклонен от случая в който говоря за самите Олимпийски игри. Макар да продължавам да смятам, че всеки спорт е желание за териториалност и борба – неща, които са генерирани от R-комплекса и са характерни за мисловните модели зад рептилоидното ДНК в нас – мисля че специално ПОИ са много добра възможност за инвалидите да бъдат нещо повече от хора на колела. Това е възможност за техния дух за борбеност. Да гледаш как човек без два крака бяга със завидна скорост в дисциплина от 100 метра е в известен смисъл истински триумф на волята на духа над материята. И макар ПОИ да са организирани от същия елит, който организира и ОИ (както след малко ще видим) и теглейки чертата – да имат същия Тъмен характер – това е огромна възможност за тази група от Висши Аз да имат специфични преживявания, които не могат да имат на друго място и в друго време. Това е добър пример за симбиозата между Висшите Аз и Играта (просто Полярностите правят грешката да се вживяват абнормно в нея).


Въпреки този аспект обаче (който си остава водещ, въпреки това, което предстои да анализирам), Тъмната страна не пропусна възможността да промотира своята agenda за пореден път. И в момента не говоря за откриването/закриването на ПОИ, а за генералната концепция стояща зад тях. А именно – трансхуманизма.

ПОИ на практика официално бяха обявени за първите трансхуманистични игри и въведоха концепцията в масовото съзнание. Явно твърде много подцених времевия отрязък, в който тази идея ще бъде спусната на обществото на официално равнище. В личната си прогноза давах поне 50 години на този процес. Тъй като обаче НСР вече бе обявен на ОИ, елита е решил, че няма какво да си губи времето.

 

220

Плакати, които доколкото разбрах са били навсякъде из Лондон по време на Параолимпийските игри



Това неизменно постави много въпроси в обществеността във връзка със самите игри. Като например – как решаваме дали някой е достигнал равнището, в което вече е повече робот, отколкото човек и има ли право този човек да се състезава с другите хора? Ако роботизирано-подсилените атлети биват изгонени от нормалното състезание, ще видим ли създаване на паралелни състезания между полу-хора-полу-роботи? Ако роботизирано-подсилените атлети в един момент станат доказано по-силни и способни от обикновения човек ще биват ли те допускани до нормалните състезания? Ще доведе ли това да селективни ампутации от хора без проблеми? Когато (а не „ако“!) механичните крайници станат „по-добри“ от истинските такива, ще стане ли мода хората да търсят роботизирани заместители на своите нормални крайници? Особено в напреднала възраст? И ако заместителите станат приемливи за спортистите с физически недъзи, защо положението с популацията на Земята да бъде различно? Ще ограничим ли нещата до това атлетите да бъдат единствените с роботизирани крайници? И в крайна сметка – на кого би му пукало колко бързо може да бяга някой олимпиец, ако обикновения гражданин или богаташ, който може да си позволи най-новия модел – ще може да бяга в пъти по-бързо от него?

Всичко това не са въпроси от компилативната ми статия за трансхуманизма, а реални въпроси, които бяха повдигнати на ПОИ.


221

Който иска може да гледа лекцията на въпросния професор, който е про-трансхуманист. Лекция, която бе изнесена още януари месец. Интересното е, че в нея се говори най-вече за генетично подобрение, а не толкова за механично. Най-интересната част е трета, затова давам линк направо към нея:



Free Joomla Extensions


Не съм сигурен дали повечето от вас разбират значението на всичко това. Това вече е обект на официален дебат в обществото, това не е тема на разказ от Азимов! Разбирате ли скоростта, с която се случват нещата в последните години? Осъзнавате ли я наистина? Щом за това вече се говори официално, това означава, че те имат технологията да го направят от поне 20 години, тествана е многократно и дългогодишно и е готова за масово приложение!

ПОИ в Лондон бяха подиум, от който се изказа становището, че инвалидите не винаги трябва да бъдат „поправяни“, но тези „подобрения“ биха могли да ги направят различни и едва ли не равни. Ето затова говоря!!! Ето как едно такова събитие като ПОИ („направено в името на горките хора с увреждания“) се превръща в подиум за пропаганда на agenda-та на елита! И никой не зацепва, защото това се прави за „хората с тежки съдби в неравностойно положение“! Fuckin bullshit bro! FUCKIN BULLSHIT! Това е като по учебник. Точно това, ама точно това почти пророчески предсказах преди няколко месеца в статията ми за трансхуманизма – че тази идея ще бъде прокарана покрай хората с увреждания и липсващи крайници, защото никой не би оспорил такава благородна кауза. Всеки който го направи би бил автоматично обявен за антихуманист! И пуф! Ето го на бял свят само 6 месеца след това. 6 месеца хора! Отново питам – наистина ли осъзнавате скоростта, с която се развиват нещата? Не мисля, че я осъзнавате!

Те дори бяха рекламирани по този начин:


222

„Запознай се със супер-човеците“

 


Горната снимка пък ми напомня на нещо друго:

 

223

 

Случайност? Не, защото едни и същи хора стоят и зад двата образа. Една и съща пропаганда, различна сцена, един и същ резултат.

Между другото „супер-човеците“ си имаха и трейлър (за да се убедите, че нещата придобиват Холивудски размери):



Free Joomla Extensions


Изобщо – циркът е пълен! И всичко това още преди да започнат самите ПОИ! Сами можете да си представите какво следваше на церемониите по откриването и закриването!


Следва изцяло да премина към тях, като предварително правя уговорката, че няма да бъда толкова подробен както с горните две церемонии на ОИ, а по-скоро ще маркирам, защото: първо – вече казах достатъчно много, за да може всеки да види нещата самичък при добро желание и второ, наистина не смятам да се надбягвам с „Война и Мир“ по обем. Заедно с този анализ, всичките ми теми гравитиращи около ОИ генерират общ обем надхвърлящ 300 стр., което макар и образователно, е малко прекаленко дори за мен. На практика написах цяла книга и я качих под формата на статии в сайта.

Както виждате темата е толкова богата, че може да се продължи буквално до безкрай, ако трябва да проследим всички взаимовръзки и малки детайли – нещо, което е наистина безпредметно, защото този материал не се опитва да разнищи всичко, а да покаже колкото се може повече модели. Това неизменно води до множество примери и снимков материал, защото моделите преливат в един друг, но основната идея е една и тя вече бе представена. Всичко оттук нататък е просто продължение на тази идея.


Между другото, когато започнах да търся rip-натите записи от церемониите по ПОИ, за да ги изгледам подробно за втори път, се сблъсках с поредния bullfuck, който говори за блокажите на хората относно темата. Откриващата церемония нямаше rip в интернет поне 4 дни след края й, което е истинско безумие. На всичко отгоре, когато най-накрая такъв се появи, той бе само един-единствен и имаше твърде пресиления и неудобен размер от 6.20GB. Да не говорим, че и до ден днешен той не е качен в най-големия български торент тракер и можете да го намерите само в piratebay. Друг просто няма. Нека кажа само за контраст, че откриващата церемония на ОИ може да бъде намерена rip-ната от 10 различни телевизии, в 10 различни обема (за всеки „вкус“, разбирай – хард-диск) и бе качена по всички основни rapidshare-тип сайтове.

6.20GB беше огромен морален компромис за моето „C:\“ (торента можеше да се сваля само магнитно, а тази опция в моя uTorrent бива изпълнявана дирекно на „C:\“ без възможност за промяна на директорията – please don’t ask).

Наложи ми се да изтрия доста от старателно събираното ми с годините порно в името на каузата, от което ме изби студена пот по челото. Този сайт наистина ще ме довърши някой ден. Не мога да се позная напоследък, какво ли не правя за аудиторията, раздавам се докрай... В този ред на мисли, крайно време е някой да започне да ми плаща „вредни“ за всичките жертви, които правя. Въобще – отворен съм за дарения СЕГА :))

Извън кръга на шегата, някои аспекти от горната история са верни (разбира се няма да кажа кои :Р). Положението със закриването на ПОИ е още по-зле. Към днешна дата rip-а отново е само един (този път обаче само 1.67GB – lol, that makes sense! От 6 на 1.5 за нещо с еднаква дължина, WTF...) и дори го няма по тракерите (какво остава за българските). Трябваше да го свалям на части от rapidshare-тип сайт.

Разказвам това в полу-хумористичен тон, но всъщност това не е нищо друго, освен потвърждение на всичко, което изписах досега за ситуацията и отношението, което имаме към нея.


А сега, нека да преминем към заключителната част на този мега-мега-ритуал...

Параолимпийските игри бяха открити на 29 август и бяха закрити 9 септември.

Вече на два пъти говорих за числото 29 в този материал, но ще го направя още веднъж. Само по себе си 29 е като поставени едно срещу друго две мултиплициращи се огледала. Отражение в отражение в отражение... Като бездънен коридор. 29 е като ороборос който постоянно генерира и „9/11“, и „11“. 2 + 9 = 11, а самото 29 е 11/9 без дори да се събира. Т.е. имате кръговрат на смисли компресирани в него, от които винаги ще излезете с един и същ резултат, както и да го въртите. То съдържа и 11 и 9 в себе си. Ако пък от 9 извадите 2, ще получите 7. В този ред на мисли, датата 29 септември (която към датата на писането на този материал – предстои) е доста интересен избор за направата на ритуал (не се опитвам да правя предсказания, опитвам се да ви покажа възможна посока на мислене – тяхното мислене). 29.9. 29 ноември – също (29.11).

Закриването беше отново на 9-то число – 9 септември. Тази дата бе делена само от 2 (11) дни до 11 септември – най-големия публичен ритуал, който някога са правили. 11 септември тази година бе на 11 години разстояние от емблематичния 11 септември за който говоря. 9 септември сам по себе си е 9/9 (или „99“), което е дублиране на 9. т.е. 2 х 9 или 11 х 9 (9(/)9). Датата 9 септември трябва да е позната и на всеки българин по исторически причини. Интересно е, че каквото и да правите с датата 09.09.1944 г. – при сбор – тя винаги дава „9“. 9 + 9 + 1 + 9 + 4 + 4 = 36. 3 + 6 = 9. Само 9 (ден) + 9 (месец) = 18, а 1 + 8 = 9. Само година (1944-та) – 1 + 9 + 4 + 4 = 18, а 1 + 8 = 9. 9 (ден) умножено по 9 (месец) умножено по 1944 (година) = 157 464. 1 + 5 + 7 + 4 + 6 + 4 = 27 (2/7 или 11/7). 2 + 7 = 9. Само 9 (ден) умножено по 9 (месец) = 81. 8 + 1 = 9. Само 9 умножено по 1944 = 17 496. 1 + 7 + 4 + 9 + 6 = 27 (2/7 или 11/7). 2 + 7 = 9. 1944 делено на 9 = 216. 2 + 1 + 6 = 9. Сигурно има операция, която съм пропуснал, но схващате идеята. Така се създава магическа номерология за ритуал. Да, датата 09.09.1944 г. не е избрана случайно и не е избрана от българи. Тя е избрана за българи, но не и от такива. Самият факт, че датата на закриването на ПОИ е 9 септември прави връзка с България на енергийно ниво и на архетипно равнище е свръзката между ритуала в Бургас и олимпийските церемонии. О, между другото, самите ПОИ продължиха 11 дни. Между откриващата церемония на ОИ и откриващата церемония на ПОИ имаше разстояние от точно 33 дни (3 х 11).

Изобщо, след всичко казано, има ли останало някакво съмнение у някой, което все още да го кара да мисли, че всичко това е случайно стечение на обстоятелствата? Че тези дати се избират просто ей така и това е благотворителна акция?

Още една илюстрация. При откриването и закриването на ОИ бе използван един и същ видео-колаж. Това бе в самото начало на церемониите, когато започваше обратното отброяване от 60 до 1. Това бе едно и също видео, което бе ползвано и за двете церемонии. Бяха снимани различни номера от 1 до 60 из цял Лондон, под формата на пощенски кутии на къщи, знаци, номера на седалки, табели, плакати и какво ли още не. За тези, които не се сещат вижте на долния клип (само 1 минута е без говор на английски). Изгледайте го цялото.



