Инсектоидните влияния в човешката цивилизация Печат
Анализи - Кратки анализи
Написано от Издателство Паралелна Реалност   
Сряда, 19 Август 2015 20:42

 

0

Ако по някаква причина човешката раса изчезне светът ще се възстанови в своя пълен баланс от преди десет хиляди години. Ако насекомите изчезнат – природата ще колабира в пълен хаос.“ Тази мисъл на американския биолог Едуард Уилсън има далеч по-архетипно значение отколкото много хора смеят да допуснат. Както мнозина читатели вече са осъзнали, част от разбирането за това какво представлява човека минава през дешифрирането на собствените ни символи. Въпреки че днес рядко можете да зърнете насекомо изобразено на някое корпоративно лого, национален флаг, президентски печат или дори като име на кола – този факт отразява единствено и само моментната конюнктура и интереси на управляващата земна фракция. Ако погледнете по-дълбоко над проблема няма как да не забележите, че всъщност това което насекомите и техният шаблон на поведение представляват сами по себе си, е в основата на нашата цивилизация.

И както винаги, за да придобием по-адекватна представа за това какво всъщност се случва на планетата, трябва отново да се върнем в нейното минало. Дори най-бегъл поглед назад във времето би ни представил една картина на реалността в която насекомите имат божествен статут. Така например една от най-древните познати култури (тази на бушмените) има богомолка за свой главен бог! Бръмбарите скарабеи са дълбоко почитани в Египет като символ на регенерацията, а ранните култури на Северна и Централна Америка имат плеяда от богове буболечки. При хопите „бабата-паяк“ стои в основата на създаването на света. В хиндуизма мравките са привилегированите първородни създания, а мравуняка символизира самият свят. И това разбира се е само върха на айсберга...

 

Като споменахме „мравки“, следва дебело да подчертаем, че именно те са водещата причина за съставянето на този материал – най-вече от синхронична гледна точка. Тези които са запознати с нашата работа отлично знаят, че сме изследвали „въпроса за насекомите“ и тяхната огромна роля в извънземните култури създали нашата цивилизация в следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Сериозно внимание на темата е отделено и в анализа на филма „Jupiter Ascending“. Точно затова, когато видяхме част от научнопопулярен филм излъчен по National Geographic, бяхме изумени от невероятно умелите визуални, звукови, смислови и всякакъв род други асоциации представени именно по отношение на връзката между човешката цивилизация и „империята на насекомите“. Особен акцент бе отделен на начина по който протичат завоеванията, подмяната на самоличността на управляващите и в частност – как бива прилаган един много специфичен вид контрол върху съзнанието посредством използване на специални феромони – нещо дискутирано подробно във вече споменатата книга. Едно от най-важните предимства на това видео се явява факта, че въпреки че през цялото време се говори за „насекоми“ на зрителя постоянно е внушавано, както на съзнателно, така и на подсъзнателно ниво, че всъщност иде реч за собственото му съществувание! Краят пък е толкова пряко свързан с всичко което сме коментирали досега, че любимият ни израз че „попада в десетката“ е меко казано недостатъчен, за да опише идеята, която стои зад него. Той просто трябва да се види:



Free Joomla Extensions


Навлизайки в детайлите на част от видеоматериала ставаме свидетели на сцена описваща специфичен вид амазонски мравки, които са приели изцяло паразитен модел на съществуване. Техните тела са така видоизменени, че дори не могат да отглеждат малките си сами. За тази цел постоянно извършват „поробителски походи“ към други мравешки колонии от които крадат най-вече какавиди и ги носят обратно до своя дом. В науката заловените мравки биват наричани най-често „роби“, въпреки че напоследък има тенденция това наименование да бъде променено, така че да отразява друг вид „човешки културни модели“. Така мравките поробители получават странни етикети като „пирати“ или „похитители“, а поробените мравки биват наричани с още по-странните изрази „мравки-помощници“ или дори „опитомени животни“. Както виждате всичко е въпрос на интерпретация и една и съща ситуация може винаги да бъде нагласяна според различни конюнктурни нужди.

Амазонските мравки донасят какавидите на чуждия вид в своя мравуняк с цел те да се превърнат в нова работна сила. Там те получават помощ да излязат от пашкулите от вече поробените мравки от собственият им вид! Новите работници бързо възприемат характерния аромат на смесената колония. Това става без каквото и да е насилие или друг вид принуда и може да се квалифицира като перфектният контрол върху съзнанието. След това новите работници започват да изпълняват задълженията си да отглеждат малките, да събират храна, да поддържат мравуняка и даже да хранят своите „похитители“ както, разбира се, и тяхната кралица-майка.

До момента е установено, че всички създадени колонии на този вид амазонски мравки имат само една кралица за разлика от видовете които биват поробвани. За да основе нова колония една бъдеща девствена кралица напада мравуняка на вида „домакин“, както е представено във видеото. Начинът по който бива приемана самоличността на „стария владетел“ и след това цялата колония изпада в хипнотичен унес, е просто поразителен. Този момент е изключително силно представен във видеоматериала и е от особена важност, тъй като разкрива пред очите ни процес, който държи в себе си поразително мощен потенциал за най-различни други приложения. Интересното е, че сценария описан във видеото не е единствения който бива използван. Много често новата кралица просто се инфилтрира в чуждата колония и живее рамо до рамо с оригиналната кралица и шепа от първите ѝ „придворни“. В този случай на оригиналната кралица ѝ се позволява да запази живота си докато малката колония не набере значителен брой работници, които да поддържат паразитиращата кралица – нещо което тя самата не може да направи. Младата кралица на амазонските мравки убива оригиналната кралица от вида „Formica“ веднага след като има достатъчно работници. След това тя незабавно бива възприета от цялата колония като истинската оригинална кралица и срещу нея няма никаква съпротива.

Всъщност мравките са един отличен избор когато трябва да се направи някаква аналогия между човешката цивилизация и начина по който те самите съществуват. Въпреки че на пръв поглед сме твърде различни и като размер, и като външен вид, при по-дълбоко вглеждане тяхната система на съществуване напомня в голяма степен на „човешката“ за разлика от много други видове. Мравките имат „социална система“ с разделение на труда, специализирани работници и дори войници, като в много отношения се явяват огледален образ на собствената ни цивилизация. Някои древни текстове обаче отиват доста отвъд това. Въпреки че на тях би следвало да се гледа повече като архетипни истории, отделни изследователи виждат дори възможност за директна технологична и генетична намеса, която да обясни логично подобни сведения.

Става дума най-вече за древногръцкия епос, където в поне две произведения биват споменати така наречените „мирмидони“ – мистериозните воини-мравки. Те били много ефективни войници и освен че според легендата били превърнати във воини именно от мравки, те също така до голяма степен следвали модела на поведение на споменатото насекомо. Били лоялни – придвижвали се като един, все едно имали кошерно съзнание! Интересно е да се отбележи че отново според легендите те били от първите развили корабоплаването. Тяхната организираност била точно като тази на мравките. Самите мравки могат да плуват по вода правейки сал от собствените си живи тела отново при много строга организация.

Тази история обаче далеч не е единствената такава и предвид количественото натрупване интерпретацията на подобен род свидетелства (най-вече от далечното минало) може доста да бъде разширена.

Така например в Корана също има сведения за „мравки“, които говорят като хора. В някои части на Африка мравките биват считани за посланици на боговете, а хопите и други северноамерикански племена не само просто ги споменават в своите митове, а директно заявяват че „хората-мравки“ са спасили техните предци, отвеждайки ги в подземни пещери където им дали храна и подслон. В тази връзка има и много спекулации според които описанията на подобен род хуманоиди с инсектоидни черти в някои случаи може да се отнасят и до различни видове на Сивите.