Free Joomla Extensions


Забелязахте ли нещо? Числото 11 (eleven) бе е-д-и-н-с-т-в-е-н-о-т-о, което бе изписано с букви, а не с цифри, и беше единственото, което бе показано два пъти. Първо бе показан надпис с „единадесет и половина“ и после надпис само „единадесет“. Защо. Всички видяхте ясно, че всички други цифри и числа от 1 до 60 бяха изобразени с цифри. Само 11 с букви. Защо? Защо винаги 11? Кажете ми, че си въобразявам при всички тези съвпадения, мамка му!

На първо място, то бе единственото, което бе изписано с букви, защото това прави впечатление. Както направи впечатление на мен и респективно – в момента го коментирам. Аз разбирам механизма на това. Друг човек ще го види и само ще го отчете: „Ха, това бе единственото написано с букви!

Това е imprint-ване. Да обърнеш внимание на нещо, без да го разбираш, означава да бъдеш imprint-нат от идеята. Другото е обратния процес – прави ти внимание, защото го разпознаваш, а го разпознаваш, защото го разбираш. Затова е винаги по-добре да знаеш истината, а не да вярваш в дебилната фраза за looser-и „невежеството е блаженство“!

11 бе оставено с букви, за да го различите от другите и съзнателно да попие във вас. Първо обаче имахте „единадесет и половина“ пак изписано с букви. Защо точно на числото 11 някой изигра „играта с половинките“? Всяко дете знае, че тя се прави на последната цифра преди определената крайна, за да си спечелиш още малко време! Защо точно на 11?!?

 

224

 

Това е двойна (2/11) подготовка. Първо имаш концепцията, че нещо е различно и като го видиш втори път – го препотвърждаваш.


225

 

С второто 11 (което беше истинското) станаха 2 единадесетки! Т.е., те прокараха тезата за 11:11, още преди церемонията да е почнала! Защо? За да се закотвите за тази честота докато гледате до самия й край! Виждате сами колко прости ходове, но какви резултати... Всички други номера бяха тривиални – изписани с цифри. Само тези бяха различни. С цел.

Не е ли и интересно, че номерологичната стойност на думата „eleven“ e равна на 27, което е 9 (2 + 7 = 9)? :)) Това показва поредната магическа взаимовръзка между 9 и 11. На практика те са зашити едно за друго. И някой се възползва от това.

Защо това е така?


От хронологията на статиите ми знаете, че тези хора са обсебени от концепцията за 9 и 11! И понеже това е последния ми подобен материал (както и текст с такъв обем изобщо), нека ви кажа защо (понеже май не съм го казвал в прав текст досега, колкото и да съм говорил за тази комбинация). Това е концепция, която винаги съм разбирал на интуитивно ниво, но чак наскоро успях да формулирам във вербален вид, който да бъде разбираем за останалите хора.

„9“ е последната цифра. 10 вече е число, а не цифра. В този ред на мисли, в магическата номерология, 9 е край на цикъл, завършеност от физическо-енергийна гледна точка. Не може да има осъществяване отвъд 9, освен 10, което е числото на Източника. Защото само Той (думата е в мъжки род и затова казвам „Той“, но винаги помнете, че Източника е просто неутрална енергия без пол, идентичност или персонификация) стои над Творението Си. „10“ е числото, което управлява всичко завършено – т.е. управлява „9“ като концепция.

„1“ е първата цифра и символа на новото начало. Началото на всичко (не)физическо. То е манифестацията в чисто новата платформа – първата манифестация генерирана от нищото (от нулата, от Източника). 0 е условие 1 да се прояви. 1 е първото проявление със самостоятелно съзнание, което има потенциала и капацитета да твори. Имайте предвид, че в момента говоря за много архетипна, едва ли не вселенска номерология свързана със самото Съзидание. Задръжте тази мисъл за момент.

„11“ е число асоциирано с магията за което съм говорил достатъчно много – защо и как - няма да се повтарям, защото това означава още доста страници отгоре. Ако някой сега започва пътешествието си в света на езотериката, вижте тук, тук, тук и тук (както и в много други материали, в които е споменавано по второстепенни причини). То е ключа към самото манипулиране на 3D-реалността, която е изградена на черно-белия модел. Черното и бялото са тъждествени, т.е. имате две същности или два типа потоци. Когато се опитате да изобразите графично два потока, вие бихте нарисували „| |“. Затова черно-белия шахматен под, двете масонски колони (Яхин и Воаз) и „11“ са взаимозаменяеми тъждествени символи изразяващи една и съща идея – на самата реалност и възможността тя да „тече“, да се променя и да бъде манипулирана, когато имаш ключа за разбирането към нея. Който ключ е въплътен в числото 11(:11).

„11“ е съставен от две единици (1), за което вече обясних, че е първото проявление. Поставени две една до друга 1-1, те формират 11. Две, защото нашата трета плътност е от бинарно естество и важат бинарни закони (които могат да бъдат надмогвани и не са абсолютни). 1(-)1 е двойното съзнание, което се проявява. 11 е резултата от първичното 1, което решава на свой ред – да създава. То създава нещо, подобно на себе си, което прави резултата двоен. Затова казвам, че 2 и 11 съдържат една и съща идея. 2 е 1 + 1. В този ред на мисли, 2, или 11, е първият резултат от самостоятелното творение, което НЕ Е пряко от Източника, а е косвено създадено творение от неговото първо (1) творение. 11 от човешка гледна точка е първото проявление на свободната воля. Мислете за него като луцифер – най-близкия до човешкото колективно съзнателно архетип, разбирането за който е ясен на всички. С тази разлика, че тук не говоря за това като за нещо негативно. Това за което говоря в момента няма полярен заряд. Обяснявам проекцията на съзнанието като такова и неговия „механизъм“. „11“ (2) не е „повече“ от Източника (10), а е негов суб-продукт. Източника не разглежда нещата като „повече“ или „по-малко“, защото всичко просто Е и няма нужда от оразмеряване и сравнение – това е мислене характерно за 3D. Мислене, което е много незряло от перспективата на по-високите плътности. От перспективата на „падналото“ в 3D линейно съзнание обаче, 11 е повече от 10. 11 е единственото число, което не се свежда до една цифра, чрез сбор. Това е така, не само защото е специално число, а защото 1 + 1 = 2, което отново е 11 (II). Това е тип съзнание от типа на 29, както обясних по-горе. То има позиция, в която запазва себе си, no matter what. Магията (11) е инструмента чрез който Тъмната полярност моделира реалността по свой собствен вкус. Тъй като се намираме в сектор на галактиката, който е под Тъмен контрол, те са присвоили неутралното съзнание, което „11“ носи. Мислейки за 11 като вторичното творение, то неизменно е разбито на черно и бяло, защото това е платформата на 3D-Играта.


Нека кажа и следното, което няма как да се опрости на човешки език повече от това (пък който трябва ще го разбере): „9“ не изразява самата платформа, а идеята за съществуване на платформа в нейната завършеност като концепция. „11“ обаче много конкретно символизира настоящата платформа и нейното черно-бяло естество. „9“ съдържа „11“, но не е задължително „11“ да съдържа „9“, въпреки че в известен смисъл то я съдържа. В този ред на мисли, целия този абзац е както верен, така и изцяло погрешен, но въпреки това той Е принципен. Той е и верен, и грешен, защото перспективата му на осмисляне неизменно трябва да премине през дуалната платформа, когато се опитате да го разберете в тяло. Това създава илюзията за или/или, докато то е просто възможност в потенция, която от висша гледна точка едновременно е и не е. И в това няма противоречие.


„11“ само по себе си никога не се променя. То остава неутрално, затова е по-добре да кажем, че това за което говоря в момента е настоящата интерпретация, която Тъмната полярност влага в нея. И тъй като мисълта е реалност, 11 започва да бива наситено и да работи по начин, по който те искат (което не означава, че не може да работи по Светъл начин, не означава, че не може да работи и от перспективата на Наблюдателя, която е перспективата на Баланса).

След всичко, което казах дотук и предвид, че се опитвам да обясня Тъмните смисли, които са заложени в тази номерология, не е далеч от мисълта, че комбинацията „9/11“ символизира нещо много, много съкровено за Тъмната полярност. Повечето от вас би трябвало да се досещат накъде бия.

„9“ е крайния цикъл, „11“ е „повече от Източника“ и в поляризираната му интерпретация – „волята да си над Него и да твориш без Него“. „10“ е самия Източник. 10 е равно на 9 + 1 и то винаги може да бъде изразено само чрез сбор от 2 (11) цифри – защото е „1 + 0“ (в момента не коментирам римското „X“). Не можем да възприемем „10“ по друг начин и това е причината да поляризираме самата идея за Източника – като нещо, което съдържа добро и зло, но не и нещо трето (какъвто е случая). Т.е. концепцията за Източника винаги е нещо полярно и не може да бъде възприет като неутралната енергия, която Той наистина Е. 9 е края на всички възможни манифестирани креативни принципи, а 11 може да рефлектира единствено върху нова, независима плоскост, макар да е построена върху скелето от 1 до 10, което дава илюзията за надмощие.

И така. „9/11“ е начина на Тъмната страна да каже, че тя може да прави каквото си поиска, че Тя е напълно независимо съзнание, което няма нужда да бъде в съгласие с който и да е авторитет. Колкото и невероятно да ви звучи – Тъмната страна е абсолютно права в тази си позиция. Всеки е свободен да твори каквото прецени, без съгласието на който и да е авторитет. Тяхното изкривяване се състои във факта, че те смятат това за проява на бунт срещу източник, който се опитва да ги ограничи по някакъв начин, докато в същото време Източника е дал свободата на действие Тъмната и Светла страна да правят каквото пожелаят, защото това е цикъл на развитие на съзнанието. И двете Полярности са деца, които смятат, че „тяхното е правилното“ и двете полярности са „бъг“ в системата, който бива използван за катализатор на съзнанието. Незрелостта на Тъмната полярност се състои във факта, че те се бунтуват срещу нещо, което на практика не съществува - някаква „забрана“. Това е бунт срещу несъществуващ враг, което прави този „бунт“ нелеп. За да дам някаква аналогия за тези, които не разбират нещата по начина по който съм ги описал, това е като да се опиташ юридически да осъдиш въздуха, защото го дишаш. Самата концепция е абсурдна. „9“ и „11“ е комбинация, която прескача 10, като по този начин умишлено (но мнимо и илюзорно) пренебрегва нейния „авторитет“. А авторитет на практика няма, защото всичко може да прави всичко – това е идеята на цялото Сътворение. Това обаче е много характерно изкривяване за поляризираното съзнание. Тъмната полярност е искрено обидена, че „не може да прави някои неща“ (архетипа на луцифер), а Светлата полярност също толкова искрено недоумява как е възможно Тъмните да не виждат „по-добрата стойност“ на Светлината и постоянно тръбят като селяни, че „това е етап и в крайна сметка Тъмните ще се „върнат“ към Светлината“. Сякаш някога е имало само Светлина и в един момент е имало „отделяне“. Това е възможно най-голямата (но нужна) „тъпня“, която Сътворението някога е чувало. И двете полярности ще пораснат и ще бъдат разтворени в потока на Неутралното Съзнание на Източника „някой ден“.

Теглейки чертата, от перспективата на тази Игра, в която се намираме в момента и от перспективата на Тъмната страна, която гради реалност според своята визия на малко обидено дете тропащо с крак в ъгъла с гръб към родителите си крещейки „нямааа пъъък!“, „9/11“ е символ, с който ни се заявява, че в тази реалност „10“ е прескочено. В случая на тази реалност, „9“ и „11“ носят своя поляризиран смисъл, но те не са толкова важни сами по себе си (макар в същото време да са много важни сами по себе си). „9/11“ не е толкова демонстрация на самите 9 и 11“, колкото демонстрация за липса на 10“!!! (Умолявам ви, не тълкувайте това по безкрайно посредствения християнски модел „бог срещу сатана“! Това не е смисъла, който влагам. Не проваляйте тази невероятна възможност да разберете нещо толкова ключово, пречупвайки го през системите си от убеждения...)