Когато става дума за „инектоидни влияния“ класиката в жанра определено идва от южната част на Африка, където живее племето Сан. Бидейки една от най-древните познати култури в света, техните легенди за възникването на човечеството имат особено важна стойност. В архетипната история описваща този процес фигурират две силно познати същества от гледна точка на извънземната намеса в колонизацията на планетата. Така легендата разказва как една богомолка помолила пчела да я пренесе през бушуваща река. След като я пренесла, тя я оставила на едно листо. Преди да си тръгне обаче изтощената пчела поставила яйце във вътрешността на богомолката. Това яйце се превърнало в източника на човешката раса. Но това съвсем не е всичко. Бушмените населяващи същата тази територия твърдят, че богомолката е далa на хората езика и огъня. Техният най-важен бог – Кагн, който бива считан за създателя на света всъщност е... богомолка. Това обаче е само част от истината, защото формата на богомолка е просто една от любимите му прояви когато иска да комуникира с хората. Според бушмените той всъщност е „шейпшифтър“ или по друг начин казано „метаморф“ и може да приема каквато форма пожелае. Кагн водил много битки на планетата Земя и след всички тези войни най-накрая напуснал планетата отправяйки се към небесата.

Другият силно интересен момент около Кагн е, че му се приписва и създаването на Луната. А бушмените и до днес извършват своите земеделски дейности съгласно лунните фази. Предвид факта, че древните египтяни са считали определени насекоми (включително и богомолката) за своеобразни водачи по „пътя към вечния живот“, това схващане придобива изключително интересна перспектива на фона на някои свидетелства свързани с „програмиращите станции“ част от които е и Луната. В редица други случаи „богомолките“ са главните действащи лица зад кулисите по време на странни експерименти извършвани над хора.

Гледайки назад през вековете отношението на хората към насекомите е меко казано противоречиво, като се наблюдават някои отчетливи тенденции през определени исторически периоди. Познавайки начина по който функционира скритата реалност на Земята тези често променящи се нагласи съвсем не са плод на някаква случайност, а са умело режисирани ходове целящи „посяване“ на точно определени модели и реакции в мнозинството от хората. И докато в по-ранните периоди акцента обикновено пада по-скоро върху позитивните качества на насекомите, то впоследствие палачинката се обръща в корелация с новите религиозни догми. В японския фолклор например, щурците са едни от най-добродетелните и „добросърдечни“ създания. Между другото и до ден днешен японското общество навярно е най-добрата илюстрация за въплъщаването на някои кошерни аспекти в съвременния свят. Владимир Цветов описва добре тези аспекти свързани с майката (кралицата на кошера) и метафоричната роля, която тя играе в структурата на японския бизнес и общество. Той обяснява, че изразът „мамино синче“ в най-прекия смисъл важи за японеца. Всички японци са отгледани и възпитавани от майки. В известния на всеки японец мит за младия принц Аясе се разказва, че августейшият младеж убил баща си, защото майка му прекалено го обичала и принцът се почувствал предаден от нея. Боговете сурово наказали Аясе – той целият се покрил с гнойни рани, които били толкова големи и дълбоки, че никой не можел да ги излекува. И единствено майка му, въпреки обзелия я след злодеянието на сина ѝ ужас, започнала нежно да се грижи за него и го излекувала.

Значението на бащата при възпитанието на децата е нищожно. Името му дори не се използва като жупел, тъй като в японското семейство възпитанието се води не върху основата на заплахи, забрани и принуда, а върху основата на грижите и опеката. „Ще ти се смеят. Ще ти се разсърдят. Ще ти се карат.“ – такива са аргументите, с помощта на които майката апелира към съзнанието на непослушното дете. Японската майка неслучайно плаши немирника: „Внимавай, че няма да те пусна вкъщи.“ Тя го заплашва с отлъчване от семейството – първата община, по законите на която го учат да живее. Всички майчини аргументи в една или друга степен подразбират наказание с бойкот от страна на общината.

Японският мениджмънт използва дейно в работата си с персонала традицията на майчиното възпитание на децата. Първото, което разбира детето в Япония след раждането си, това е необходимостта да живее в хармония с групата, към която принадлежи. Ако се държи добре и не предявява прекалени изисквания, родителите, съседите и приятелите му угаждат. Докато стане пълнолетен, японецът твърдо усвоява, че в замяна на послушанието в групата хората ще бъдат добри към него и ще го уважават, а следователно, за да постигне успех в живота – увеличаване на доходите и издигане в службата – послушанието ще се окаже по-полезно от непокорството. Когато японецът е убеден, че в групата, към която той изпитва преданост, го обичат или, казано по-точно, му отреждат твърдо и уважавано място, той ще се труди много по-усърдно от който и да било американец или западноевропеец.