С тази комбинация те подсказват, че прескачат „10“, а не че развяват пишки с „9“ и „11“. И това е целия смисъл на всичко – че 10 е притиснато между 9 и 11, че 10 е приклещено, а енергията му – обуздана. Ако реалността бе построена по друг начин, на база други мисловни модели (това, което предстоя да кажа е много абстрактно и едва ли ще бъде разбрано от много хора) и в този си прочит нашето „9“ би било тъждествено на „4“, а „11“ тъждествено на „6“, използваната комбинация щеше да бъде „4/6“. Просто според начина по който разбираме нещата тук и сега, тази комбинация е „9/11“. Това е единствената причина комбинацията да бъде „9/11“. И тя не е нищо друго, освен символичния начин да се каже „тук няма 10“, ние хакваме системата и прескачаме „10“.


Това, което прочетохте е R.O.T.E. от Висшия ми Аз, който вербализирах на лист наскоро и подчертавам, че това е моя прочит на концепцията „9/11“. Досега не съм срещал подобна интерпретация никъде, което не означава, че някой не я е направил преди мен (макар дори да съществува – едва ли е направена по точно същия начин).


С това исках да обясня защо те са маниаци на тема „9“ и „11“ и защо докато те са на власт ще го виждате отново и отново, и отново – до безкрай.

С това мисля, че изчерпах основните положения за ритуалите по принцип и можем да пристъпим към конкретиката, с което да приключим и темата като цяло.

 

 

Откриването

 

29 август беше интересен ден като цяло. Освен богатата номерология около него, която вече обясних, това бе деня избран за провеждането на мемориалната церемония на загиналите евреи в Бургас. Това бе поредната връзка-резонатор между ритуала в Бургас и Олимпийските ритуали. В същия този ден в Бургас имаше инвазия от щурци. Доста библейско, мм?

В същия ден намериха нацистки снаряд в метрото под Варшава и пак нацистки снаряд по пътя между София и Банкя. Който следи западните медии знае, че в последната половин година се опитват да imprint-ват идеята за „nazi stuff“. Постоянно има новини във връзка с тoва, че са открили нещо от нацистко време, или нещо свързано с Хитлер. Защото ви подготвят за идеята за Четвъртия Райх, който предстои. Връзката на Райха с Великобритания е интересна, предвид това, че той бе официално обявен на ОИ в Лондон, който се превърна в новия Цион на Земята. Това е една и съща концепция изразена на два различни езика.

 

Имайте предвид, че това са най-мащабните и скъпи ПОИ в тяхната история, които преминаха под небивал интерес. По данни, на стадиона е имало 90 000 души. Това наистина променя стандарта и визията за ПОИ като цяло.

Британската телевизионна програма по откриването на ПОИ, която изтеглих от нета започна половин час преди самото откриване, с множество истории и интервюта с хора. Една от историите беше за жена, която е загубила своите крайници при взривовете по време на ритуала 777. В резултат, тази жена участва на настоящите ПОИ в Лондон. Това беше поредната умишлена връзка между 777 и ОИ. Типично в стила на Тъмната страна е да използва човешката драма, за да прави своите магически връзки между нещата чрез своята маша – медията. Наистина не ми се занимава да изчислявам всички възможни разстояния от дати – например от 777 до откриването/закриването на ОИ, или от атентата в Бургас до ПОИ или някое от горните във връзка с 11.09., Аточа, Аврора и всички останали. Сигурен съм, че ще изскочат много номерологични връзки, но просто не го намирам за нужно – ако някой иска – да го направи.

 

Българското пряко предаване (което първо гледах и което този път беше на ниво, защото „Кедъра“ нямаше участие в него) предложи един интересен начален кадър, който за съжаление rip-а не предлага в чистата му форма. Това беше самолет, който кръжеше над стадиона, със закачени фойерверки на крилата си. За мен това бе символ-продължение на мястото откъде ОИ свършиха – феникса.

 

226

Можете да видите самолета-феникс надзираващ процеса и пръскащ искри над стадиона на десния екран в горния му десен ъгъл зад водещите. Това е най-добрия кадър, който мога да предложа. БНТ го излъчваха пряко, а не през студио. Смятам, че аналогията с долната снимка не е толкова далечна:

 

213

Missing Mummy? :))



С две думи, фениксът кръжеше над стадиона и бе метафоричен резонатор, който да продължи магическата връзка между края на ОИ и началото на ПОИ.

 

Още предстартовото обратно броене на откриването предложи интересен момент на моето внимание. Всяка цифра постепенно издигаше камерата от все по-висока компютърна перспектива.

 

227 228

8 ни показа нощен Лондон; 7 ни показа Великобритания (повтарям – защото това е нейното ритуално число)


229 230

6 ни показа Земята, а 5 Луната


231 232

4 Сатурн, а 3 самият Млечен Път

 

 

2 и 1 ни показаха виолетовия облак, при което веднага получих вътрешен сигнал, че се има предвид точно това, което видях при моята ОИТ, в което видях откъде ще започне инвазията:


233 234


Това е идентично с онова, което видях докато се реех в космоса. Те вече могат да ви го покажат. На 1 дори се виждат някакви съзвездия, от които честно казано не мога да различа нищо конкретно, защото са застъпват едно върху друго, а и не съм чак такъв познавач.

Всичко това е доста интересно по две причини. Първо, това ни се показва, точно след като завръщането на Кралицата на Орион бе официално обявено на закриването на ОИ. Второ, самото отброяване на практика прави връзка между Лондон (началната точка на обратното броене – града, който управлява цялата планета) и все по-извисяващата се перспектива, която завършваше с виолетовия облак (навярно Орион), което ни показва откъде се дърпат истинските конци. Т.е. имахме символично показани космическата централа на контрол и нейния земен наместник. That makes so much sense... Всичко следва своята много адекватна последователност. И смисъла на откриващата церемония продължи хронологичната връзка.


Вече обясних многократно как Олимпийските ритуали са свързани с концепцията за времето и ако помните, откриването на ОИ показваше хронологията на заробването на Земята – от селските времена, през индустриалната революция, до дигиталната ера. Закриването бе съсредоточено върху настоящето и какво се случва и манифестира сега. Бе обявено завръщането на Кралицата.

Откриването на ПОИ продължи тази логическа връзка и ни показа какво има да предложи бъдещето ни. Дори самия химн на игрите се казваше „Химна на бъдещето“.

Церемонията се казваше „Enlightenment“ („Просветление“) и беше визията на НСР за такова. Концепцията за просветлението и светлината е много важна в масонските ритуали. В тази връзка, 29 август е деня в който се чества обезглавяването на йоан кръстител, който... вярвате или не... е патрон на масонството.

Масонът търси „просветление“ по стълбицата на различните степени на посвещение, докато накрая, в последната степен (официално – 33-та) не се прероди символично. Както виждате философията за новото раждане е отново застъпена. И на какво станахме свидетели само няколко минути след това?

Първия кадър започна с гигантската Луна, която беше инсталирана над сцената:

 

235

Луната е символ на женската енергия. Повечето от вас знаят, че тя е изкуствен, кух обект, откъдето се осъществява много специфичен честотен контрол упражняван над Земята. Луната беше резонатор и със смъртта на Армстронг и респективно – ритуала в Аврора.



Обърнете внимание на следната опозиция – на откриването на ОИ имахме фалически символ в лицето на възвишението Гластанбъри и дървото, а след завръщането на феникса имаме символ на женската енергия, която буквално се издига над стадиона.

Точно в този момент коментатора казва, че „стадиона се превръща в космическа мъглявина“. „Ооо да!“, казах си аз... Ставаше все по-интересно за мен!

Появи се illuminati science spokesman-а Стивън Хокинг и взе да реди тривиалности докато зад гърба му се прожектираха съзвездия. В този момент камерата ни заведе в центъра на стадиона, откъдето започна самото шоу.

Видяхме формация от бели чадъри, обграждащи огромен черен, която приличаше на око със зеница...

 

236

 

... но според мен по-скоро бе яйцеклетка обградена от сперматозоиди. Тази идея се подсилва от това, което се случи по-нататък. Видяхме баш-сперматозоида, който падна от небето, влезе в отвора на яйцеклетката и я оплоди:

 

237


    238

 

Това бе поредното раждане в олимпийския цикъл и за мен е още една индикация, че новият свят се е родил. Минути по-късно стана ясно, че дори официалната сюжетна версия е такава. Това било пресъздаване на Големия взрив. Моля някой да ми каже, каква е шибаната логика, на откриване на ПОИ да пресъздаваш Големия взрив? Ммм?... Какво общо по дяволите имат тези две концепции? Това е именно символ на онова, което описах докато коментирах „9/11“ – те имитират раждането на Сътворението – тяхното сътворение, през тяхната перспектива. След като Лондон официално е Новата Атлантида и Мама се прибира вкъщи при своите деца, започва логичното (изг)раждане на Новия свят. И с тази сцена ни бе показана тяхната визия за него.


След това на стадиона започна да звучи някакъв mix на неадекватната песен „Umbrella“ („Чадър“) на Риана. Странен избор? Самото откриване започна с гигантски и множество миниатюрни чадъри под претекста, че това е един от символите на вечно дъждовния Лондон. Това разбира се е част от типичната схема, в която имате сравнително правдоподобно обяснение за дадено нещо, което ви кара да не задавате по-нататъшни въпроси, докато идеята на нещата е съвсем друга. Вече обясних този принцип.

Преди да седна да пиша, самият аз не можех да дам правдоподобно обяснение за себе си какво точно стои зад архетипа на чадъра и защо го показваха толкова много на това откриване.

 

239

 

По принцип имахме постоянни препратки към чадърите още от Олимпийските игри в Пекин. На откриването в Лондон пък видяхме мултиплицираната Мери Попинс, която падаше от небето с чадъри. Всичко това определено значеше нещо. Първоначално си помислих, че искат да ни покажат метафорично, че „сме под техния чадър“, т.е. влияние, но това е твърде повърхностно. Обикновено нещата са по-дълбоки.

Сетих се дори за „Resident Evil“ в чийто сюжет корпорацията „Umbrella“ изтребва целия свят с генетичен вирус, превръщайки хората в безмозъчни зомбита (което е интересно намигване, тъй като току-що излезе поредния филм от поредицата).


240

Хм, не е ли това също така и символа на Малтийските рицари и рицарите Тамплиери? Кой каза, че игрите и филмите са само за развлечение и в тях няма скрити послания?

 

241

 

Дори това обаче е някак твърде далечно. Не. Нещо друго се случваше тук. Поразтърсих се малко за чужди мнения (не го правя често) и попаднах на теза, че окултното значение на чадъра е репрезентацията му на axis mundi. Последното означава „световен център“ или абстрактната връзка между небето и земята – свръзката между високите и ниските реалности.

Намирам логика в това, тъй като чадъра има дръжка, за която бива държан (земя), основно тяло, което предпазва от дъжда (небе) и конструкция, която свърза двете – самата axis mundi (макар официалната трактовка за axis mundi да не е точно тази).

 

242

 

242.1

Снимка във вътрешността на катедралата в Кордоба, Андалусия (Испания). Забележете чадъровидния купол символизиращ небето и спускащото се от нея въже (дръжката). Axis Mundi.



Разбира се няма как да не говорим за пъпа на света (световния духовен център) и да не се сетим за омфалоса на Дий на Isle of Dogs, където преди 400 г. той извършва окултния ритуал за създаването на Британската империя (повече информация за това можете да откриете в края на тази статия). Ако прибавим в тази картина и концепцията за Гринуичкия меридиан (Главния меридиан), който сам по себе си е архетипно въплъщение на идеята за axis mundi, и който бе многократно експлоатиран като магически резонатор в Олимпийските ритуали, няма да е много далеч от истината, ако кажем, че чрез чадъра те се опитват да закотвят идеята за „столицата на света Лондон“/пъпа на света/Цион/Новата Атлантида.

В този момент изведнъж чадъра започва да не изглежда толкова странен, нали?... Още повече в светлината на всичко казано дотук и многобройните връзки с Дий. Между другото виждате сами как може да се тръгне от някакъв си чадър и да стигнете до идеята за центъра на света и един от най-големите черни магьосници живеели някога. Това е така защото символа е компресиран носител и неговия дълбинен смисъл може да е толкова далеч от неговия външен буквален вид, че да ти се завие свят. И в същото време – когато започваш да разархивираш и разцепваш този компресиран носител на отделни смисли – виждаш колко логично е привидно алогичното. Като вземем предвид и че тези компресирани смисли имат множество нива (всичките от които верни от дадена гледна точка), мащаба може да те порази и дори откаже.

Продължих да разсъждавам за чадъра, защото все още не бях доволен.


Първите чадъри били асоциирани с високия ранг на човека и за това има доказателства в лицето на Египет около 1200 г. пр. н. е. Било признак за аристократизъм човек да използва чадър за предпазване от слънцето, защото така кожата не почернявала. Почернялата кожа била характерна за робите – нещо, с което знатните личности не можели да се идентифицират. Така че в древността чадъра е бил символ на привилегированото общество, което е пътувало във външния свят много често – изцяло скрито за чуждите очи. Затова в будистката традиция е казано, че чадъра може да символизира подвижен храм. Това е и един от смисловите слоеве зад изображенията на Буда, който често е изобразяван с чадър над главата:


243 244

245

 

Уверявам ви, че това не е начин да се запази историческото наследство от атмосферните условия, а реален архетип, който ни казва, че смислите на чадъра корелират само със специални, просветени/знатни личности. А кои са тези, които се смятат за просветени днес? Докато мислите за това, не забравяйте, че самото име на откриването на ПОИ бе „Просветление“. Приближаваме се все повече и повече.

Идеята за Буда и чадъра е интересна, защото веднага ми светна какво наистина означава тя.

Този образ се корени в по-стара легенда, в която Буда е бил прикрит от дъжда от гигантска кобра, която той привлякъл с умиротворението, което излъчвал, докато бил потънал в дълбока медитация малко преди да изпадне в нирвана. Тази сцена е една от най-известните и емблематичните в будисткия... хммм... фолклор :))

 

246 247 248

 

Чадърът е бил смятан от ранните религиозни вярвания и за свързан с боговете на плодородието (!!!), жътвата (!!!), раждането (!!!) и смъртта (!!!)!!! :))

Нут, едно от основните божества в египетската Енеада, е била считана за богинята-майка (сещайте се) и създателка на всички небесни тела (!!!). Всяка вечер Нут поглъща слънцето (смърт), за да го роди отново на следващата сутрин (раждане) (!!!). Нут е изобразявана като гола жена, чието тяло е извито като дъга, с лице към земята, опирайки се на четирите си крайници. Тя доста често е сравнявана с чадър, защото тялото й обвива цялата Земя.

 

249

Горната картина е навярно най-разпространеното изображение на Нут. Забележете как тя предпазва съществата от външния свят и на практика създава отделен свят за тях. Тя ги пази от нощта, която се разпростира извън нея и генерира изцяло различна вселена, в която цари светлина, дори когато навън е мрак. Нейната светлина. Нейната визия за светлина. Нут е богинята-майка, едно от множеството женски божества, чийто прототип можем да открием в лицето на Кралицата на Орион.



Забележете: тръгнахме от един чадър, разбрахме, че той символизира: центъра на света, подвижен храм, атрибут на изключително характерен и приписван на просветена личност (или в нашия случай – на елита), змия и богинята-майка в египетския пантеон (последните две на практика са едно и също, защото змията е символ и на Орион и респективно – на самата Кралица). Чадърът е всички тези неща – това са взаимозаменяеми символи и доказах това по пътя на метафизичната логика. Нямам никакви илюзии и осъзнавам прекрасно, че за повечето от вас това е абсурдно. Наистина на пръв поглед звучи абсурдно да кажеш, че от дадена перспектива чадъра символизира Кралицата на Орион. Самият аз безкомпромисно бих го заклеймил като езотеричната версия на Веселин Маринов само допреди няколко години. Тези от вас, които са готови да го разберат обаче, виждат, че в това няма никакво съмнение и това е начина по който мисловните модели работят зад повърхността на нещата – едновременно на много нива. За щастие, ще дойде момент (в тази, или друга инкарнация), в който всеки един ще разбере колко скопено е дадено нещо да се разглежда през аристотеловата перспектива на или/или. Естеството на реалността просто не е такова. И както винаги – някои читатели ще разберат незабавно какво имам предвид, а други ще го разглеждат като пълна идиотия.


И така, всички неща до които стигнах за чадъра бяха верни и трябваше да мина през тях, за да стигна до най-същностното му обяснение, което – както винаги – бе най-простото и очевидното и нещото, което може да се види веднага ако освободиш съзнанието си и не се опитваш да правиш нещата по-сложни, отколкото наистина са...

Трябваше веднага да се сетя, че първоначално чадърите са били създадени за предпазване от слънцето, а не от дъжда, за което са ползвани от днешното префърцунено, изнежено и промито общество. В миналото хората са се радвали и боготворели дъжда, защото той е означавал плодородие и живот. Те дори са се молили за дъжд. Идеята, че чадъра служи за предпазване от дъжда е чисто социален продукт на новото време (в настоящия век най-вече повлиян от причини свързани с пространството на фризьорския салон, поради които госпожичките се ужасяват от мисълта да си намокрят бретона), с която аз самия съм обособен и бях неспособен да направя пряката връзка на момента, въпреки че съм човек, в чието отваряне към метафизичното дъжда имаше ключова роля. Доста често и до днес излизам когато завали пороен дъжд и стоя под него, защото усещането е невероятно. Това ме кара да си направя фланелка със задраскан чадър и си обещавам да го направя.


Нека сега се върна на същественото. Първичната идея зад чадъра е, че той прави СЯНКА. Използвайки чадъра като символ, те изказват идеята, че генерират и спускат своята сянка над света и истинската светлина вече не е достъпна. Много е просто, но трябва да има кой да го види.

Точно по тази причина на стадиона, над всичко друго, закачена на висок пилон се извисяваше Луната. Защото тя е на небето когато се спуска нощта.

 

250

Луната (в левия край на стадиона) и хилядите чадъри (в центъра) са архетипи представляващи сянката, спускащата се нощ и в крайна сметка – ултимативния мрак – 3 различни етапа на тъмнината.



Също така, интересен философски въпрос е какво правеше Луната там, ако това беше пресъздаване на Големия взрив. Излиза, че ако повярваме на официалната трактовка (която, както виждате – пуши яко) Луната е на възрастта на Големия взрив :)) Нищо чудно, че не се връщаме там вече толкова десетилетия. Човеците трябва да проявяват респект към старата кучка after all :))


Акробатичните gasp-превземки свършиха и оттук нататък започна истинския сценарий, макар водещите да не пропуснаха възможността да ни зарадват с грижливо предварително подадената информация с цел imprint, че най-възрастния доброволец на откриването е 77 годишен и че в шоуто участват 430 статисти (4 + 3 = 7).


Режисьорите бяха решили, че след церемониите около ОИ на никой не му е писнало да гледа интерпретации и пиеси гравитиращи около „Бурята“ на Шекспир и затова избраха да бълнат сценарий свързан с... „Бурята“ на Шекспир (duh!).

Този път образа на магьосника Просперо бе реално проектиран (напомням, че Бейкън е ползвал Джон Дий за прототип на този персонаж). Той се появи на сцената пред олимпийския жертвеник, а ролята му бе изиграна от Иън Маккелън. Напомням, че Маккелън играеше символичната роля на магьосника Гандалф, който в крайна сметка нарита всички задници в „LOTR“. Отново – на официално равнище Маккелън изглежда като крайно логичен избор, защото е познат в масовото съзнание именно като магьосника от „Властелина“, което го прави лесно и бързо приемлив персонаж, но на окултно ниво, те използват именно този факт, за да генерират идеи в колективното несъзнателно въртящи се около архетипа на магьосника.

Просперо излезе в ритуална роба, държащ своя гримоар (характерна Дий-препратка предвид колко гримоари за инвокации е написал той).

 

251

 

Просперо се обръща към дъщеря си Миранда (което е името и на една от луните на Уран) с идеята да я подтикне да познае света и да се просветли. Миранда се явява централния персонаж на тази церемония, защото тя представя нейното пътешествие към познанието. Това е и официалната причина името на церемонията да бъде „Просветление“. И понеже понякога (както стана ясно преди малко в случая с мен и дъжда) именно очевидните неща са онези, които убягват от погледа, подчертавам, че церемонията по откриването на ПОИ се върти около женски персонаж.

Миранда излиза точно от дупката на гигантската яйцеклетка, сякаш тя е рожбата на цялото раждане, на което станахме свидетели минути по-рано:

 

252

 

Между другото (ah, funny thing!), в оригинала Миранда е с червена коса:

 

253

Художествена интерпретация на образа й от 1916 г.

 

 

Организаторите обаче се задоволиха само с това да й дадат червен чадър:

 

254

 

Стивън Хокинг подтиква Миранда да гледа на света с любопитни очи. В този момент, статистите направиха формация на око (този път е сигурно, че е око, а не яйцеклетка).

 

255

За да няма съмнения, че всички имбецили са разбрали, тук коментаторът от британската телевизия каза: „It’s Miranda’s eye!“

Fuck yeah, go, go Britannia!


 

Започна някакво много странно и зловещо ритуално хорово пеене. Можете да го чуете от 00:18:34 до 00:22:18 тук:



Free Joomla Extensions


Признавам, че в края тона се променя, но като цяло – не мерси.

Веднага след края на изпълнението на този хор (който честно казано ми прилича на някакъв вид инвокация), на стадиона цъфна любимката на народа – Лизи 2.

 

256

Hip hip hurray...



Да. Лиз и Уилям присъстваха и на това откриване (и отново не присъстваха на закриването). Нужно ли е да казвам, че за пореден път бе изпята „God Save The Queen“?... Този път обаче килима ми изкара късмет, защото предварително си бях приготвил кофа.

Кралицата откри ПОИ със същото изречение, като на ОИ, което беше точно 10 думи и които тя отново прочете от лист.

 

След това церемонията продължи с развлекателната си част [пропускам парада на нациите и стероидните речи на официалните лица, които бяха по-скучни и от „Стъклен дом“ (if possible)].

Гигантският чадър се вдигна и под него се появиха скупчени книги. Просперо казва на Миранда, че четенето е основния начин по който човек се учи и отваря кръгозора ни и я насърчава да чете.


257

 

И да, и не. Първо, защото с тази сцена се имаше предвид по-скоро образованието, а не четенето (две много различни неща) и второ, защото книгите бяха под чадъра, което ни води до факта, че историята, науката и философията ни са много манипулирани в специфична посока. Т.е. – върху знанието е хвърлено сянка. То е под чадъра.


258

 

Между другото, интересен повтарящ се мотив е, че отново имаме епизод свързан с четенето в центъра на сцената. На откриването на ОИ това беше сегмента с Дж. К. Роулинг, която четеше откъси от Питър Пан. Напомням, че в този момент на сцената излязоха демоните, които започнаха да тормозят малките деца. Референцията с четенето продължи на закриването на ОИ, на което цялата сцена беше опакована като вестник. Тук тази тенденция продължава с книгите струпани в средата и същите костюми от черно-бял-тип имитиращи вестник, облечени от хора, които четат книги:


259

 

Щях да преглътна това като поредното съвпадение“, ако на закриването на ПОИ нямахме отново четене и то от гримоар за огнени демони (затова по-надолу).

Всичко това ми прилича на метафоричен процес по четене на заклинание, което да омагьоса хората. В случая говорят се клишета, писани от хора, които не вярват в тях, но всички са екзалтирани от това, защото тези клишета изразяват ценностите на днешното общество. Така човечеството се вписва в някакъв безумен затворен кръг, от който не може да излезе поради собствената си гордост и лицемерие. Това човешко поведение е на практика философската основа върху която НСР може да стъпи и да бъде възможен. Защото той разчита изцяло на псевдо-ценности, които звучат добре, но са изпразнени от съдържание. И докато това е така – те ще манипулират мисленето на човечеството, защото са царе на изкуството на вербалния поток и демагогията.

Тази ми теза намира потвърждение в следващата сцена. Докато Просперо говори за връзката между книгите и знанието на дъщеря си, на екраните на стадионите бе показана книга, която прожектира информация от себе си:


260

 

Постепенно тази информация се превърна в конкретен надпис, който беше следния:


261

Нека не забравяме, че този надпис бе показан и по вестниците покриващи сцената на закриването на ОИ на 12 август

 

 

Mind-blowing. Те казаха в прав текст, че искат да постигнат един нов свят. Отново – това звучи много романтично на официално ниво, когато не знаеш какви са идеологическите концепции залегнали зад този нов свят. Brave New World“ е емблематична антиутопична творба на Олдъс Хъксли (както той сам я определя), която съм коментирал телеграфно няколко пъти на сайта, включително и в настоящата статия. В български превод това звучи като Смелия Нов Свят“, макар комунистическия превод да ми се струва доста по-благозвучен и близък до заложената идея (Прекрасният Нов Свят“).

 

262

 

Действието в книгата се развива в далечното бъдеще (26 век), когато развитието на технологията за изкуствено възпроизвеждане, евгениката и хипнопедията са основните фактори за формиране на обществото. Тези промени са довели до създаването на свят, в който човечеството е успяло да премахне войната, бедността и болестите. Всички жители на Земята са безгрижни и постоянно щастливи, но цената, която плащат за постигането на тази идилия е загубата на силните чувства, семейството, изкуствата и разнообразието в културата. Това e сценарий a la „1984“/„Equilibrium“ (като втория май на практика си е направо частично филмиране на книгата на Хъксли). „Прекрасният Нов Свят“ е библията на трансхуманистите. Всъщност, тези които си спомнят добре трансхуманистичната статия знаят, че самия термин трансхуманизъм“ е измислен от брата на Олдъс Хъксли – Джулиан.Прекрасният Нов Свят“ въплъщава всички негови ценности (на Джулиан Хъксли и респективно – трансхуманизма). Това е доста иронично, защото, както вече казах по-горе, това бяха ПОИ-те игри, които бяха наречени „първите трансхуманистични игри“. Getting my drift?

Тънкият бинарен момент тук, с който те отново се измъкват на официално ниво е, че самото заглавие на романа Brave New World“ идва от... реплика на Миранда от Бурята“ на Шекспир. Да – същата, която е скелета на сюжета на церемонията по откриването на ПОИ. Репликата е:

 

O wonder!
How many goodly creatures are there here!
How beauteous mankind is! O brave new world,
That has such people in't.

 

В превод:

 

О, чудо! Колко
красиви същества! Ах, как прекрасни
били човеците! И как щастлив си
със тях, нов свят!


Нали разбирате гения на тези хора? Не може да бъде отречен.

Ако някой направи връзката с трансхуманистичния свят, който ни се готви и го обяви публично, те ще ви обявят за лунатик и ще ви кажат, че те просто играят пиеса на Шекспир! Няма аргумент срещу това. Освен, че именно долния надпис светеше, а не цялата строфа.


263

 

И така, нещата за пореден път са казани в прав текст и за пореден път публиката пляскаше. Те ни казаха какви са плановете им за бъдещето и ние им пляскахме. Самата Миранда“ повтори горната строфа от Бурята“ и публиката пляскаше.

В този момент бе направена поредната препратка към концепцията за тяхната светлина. Напомням за пореден път, че имаме откриване, което се казва Просветление“, а в един момент симфоничен оркестър изсвири Eternal Source of Light Divine“ на Хендел, което беше единственото наистина чисто нещо, което искрено харесах на тези игри (препоръчвам ви да го чуете от 03:01:30 до 03:05:20 от горното видео в youtube, което дадох за ритуалния хор). След като Миранда изрецитира горните думи, магьосника Просперо й посочи нещо в далечината и й каза: Погледни към светлината!“. Това е ключово, защото светлината“ дойде веднага след като заявката за прекрасния нов свят бе направена публично. Т.е. – те вкарват идеята, че двете концепции са неизменно свързани. Преди това пък Себастиан Коу (президента на организационния комитет на ОИ и ПОИ) каза в реч, че човечеството се придвижва към светлината“ сякаш даваше надъхваща реч в кварталната си масонската ложа.

 

След това имахме пресъздаване на същинската буря. Извисиха се пушеци, появиха се китове. На сцената се изкара платформа, която представляваше планетите от слънчевата система. С всички тези книги и планети на сцената (да не забравяме Луната, която до самия край не мръдна от мястото си), сцената приличаше много сериозно на лаборатория на някой алхимик. В алхимичните лаборатории винаги има репродукции на планетите, защото алхимията е много свързана с астрологията. Алхимиците са вярвали (особено китайските алхимици), че ако имитират движението на небесните тела в лабораторни условия, биха закотвили енергиите им в смесите, които са сътворявали, по този начин създавайки философския камък. Предвид, че когато говорим за архитектите зад (П)ОИ, това са хора с реално алхимично познание и те метафорично изковават своя Нов свят в своята лаборатория (която беше сцената). Просто тази лаборатория в конкретния случай бе публична. В центъра на платформата с планетите танцуваше дервиш със запалена роба:


264

 

Всяка една от анализираните досега церемонии имаше своите кулминации (минимум 2 на церемония). Кулминацията на откриването на ПОИ беше в момента, в който на сцената се появиха ябълките (и именно това е най-шокиращия момент за целия Олимпийски цикъл, за който споменах по-горе). Това е толкова важно, че както сте забелязали - дори избрах началната картинка на статията да е кадър от този момент.


По принцип, темата за ябълката е огромна и мястото й не е тук. Когато писах в темата за д-р Парнас, че съм получил много важен R.O.T.E. при който преживях невероятна радост и любов и с който разгадах една мистерия, която ме тормози от вече повече от година – имах предвид именно символа на ябълката и значението й в Играта. Всъщност който е преживявал подобни неща, знае, че чувството не омръзва. Това е като да откриеш нова теорема, която да промени целия свят на математиката и физиката из основи – завива ти се свят от мащаба. Точно това е чувството – на мащаб и неописуемо величие.

Този проблясък бе активиран от сцената, в която дявола подаде ябълката на двете монахини. Надявам се да имам време да пиша за това догодина.

Засега ще кажа само, че ако черно-белия под е платформата на Играта, то символа на самата Игра от земна гледна точка, е ябълката. Платформа и символ са две различни неща. Нека за целта на ПОИ приемем временно този факт, задоволявайки се засега без обяснение, за да можем да обясним какво се случи на церемонията, без да удължаваме този текст с още 50 допълнителни страници. Да приемем като аксиома, че ябълката е самия символ на Играта, както годежния пръстен е безспорен символ на робството :))

Статистите извадиха на сцената множество ябълки и правеха различни формации с тях. Търкаляха ги, подхвърляха си ги един на друг, жонглираха и т.н. Всичко това уж бе свързано с откритието на Нютон за гравитацията, когато ябълката паднала на главата му от дървото.

 

265

 

В този момент, коментаторите казаха, че всеки един зрител на стадиона предварително е получил ябълка и надеждите на организаторите били и ние вкъщи да си вземем по една. Този път им вярвам безрезервно! Убеден съм, че този път не излъгаха и точно в това са им се състояли надеждите, за да осъществят най-невинния, но в същото време най-надменния и най-символичния си магически сегмент от всичко коментирано дотук!

Започна обратно отброяване и когато мина „1“ на стадиона се чу колективно звучно отхрупване от хилядите ябълки (което отчасти беше аудио-генерирано).

 

266

От снимката личи, че има и интелигентни хора, които не са се подвели по това безумие на безумията



С този прост трик, тези хора бяха накарани доброволно да се пре-прикачат към самата Игра, защото ябълката символизира Играта. Затова историята с Адам и Ева е символична (а не реална) – изяждането на забранения плод е момента на доброволното навлизане (by personal choice) на съзнанието в Играта и неговото „падение“. Това е архетипна история, която не трябва да бъде тълкувана буквално. Характерното за Тъмната полярност е, че тя не иска Играта да приключва, защото това означава края на контрола за тях. И тъй като знаят, че предстои период на масово завършване на Играта (не заради 2012 г.), те ви помолиха да се пре-прикачите към нея. Затова и тази част от церемонията се казваше „Гравитационна хореография“ (отново пред претекст за историята около Нютон) – защото те буквално ви закотвиха към Играта и станахте „по-тежки от всякога“, свързахте се с физическото по-брутално от всеки път.

Нека ви попитам нещо. Ако целия сегмент наистина се отнасяше до откритието на Нютон за гравитацията, какво искаха да покажат като всеки отхапе от ябълката? Какъв е смисъла от това, каква е връзката между гравитацията и това да изядете ябълка? Постановката е изцяло освободена от всякакъв смисъл! Те разчитат да не се замисляте!

Ако искахте да отпразнувате откриването на гравитацията (ебати повода за празник разбираш ли...) щяхте да платите 1 милион долара на Веселин Маринов (за да не може да откаже) и щяхте да го прилъжете да застане в центъра на стадиона без да мърда. Все някой от 90 000 човека ще го уцели по тиквата и докато той се свлича в гърчове, щяхте да имате прекрасна илюстрация на закона за гравитацията.

Не сериозно... Шегата настрана (макар да не съм сигурен, че се шегувам) – самата идея е абсурдна и алогична. Това бе режисирано по този начин, за да ви подтикнат да участвате в него, а не за да бъдете пасивен зрител.

Защото едно е да избереш да влезеш в Играта като Висш Аз, но СЪВСЕМ ДРУГО Е да решиш да останеш доброволно в нея повторно, след като вече си я преживял изцяло. Ябълката означава „прикачване към честота“. Честота на играта. Никога когато сте извън тялото си в астрала не взимайте ябълка, ако някой ви я предлага! Никога! Това е астрален капан, който цели да ви прикачи към дадена енергийна структура и следва каша, от която вероятно няма да имате нужната компетентност да се измъкнете!

На по-ортодоксално окултно ниво, сцената с ябълките е логичния завършек на Дървото на Живота върху възвишението Гластанбъри от церемонията по откриването на ОИ. С това бе пресъздаден пълния набор от символизъм. Повтарям, това е много дълбока тема и сега няма да задълбавам в нея. Ако (както казах) Олимпийските игри бяха мега-ритуала на мега-ритуалите, защото обединяват всички големи ритуали на новото време в себе си, то това бе най-магическия от най-магическите сегменти ever! Ако смятате, че едно такова невинно действие има силата да ви държи в плен в Играта – концепция толкова грандиозна, че е трудно дори да бъде осмислена – помислете пак! Ябълката е най-първичния символ в човешкото съзнание и това е проработило! Това е МЕГА-РИТУАЛ и основния момент бе, че вие го направихте доб-ро-вол-но. Приказката „никой не може да ти го направи, както можеш да си го направиш сам“ (в случая разбирай – „никой не може да те издъни така, както можеш да се издъниш сам“) е закон, когато говорим за правилата на Играта и вратичките в нея, от които Полярностите се възползват! З-А-К-О-Н!

Точно затова всичко бе метафорично направено на фона на „Всеобщата декларация за правата на човека“!

 

267

 

Внимание - много важен момент! Обяснявам как се прави (както знаете досега само веднъж съм ползвал червен маркер, така че, за да се е стигнало дотук - наистина го мисля)!


Час и половина преди фактическата част с ябълките, на сцената бяха извадени от двата противоположни входа голяма ябълка и книгата „Всеобщата декларация за правата на човека“.

 

255

Ябълката влиза отляво, символизирайки левия, „инволюционен“ път, книгата с човешките права влиза от десния, „еволюционен“ път. Слагам ги в кавички, защото това са условни окултни разделения, които нямат смисъл от по-висока перспектива, но в момента на избора – са добра метафора в самата Игра.

 


Ябълката и книгата стояха през цялото време около сцената, докато не дойде тяхното реално хронологично време в спектакъла, който бе чааак след парада на нациите, всички речи и още няколко хореографии. Защо?

 

268

 

Защото по „закон“ те трябваше да ви покажат тези два символа предварително, за да имате време да ги осмислите и решите. Няма значение, че 99% са льольовци и даже няма да забележат. Когато отваряш работно място за заместник-директор на фирма си задължен по закон да направиш конкурс, въпреки че вече си избрал братовчед си за позицията и нищо не може да промени този избор. Same thing, different interpretation. Те са задължени да го направят, заради тези, които могат и да разберат за какво става дума.

Ябълката е Играта, а книгата с правата на човека (разбирайте – символ за правата на едновременните Висши Аз) е дадения жокер, че имате избор, защото има определени правила (права). Дойдоха от две различни страни, защото са две напълно различни концепции. Едното е това, което би следвало да искате като Дух, а другото е, което иска Тъмната полярност от вас. Виждате ли символиката в действието? Те са достатъчно съвестни да ви я покажат. Няма никаква логическа причина тези два символа да бъдат показани на сцената! Официалната линия на сюжета просто не съчетава по адекватен начин тези два символа. Това е направено по този начин, защото има смисъла, който се опитвам да обясня. На официално ниво – ябълката и книгата с правата не се връзват сюжетно по никакъв начин!

След като по закон бяха представени официалните намерения зад всичко това – всеки бе поставен пред избора – да отхапе или да не отхапе ябълката, която бе предварително предложена.

И Снежанка захапа ябълката.

Веднага след това имаш танц на радост около книгата с правата около която имаше ябълки и хора решили да продължат да играят. Имаше много хора върху самата книга, защото те на практика я потъпкаха.

 

269

 

Подозирам, че за да хванат повече хора в капана е имало предварително раздухване в британските медии хората да си приготвят ябълки, „защото ще има изненада, която ще разберем непосредствено преди момента да настъпи“. Fuck off! Наврете си шибаните ябълки в задниците! Fuck The Game! И имайте предвид, че за човек с моите разбирания, да кажа „Fuck The Game!“, значи съм много сериозно потресен и възмутен :))

След като всички на стадиона и пред телевизорите преживяха като коне, балони-ябълки (и една златна) се издигнаха към небето:


270

Балоните излитащи към небето (в конкретния случай - под формата на ябълки) са поредния повтарящ се мотив в поредицата от Олимпийски церемонии



От моята перспектива, да се отхапе ябълката е скопен избор. Който е играл Играта иска да спре да я играе, още повече предвид, че следващата ще е в пъти по-тежка от тази, а завършването й – в пъти по-трудно. От определена гледна точка разбирам прекрасно, че част от човечеството е предварително обусловено да боготвори нещо и да отдава собствената си сила на нещо (в момента изключвам любимците от картината, говоря за хората с душа). Това е така, защото инкарнационните вълни са на гроздове. И всеки грозд носи определено ниво на напредък със себе си. Палитрата от вълни е многоцветна по цялата времева линия. Това не е модел характерен за 21 век. Има нюанси, защото в различните времеви периоди можеш да имаш специфични преживявания, които не можеш да имаш в друго „тук и сега“, но като цяло принципа е общ.

Няма значение как ще се случва личното отдаване на силата. Дали ще бъде чрез религиозни икони, политици, поп-звезди или учени – всички ние имаме нужда да боготворим нещо в даден период от своето развитие и да гледаме на другите като на „идоли“. Дори на самата Игра като на идол.

Затова, колкото и странен да бе избора с ябълката на дадени души, той остава валиден и щом се случва – значи има по-висша причина. Именно по тази причина ще кажа/пожелая: нека всички открием онова, което търсим в това пътешествие.


Тъмната полярност осъзнава това, колкото и концептуално забита да е и затова последната фраза на Калибан и Миранда бе: „Най-голямото ни приключение, все още предстои...

 

271

 

След това Стивън Хокинг реши, че трябва да бъде жалък докрай и каза, че колайдера в ЦЕРН навярно е най-сложната технология в цялата вселена. Say what? Say that again? You’re saying… what???

Дори миялните машини на Орион са по-сложна технология от тази в ЦЕРН!!! Що за абсурдно самочувствие без каквото и да е било покритие?!?

Впоследствие, коментаторите казаха, че сцената се превръща в огромен колайдер. WTF?

 

272 273

Иън Маккелън размахва sequential-ски табели за равенство в черно-бял костюм



Накрая имахме поредното раждане в лицето на надуваема „статуя“ от женски пол, която е бременна, което двойно раждане или казано по друг начин – раждане под знака на 11.

 

274

Официалната версия е, че това е бременната Алисън Лапър – художник, родена без ръце



Сериозно, колко раждания трябва да видим на тези (П)ОИ, за да се задоволи фантазията на Тъмната полярност?... С ръце или без ръце, това е раждане на женската енергия и Новата Атлантида, която скоро ще доминира на планетата. Множеството аналогии с Изида в церемонията по закриването на ПОИ доказва това. Няма да се пошесторвам – знаете какво имам предвид.

Последната част бе огъня, който бе спуснат от Вавилонската кула на Капур, което ме отсрамва отчасти, защото кулата в крайна сметка бе използвана във връзка с огъня :))

 

275

Бялата точка в лявата половина на снимката е човека с факлата спуснат с въжета от Вавилонската кула



Накрая имахме вариация на фразата на йехова „I am, What I am“ (защото вече всички ядоха ябълка така или иначе и трябва да отпразнуваме този избор).

 

276

 

Чернокожа певица излезе и започна да пее песента I'm Somebody“ (перефразирано Аз съм личност/някой/нещо, а не получовек), с намека, че инвалидите са пълноценни. Отново - ако отношението ни наистина бе такова (а и отношението на тези хора към самите себе си), това нямаше да е песента и ПОИ нямаше да бъдат отделен празник. Това е опит за самоубеждаване, което означава, че тази идея се опитва да бъде наложена изкуствено - тя не е част естественото разбиране на нещата. А трябва да бъде. Защото човек не е своето тяло. Осакатено е да гледаш на душата според костюма й. Осакатено е и да твърдим, че нямаме проблем с това, предвид, че имаме. А лицемерието за това е най-осакатено от всичко.


С това тази церемония по откриването на ПОИ, която бе изпълнена с най-много зъл гений – приключи.

Бля...


 


Закриването


Мисля единствено да маркирам, защото започва да става наистина банално.

Закриването се състоя на 9 септември (09.09 или 2 х 9, което пък 11/9), което е 2 (11) дни преди 11 септември. „9/11“-резонатор на няколко нива. Закриването беше апотеоза на ПОИ, които продължиха 11 дни. Между другото... На 11 септември (т.е. преди няколко дни) Боб Дилан пусна своя нов албум и избра точно тази дата за неговото представяне. Албумчето се казва „Tempest“ (и има кърваво червена корица). Хм... откъде ми е познато това, момент, момент, на езика ми е... А да! „Tempest“ е името на пиесата на Шекспир, около която бяха изградени целите ОИ. Вие я познавате като „Бурята“, защото това означава „Tempest“ в превод. На 11 септември, 2 (11) дни след края на ПОИ излиза резонатор, който прави директна връзка между концепцията 9/11 и ОИ.

But wait! There’s more! There’s always more!

В едноименната песен в албума („Tempest“) се разказва за... Титаник и прави препратки към филма на Камерън от 1997 г.! Wow! Дали някой не е в серия?! Песента „Roll on John“ е посветена на Джон Ленън (друг Олимпийски резонатор) и т.н., и т.н. – bullfuck до безкрай...

 

И така.

Този път имаше 28 дни между церемонията по закриването на ОИ и церемонията по закриването на ПОИ. Това навява интересни аналогии, защото Дани Бойл бе режисьора, който даде началото на цялата тази лудост на Тъмната полярност с церемонията по откриването (на която той бе режисьор). Връзката между Дани Бойл и 28 е неговия филм със заглавие „28 дни по-късно“ чийто сюжет се върти около зомбита превземащи Лондон. Концепцията за 28 дни може да бъде представена като 2 х 7/7 или 11/7/7. 2 х 7/7 е 27/7, което пък случайно бе датата на откриващата церемония на ОИ – същата тази, на която Бойл е режисьор.

Говорейки за филмите на Бойл, „Sunshine“ от 2007 г. (2 + 7 = 9 „2007“ може да се чете като 11/7/9 – всички ритуални числа на едно място), е абсолютен Олимпийски резонатор, не само заради режисьора си, но и заради сюжета си. Той се развива 50 години в бъдещето, където екип от 7 (!) астронавта излитат на мисия със совалката „Икар“ да спасят умиращото Слънце, запалвайки го отново посредством взривяване на бомба на повърхността му. Нямаше да говоря за всичко това, ако на ОИ не бе натрапен многократно образа на слънцето по всякакви поводи и видяхме как символично се роди новото такова.

Когато совалката достига Меркурий, целият екипаж изпада в екстаз от откриващата им се гледка – своеобразно преклонение пред Меркурий-Тот-Хермес-Ерос. Знаем прекрасно, че Хермес е вестоносеца на Зевс-Аполон – на Слънцето, защото се намира най-близко до него и като такъв знае всички тайни на самия бог-слънце. Това е богът-носител на сакралното и окултно знание. Символично погледнато, достигнеш ли Хермес, на практика си достигнал до самия бог, затова и двата архетипа преливат в един – в един объркващ синкретичен образ на Аполон, чийто генезис е трудно да се проследи (какъвто е и случая с всички божества, защото различните фракции добавят във времето различни характеристики и митове според целите си и според това „кой им говори“). Разбира се, това не би ни изглеждало толкова объркващо, ако го интерпретираме чрез Монадата на нашия, вече добър познайник – Джон Дий:

 

Теорема ХII: Най-древните мъдреци и магьосници ни предадоха пет йероглифни знака на планетите, всички от които са съставени от знаците на Луната и на Слънцето, заедно със знака на Елементите и йероглифните знаци на Овена, които ще станат очевидни за онези, които изследват тези символи.

 

Когато лунната ни същност, по учението за елементите, завърши първата обиколка около нашата Земя, тя бе мистично наречена Сатурн. След това, на следващата обиколка, тя бе назована Юпитер, и съдържа много таен символ. Тогава Луната, на третото си пътуване, бе представена много неразбираемо отново от този символ, която според техните обичаи бе наречена Меркурий. Виждате как това е лунен знак.


276.1

Меркурий на старото време



Теорема XIII: Сега да разгледаме мистичната природа на Марс! Не е ли той формиран от йероглифите на Слънцето и на Овена, с частичното участие на върховенството на Елементите? И този на Венера – бих искал да знам не е ли той създаден от този на Слънцето и на Елементите, според най-добрите тълкуватели? Следователно, планетите гледат към слънчевата периферия и към процеса на възраждането.

В прогресията ще забележим, че този друг Меркурий ще се появи, който е истински брат-близнак на първия: защото чрез пълната Лунна и Соларна магия на Елементите, Йероглифът на този Вестоносец ни говори много ясно и трябва да го изследваме внимателно и да слушаме какво казва. И (по Волята на Бог) това е Меркурий на Философите, великопрославеният микрокосмос и АДАМ. Следователно, някои от най-големите експерти бяха убедени да го поставят на позицията на самото Слънце, и му дадоха равнопоставен ранг.

 

276.2

Меркурий на новото време



Виждаме как Меркурий се трансформира в самото Слънце, как незавършеният кръст Тау се допълва до лунно-соларната монада и този алхимичен процес бележи прехода и началото на новата епоха. Детето Хор се превръща в Богът Хор.

Няма да разглеждам подробно символиката на Меркурий в този материал, само ще вметна, че е любопитна възможната интерпретация на името на планетата Меркурий. „Mercury“ е английското име на живакът (интересно как названието на един от най-токсичните метали съдържа в себе си частица живот). Както е известно, живакът е единственият метал в течно състояние. Той спада към групата на транзитивните (преходните) метали. В този ред на мисли, Фреди Меркюри наистина отбеляза началото на нова епоха.


Но да се върнем към филма.

 

276.3

 

Когато совалката достига Меркурий, екипажа прихваща сигнал от изчезналата преди 7 години (забележете – 7 астронавта отиват да търсят кораб изчезнал преди 7 години) совалка „Икар 1“ (Икар – човекът осмелил се да лети прекалено близко до слънцето, което разтопява восъка в крилата му и той пада), която е катастрофирала на повърхността на планетата. „Икар 2“ променя траекторията си, рискувайки мисията, за да провери дали има оцелели на бодра на кораба, както и да вземат бомбата на „Икар 1“, за да се подсигурят с втора, в случай, че не успеят да детонират тяхната собствена. С това, разбира се, започват и проблемите и астронавтите намират смъртта си един по един, което символично представлява жертвоприношения на Меркурий – нужна е човешка кръв, за да се завърши великата трансформация на новият бог-слънце. Когато в крайна сметка оцелелият от „Икар 2“ достига разбилия се кораб, се оказва, че все пак на борда има един оцелял, който е с екстремни изгаряния по кожата, мутирал и жив. Той се фанатизирал с идеята за Богът-Слънце и казва: „Ще дойде ден, когато човекът ще бъде заличен от лицето на Земята... и ще остане само един – сам с бог, който ще се превърне в звезден прах. Аз ли съм това?

Те се изправят в битка на живот и смърт – жреца на Старото слънце срещу жреца на Новото слънце. Добрият побеждава и изгаря в пречистващите лъчи на слънцето, след като успява да взриви бомбата и да спаси човечеството. Така той на практика се обезсмъртява. Известно е, че всички алхимици са използвали живак в приготвяне на отвара на безсмъртието.


Съмнява ме Дани Бойл да не е бил наясно с всичко това, или поне с част от него още през 2007 г. – 5 години преди да режисира откриването на Олимпийските игри в Лондон. Друг интересен факт е съвместната работа на Бойл с Шекар Капур – режисьорът, познайте от три пъти – на „Елизабет: Златната ера“ (също от 2007 г.) с Кейт Бланшет, за който получава 2 Оскара. Името на Капур резонира с Аниш Капур – архитекта на Вавилонската кула-змия на Олимпийския стадион.

Връзките могат да продължават до безкрай...


Навярно организаторите на всеки едни ОИ разчитат на това церемониите по откриването и закриването да са малко странни, но много малко от тях успяват да подплатят тази странност с адекватен смисъл. В Лондон се състояха 4 Олимпийски церемонии (2 откривания и 2 закривания – 11:11) и всичките четири се провалиха грандиозно в това да обяснят какво наистина се случва във всеки един момент.

Темата на закриващата Параолимпийска церемония беше „Земя, вятър, огън и вода“.

Това бе събитие, което в известен смисъл едва ли не закри ритуалния сезон (колкото и рибарски да звучи) и затова те бяха решили да направят реверанс към елементите и техните различни ритуални проявления през годината:


Земя – Изида (за която ще говоря подробно след малко) е богиня на плодородието и раждането.

Вятър – канализиран от идеята за „Бурята“ под която мина целия олимпийски цикъл.

Огън – самите Олимпийски игри минават главно под знака на елемента огън и вече съм обяснявал много подробно защо това е така. Да не забравяме и за филма „Прометей“, който излезе тази година.

Вода – откъде да започнем... Уитни Хюстън бе удавена във ваната си под вода в един грандиозните ритуали през тази година. Имахме и потъването на Коста Конкордия и 100 г. юбилей от потъването на Титаник. Вече обясних и че старото име на самата река Темза, която зае основна роля по празненствата около Диамантения юбилей е „Изида“.


Самото име на церемонията по закриването на ПОИ пък бе „Фестивала на Огъня“, показвайки ни множество интерпретации на елемента огън.


277 278

 

Според официалното становище на организаторите на закриването, името „Фестивала на Огъня“ било избрано, за да се отдаде почит на силната воля на участниците (а самият фестивал на огъня бил символа на духа на игрите – тук вече съм съгласен, защото съм го обяснил подробно в първия си текст).

Моля?!? Я пак? Каква е връзката между фестивал, огън и отдаване на чест на силната воля на инвалидите чрез предните две? Вие замисляте ли се изобщо, когато ви се дават обяснения от подобен род? Питам по принцип, а не в конкретния случай. Замисляте ли се? Или преминава през вас – или още по-лошото – попивате го директно, само защото е казано по телевизията?!?

Тези Олимпийски игри са интелектуален fail. Те не само постигнаха всичко описано, ами бяха и своего рода тест, докъде се простира човешката дебилност. Човечеството е толкова сервилно и толкова се е надупило, че е готово да поеме всичко без каквато и да е критична мисъл ако идва от Лондон (примерно).

 

Самата церемония започна в 9 часа [9 (ден)-9 (месец)-9 (час)].

Сценарият показа някакъв персонаж, който лично аз тълкувам като алхимик от 19 век.


279

 

В далечината пред него се виждат кулите на Гринуичкия военноморски колеж, където баба Лиз спря при фрегатата си с Глориана по време на Диамантения юбилей. Това е поредната препратка към времето.

Алхимикът държи гримоар с пламъци по корицата.

 

280

 

Той го отваря и виждаме някакъв кораб в steampunk стил, a la Леонадро да Винчи.

 

281

 

И толкоз. Да, толкоз.

Защото кадъра се измества към типична жилищна врата в Лондон с номер 10А (което е 1-1 или „11“).


282

 

Там виждаме селска кифла държаща същия гримоар с пламъци по него (не прилагам снимка в знак на протест). После ни отвеждат на друго място, където виждаме трети хора пак със същата книга и т.н. В един момент те се събират и изкарват адските си машини на улицата. Те са грозни, неподходящи за ПОИ и като цяло не би трябвало да съществуват освен във „визионерското съзнание“ на творците им.

 

283

Бъги направено от руски Миг or something…


284

Метално влечуго на колела a la комодски варан с глава на T-Rex. Fail.

 

285

Огромна метална риба приличаща на морски дракон

 

286

Нелеп метален кон на колела (макар той да е най-нормално изглеждащия ако го поставим наред до другите)

 

287

Камион-щурец – всъщност това започва да се превръща в интересна игра на разпознаване на форми в безформена маса от ламарина :)) Right brain exercises :)



Цялото това freak show, достойно да представлява пара-цирка на Чернобил, бе следвано от дегизирани като котки мъже на колички-вентилатори (?):

 

288

 

За да ви спестя още мъка, цялата тази процесия пристигна на стадиона (където имаше 54 барабанисти – 5 + 4 = 9) придружена от стадо демони на кокили, които пищяха и се правеха на страшни...


289 290

... но единственото, което постигнаха бе съчувствие.

 

 

Момчетата с вентилаторите явно бяха пакостливи духчета, защото започнаха да издухват перушина към някакви жертви в бяло на плаца:

 

291 292

 

На практика те създадоха буря и така въплътиха архетипа за елемента вятър (макар да не знаех, че вятъра е елемент, разбрах го от водещите). Според коментаторите, това са „wind gremlins“ представляващи вечни демони, които поставят огъня в нас. Забележете, че от самото начало на „анализа ми“ на това закриване, представям само факти. Няма субективна трактовка от моя страна. Съобщавам ви само официална информация подкрепена със снимки. На практика в тази част моя анализ ще бъде много малък процент. Защото след разрешението, което елита получи от хората на предните 3 церемонии, те решиха, че могат да покажат буквално каквото си поискат. Вече всичко е в прав текст.

И така, коментаторите приповдигнато говориха за гремлините на ветровете като за нещо „cool“. Разбира се, защо не. Проблем очевидно няма. Демоните са най-подходящия символ с който може да се започне откриване на ПОИ (записвам си го в тефтерчето в графата „good to know“).


293

 

Изродските машини продължаваха да прииждат и вече си дадох ясна сметка, че някои хора са прекалили с гледането на „Лудия Макс“ като малки.

Насекоми-убийци, скелети на влечуги, механични кораби, метални коне, ламаринени морски чудовища, черни и огнени демони – кой реши, че всичко това е оригинален начин да завършиш едни ПОИ? И по каква причина всички припадат пред „грандиозността“ на това? Толкова ли сме заслепени?


В някакъв момент, след още дузина абсурдизми, най-накрая започнаха да се появяват и много огньове, защото все пак това беше Фестивала на Огъня“.


294 295
     296 297

Горящи скелети каращи колела, енигматични мъже с маски обгарят земята по неясни причини… Way to go London! Inspiring a generation for real this time! Damn!



В средата на стадиона имахме огромен слънчев часовник (отново според официалната информация), което беше пряка препратка към две от техните любими теми на тези игри – слънцето и времето.

 

298

 

Самата платформа бе заключена от двете куки...

 

298.1

 

... и разположена върху огромен магически печат:

 

299

 

Никога не съм се интересувал в дълбочина от енохов език и магия и гоетията на Кроули, но това определено е някакъв магически печат с някакво значение. Когато говоря за печат около сцената, говоря за тъмните линии в кръг и лъчите излизат от него. Прилича на малък crop circle (чиято концепция на практика е същата). За да добиете представа предлагам едно от известните магически изобретения на Кроули, само за да видите подобието в идеята и за да разберете, че горното съвсем не е някаква случайна формичка.

 

68

Вече говорих за това в темата си за 11.09.



Сравнявам с втори безразборно избран от интернет, за да видите сходството в рисунъка и вибрацията:

 

299 300

 

Самата сцена също бе изпъстрена със сигили (забележете и приликата на самата сцена с Йероглифната монада на Дий, ако обърнете долната снимка на 180 градуса):

 

301

 

Тези знаци вътре в кръга не са безразборни декоративни елементи. Пак давам сравнение, за да видите как изглеждат реални сигили:

 

302

Първият и втория сигил на най-горния ред са доста близо до изобразеното на сцената - достатъчно близо, за да схванете, че говорим за едно и също нещо



Причината поради която не мога да кажа какво точно означават конкретните сигили, е защото те са хиляди и на практика всеки магьосник с малко повече знания може да създаде собствен работещ такъв за дадена цел. И вероятно точно такъв е случая и тук – почти сигурно е, че архитекта на ритуала е създал нов сигил за конкретния повод. Нямам никакъв интерес към това какво точно означава сигила, защото не е нужно да имаш висше образование, за да се досетиш в каква посока ще бъде той предвид цялата символика около ОИ. Говоря за това единствено, за да ви покажа как се правят нещата. Това е концепция стара колкото света и на практика основите й са в шумеро-вавилонската магия.

 

303

Вавилонска карта на света. Да ви напомня на нещо?



Имам да споделя много и все принципни неща по тези въпроси (а не пречупени и скопени през перспективата на дадена магическа школа), но това не е мястото за целта. Ще дам само този клип, който ми е любим още от момента, в който излезе самата игра и ще кажа, че в него има много, много истина.



Free Joomla Extensions


С всичко това, исках да кажа, че такава показност не сме виждали никога досега на толкова масово събитие, защото никога не са си я позволявали с такава конкретна 1 към 1 брутална визия. Обаче вече може и обясних защо това е така.

 

304

The Ultimate Revolution“ – нещо, което те наистина направиха и постигнаха



По подобен начин видяхме човек, който играеше роля на заклинател:

 

305

 

Той се качи на върха на слънчевия часовник, извади същия гримоар с пламъци на корицата. Тогава започна да прави магически инвокации 1 към 1 без да го прави метафорично! Той буквално призова

духа на есента в лицето на духа на водата, на дъждовете и на полумрака. Призовава духовете на зимата. Духовете на пролетта, духовете на въздуха, диханието на живота на изгрева, новия живот и новото раждане (изреждам цитати, а не интерпретации). Духовете на лятото. Енергията на огъня и страстта. Накрая завърши с: „Нека фестивала започне“. И още по-шокиращото: „Heil to the festival of the flame!


Церемонията продължи с основната си тема за смъртта и (пре)раждането. Това бе демонстрирано чрез летните и зимните сегменти от церемонията в лицето на огромния огнен демон под който всички танцуваха прегърнати в екстаз...

 

306 307

 

...и снежната кралица, която се появи в пълната си прелест, завършвайки поредния архетип изразяващ дуалността:

 

308 309

 

Между другото, всичко това много наподобява фестивала Burning Man 2.0. Същите адски машини, същите огнени ритуали. Можете да се уверите от този клип:

 

                            


Без да се спирам повече на това, ще кажа, че „Coldplay“ отговаряха за музикалното оформление на церемонията. По принцип много ги харесвам, но доста често вокалиста звучеше фалшиво през тази нощ.

По-важното бе, че Риана се присъедини към тях, този път на живо (за разлика от откриването на ПОИ). Няколко дни преди това тя се появи на VMA в ролята си на Изида („жена на трона“). Бе облечена изцяло в червено (и с червена шапка), а египетския кръст анкх опасваше врата й:

 

310

 

Тронът й пък представляваше уста на кобра:

 

311

 

Риана е новата чернокожа Изида. Предишната черна дива бе Уитни Хюстън. Номерологията около смъртта й следваше цифрите „1“(1) и „2“. Тя умря на 2/11/2012 г. и от тази дата до деня на церемонията по закриването на ПОИ (9/9) имаше точно 211 дена. Това бе периода, който трябваше да мине, за да може титлата „Черната Изида“ да бъде прехвърлена на Риана. Само една жена може да носи тази титла в даден период. Винаги има Черна Изида и Бяла Изида (помнете – винаги всичко се върти около дуализма и черно-бялото; расовата принадлежност е само инструмент по който този модел да се изразява на илюминатско-религиозно ниво). Настоящата Бяла Изида е Мадона и видяхме това много добре илюстрирано на ритуала по време на Супербол.

 

47

 

От същия този материал трябва да сте разбрали, че тези шоу-музикални форуми са начин, по който служителите на елита растат в йерархията. Едно такова участие има предварително зададено значение за позицията на даден човек в ритуалния свят на илюминати. Участието на ПОИ бе едно такова посвещение за Риана. Тя „качи степен“ превръщайки се в новата Черна Изида/Висша жрица на елита.

 

На церемонията тя отново се появи с червена роба и качулка (напомням, че освен всичко друго, това са и Аврора/Марс-резонатори):

 

312

 

И отново седеше на трон (под формата на люлка):

 

313

 

В деня след церемонията по закриването на ПОИ, Риана веднага изтичала в студио за татуировки и татуирала Изида под гърдите си:


314

 

Теорията е, че с това тя прави реверанс към паметта на любимата си баба. Yeah, right... Точно в деня след церемонията, тя реши да направи татуировка на Изида в памет на баба си, която умря през юли. C’mon people... Риана няма никаква роля в направата на тази татуировка, тя е направена от нейните хендлъри в знак на това, че тя премина от едно ниво на посвещение – в друго. Тя вече имаше друг египетски символ (сокол) на глезена си, който изразява по-преден етап от същия процес. Забележете, че мястото на татуировката расте във вертикала. Най-високата степен е около врата/главата.


Докрая не се случи нищо особено. Пяха се песни, НСР празнуваше своето великолепие без никой отново да разбере това. Жертвеният огън бе изгасен тихомълком, но запазен от няколко факлоносци в мобилни факли. Не помня досега на ОИ жертвеникът да е изгасян, но огъня запазен чрез отделни факли. Може да е мой пропуск, но със сигурност има смисъл те да запазят огъня, който ги доведе до тяхната заветна мечта. Този огън е наситен с цялата енергетика на техния Тъмен успех и в известен смисъл той е безценен за тях.

 

315 316


С това приключиха Параолимпийските игри, чиито церемонии в известен смисъл бяха доста по-брутални от тези на официалните Олимпийски игри. Това се дължеше на момента с ябълката на откриването и цялата нагла демонстрация невиждана със своята откровеност (която представляваше цялото закриване).

Нека сега видим дали можем да обобщим 177 страници в една :)

 


Финален хронологичен прочит


Тъй като всички тези ритуали в крайна сметка се свеждаха до хронология и концепцията за времето бе движеща в тяхното случване, нека видим какво се случи в линейна перспектива.


Годината започна с ритуалите около Коста Конкордия и Уитни Хюстън.

Известно време имаше затишие и продължихме с няколко малки ритуала тук-и-там (Бургас и Аврора), които да генерират нужния импулс за Тъмно съзидание.

На откриването имахме обявяването на Новата Атлантида, а Лондон бе официално превърнат в новия Цион – нейната идеологическа и финансова столица (другата ще бъде Ню Йорк). Имахме падането на човека от небето, раждането на антихриста (най-вероятно от женски пол), покръстването му от черния магьосник и дресирането на неговата душа (в частта „Abide With Me“). Имахме жертвоприношение на дете и раждане на Марс. Това бе последвано от официалното изграждане на пирамидата символизираща Новия свят от 303 блока.

Когато тя вече бе инсталирана и старгейта над нея активиран – фениксът бе магически призован и възпламенен, манифестирайки завръщането на Кралицата на Орион. Това отбеляза успешната магическа инвокация. Всичко това бе свързано във време-пространството чрез първи голям време-пространствен проект провеждан от хора на Земята – проектът Монтоук. Бе изпяна „We Can Rule The World“, което означаваше, че нещо малко липсваше преди това да стане реалност.

Последва обявяването на трансхуманизма като философията на НСР и бе въведена новата ценностна система – вече търсихме специален вид „светлина“.

След като Кралицата вече бе тук и картите свалени публично – на света му бе предложен избор – да остане или да си тръгне след като завърши тази локална Игра.

Светът бе неспособен да види и разбере посланието и взе своето решение – съгласието бе дадено. Себ Коу подчерта, че именно доброволците са направили тези игри възможни – т.е. хората доброволно сами дадоха зелена светлина на пълното разгръщане на НСР.

Това доведе до официалното разкритие, че орионската енергия вече няма причина да не се роди по каналния ред, защото всички възможни избори вече са направени и връщане назад – няма по никакъв начин.

Духовете и демоните свободно нахлуха и завзеха света ни на закриването на ПОИ. Церемония, която бе самия триумф на НСР и неговото пълно излагане като това, което наистина Е – без да се крие за първи път по никакъв начин. Битката бе спечелена и картите свалени. Видяхме целия им символизъм в неговата пълна гротескност.


Никой не знае какво предстои оттук до края на тази и началото на следващата 2013 г.

След всичко това Пътят остана по необходимост единствено индивидуален, защото мижавата форма на колективен шанс бе пропиляна.

 



Висша перспектива


Този път Висшата ми перспектива няма да бъде свързана с коментар на самото събитие, а с нещо доста по-принципно, което може да издигне собственото ви съзнание на по-висока предавка, ако оставите старите модели и прегърнете вътрешното си същество.


Преди това държа да подчертая отново, както го направих в самото начало, че с написването на всички тези материали около Олимпийските игри, моята цел бе да покажа механизма на всичко това, идеите и концепциите зад самото случване, а не да правя прогнози колко хора ще умрат на 12 август. Това бе част от следването и представянето на идеи, които така или иначе вече бяха в менталното пространство и с които е винаги по-добре да си запознат, отколкото да си в неведение.

Знам, че много хора искат и ще останат на ниво „злите илюминати и рептилии“, затова искам да кажа нещо като за последно.

Всеки може да интерпретира символи. Това е лесната част. Но да направиш това по използваем начин, (което обикновено означава да го направиш по вътрешно-непреходен във „времето“ начин), е нещо, което малцина умеят. Това означава да създадеш условия (или да използваш създалите се вече условия – както аз направих в случая), в които да покажеш как дадено съзнание се проектира и причините по които то се проектира точно по начин по който го прави. Защото символите винаги се нуждаят от подходящ контекст (който от своя страна е в постоянно движение – той тече като вода). Повечето конспиратори не успяват да постигнат това, да не говорим, че няма индикации за разбиране на самата концепция.

Контекстът е нещо, което обикновено хората смилат подсъзнателно, без пълно осъзнаване на процеса, респективно – и без съзнателен контрол над него. Без предварително първо да забиете главата си в тайната вселена на менталния интерфейс обаче, вие ще се окажете вкопчени в затворени кръгове. Хванати в свят на временни илюзии.

Толкова много конспиратори и „пророци“ предвиждаха апокалипсис (за пореден път), извънземна инвазия, масово изтребление и прочее на Олимпийските игри в Лондон, толкова много от тях твърдяха, че разбират символизма и са декодирали тайните послания... и всички те са потънали вдън земя в момента. Надявам се, че всеки е научил своя урок (макар историята да показва, че това рядко се случва). Както каза една позната, тези ОИ бяха доказателство, че както те могат да влият над реалността – така можем и ние. Просто сякаш това се разчу твърде много този път и се стигна до критична маса, която повлия над събитията в посока не-манифестиране. Какво от това обаче, след като НСР така или иначе бе обявен?

За мен всичко това бе добра възможност да демонстрирам разликата и ефективността на моя подход. И мисля, че с този финален текст, резултата говори сам за себе си.

Истински изморен съм да виждам хора, които постоянно потъват в контекста, който е най-фамилиарен, близък и удобен до тях самите, без да правят никакво усилие да разширят кръгозора си (най-вече в посока вътрешен свят). „НСР! Илюминати! Зли рептилии! Нибиру!

Докога?...

Това е разбираемо и понякога неизбежно, но в по-големия контекст е голяма грешка, особено ако считате, че това е всичко, което трябва да правите и всичко, в което се заключва т. нар. „алтернативно мислене“. Истината е, че винаги има безброй интерпретации от безброй камбанарии на безброй нива и всичко това зависи на какъв контекст се уповавате. Колкото по-универсален възглед (не-центриран в Аза), колкото по-всеобхватен на множество равнища и пластове едновременно – толкова по-близо до истината. Това е мултиконтекст или мултиконтекстуална синергия. Свежда се до намирането на онази вълшебна зона, където всички концепции и потоци от съзнание се срещат в една точка. Ако се включите към собствения си поток (а не към нечий друг), към тази едва доловима кохерентна върволица от нишки, успявайки да запазите Баланс, ще съпреживеете магическата верижна реакция, която ще се разгърне пред вас в пълното си величие. Миналото, настоящето и бъдещето започват да се сливат в сфера от сложни модели, към които ще получите пряка перцепция и включване, без да можете да генерирате външна вербализация. Това е лично и много вътрешно преживяване. Преживявал съм го многократно и няма думи, с които мога да го опиша. Not even close. Бидейки в това състояние, бъдещето не е мистерия. То губи своето значение. Остава само „сега“.

Пожелавам на всеки да навлезе в своя субективен резонанс и мултиконтекстуална кохерентност, където бъдещето среща настоящето и всичко друго губи значение.

Пътят дотам е дълъг и за достигането му няма рецепта, в което се състои красотата на самия Път.

Но веднъж стигнеш ли го – не можеш да бъдеш същия. Не можеш да бъдеш стар.

Искаш да си изцяло нов. И на практика – това те прави нов.

В същият този момент.



 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 292 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 492
Брой прегледи на съдържанието : 5341408



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License