Според японските представи човек е добър или лош не поради положителните или отрицателните черти от характера, по благородните или долните възгледи, по безупречните или некрасивите действия. Човек получава оценка в зависимост от отношението на околните към него. Японецът съвсем не се чувства виновен, дори и да престъпи всичките Десет заповеди. Но съзнанието, че с постъпката си е навредил на членовете на общината, които никак не са очаквали това от него, поражда жестоки угризения у съвестта му. Майчиното възпитание си е казало думата и тук. Когато на палавника не му прави впечатление заплахата с бойкот, майката не се сърди и не крещи. Тя създава атмосфера, при която детето разбира, че майка му се чувства виновна заради неговите пакости. И това въздейства по-силно от всякакво наказание.

Насаденият още от ранно детство навик да съотнася действията си с моралните оценки на околните принуждава японеца да се държи така, както е угодно на групата и постоянно да изпитва нужда някой да се грижи за него. Във фирмата, организацията или учреждението ролята на майка, която се „грижи“ и „страда“ от лошото поведение на „децата“, играе водачът – президентът, началникът. На него съвсем не му е трудно да си присвои тази роля, тъй като повече от половината от завършилите учебни заведения младежи и девойки, които постъпват на работа, биха искали, както показват анкетите, да се върнат в детството с майчината опека и любов.

Западният капиталистически свят завижда на уменията на японските мениджъри да управляват своя персонал, вдъхвайки чувство на майчина опека и превръщайки синдрома на грижата, който поразява японците от ранна детска възраст, в своя изгода. Самият факт, че принадлежиш към общината, се разглежда като висока чест.

Основната позиция на наемащия е родителската. Като се ръководи от нея, той поставя наемания в зависимост от себе си, подобно на зависимостта между родителя и детето (каквато е и основата на шинтоизма). И наемания – този „мамин син“ – е склонен да пребивава в такава зависимост. Думата „амаеру“ идва от прилагателното „амай“, което означава „сладък“, в смисъл на вкусово усещане, но се използва и за характеристика на човешките взаимоотношения. Тоест наемащият е „амай“ по отношение на наемания, а наеманият е „амаеру“ – търсещ сладост и получаващ я във взаимоотношенията с наемащия. Истинско семейство, което се състои от любяща майчица и послушно детенце. В такова семейство е немислимо да не се подчиняваш на заповедите. В Япония работникът се наема не върху основата на официален договор. Японският работник получава на ръка само съобщение за началната работна заплата, за някои други трудови условия и разноцветен проспект за наелата го фирма. Това съобщение не е договор, а свидетелство за взаимни отношения, които мислено се определят по следния начин: „Приели са те в семейството, бъди зависим от него и ще ти се помогне.

Японците имат следната поговорка: „Да забиваш гвоздеи.“ По издигналата се над групата индивидуалност могат да ударят, както се удря по главичката на излезлия от дъската гвоздей. Колкото по-голяма е главичката и по-забележим гвоздеят, толкова по-силни и следователно по-болезнени са ударите. И далеч не у всеки японец се появява желанието и по-скоро – мъжеството – да стане стърчащ гвоздей. Ако пък главата на индивидуалността излезе по-твърда от главичката на гвоздея и упорито излиза навън, групата се обърква, не се чувства добре заедно с индивидуалността и се старае да се отдели от нея, да скъса с нея.

Ролята на чук, който се опита да използва кинокритиката срещу легендарният режисьор Акира Куросава, е изиграла убийствената от гледна точка на общинните нрави характеристика: „Той приглася на вкусовете на чужденците.“ Така са пишели за него японските вестници. Критиците не успели да омаловажат световната слава на режисьора, но той бе изгонен от японската кинематографична община. След 1970 г. Куросава не е снимал нито един филм в Япония. През 1975 г. Съветският съюз му дава възможност да постави филма „Дерсу Узала“. Следващият му филм – „Двойникът“, Куросава поставя благодарение на финансовата подкрепа на американските кинорежисьори Френсис Копола и Джордж Лукас. Световната критика нарече „Дерсу Узала“ и „Двойникът“ върхове на кинематографичното изкуство. По-сигурно потвърждение на необходимостта да се прогони Куросава от японското кино не била необходима за кинематографичната общност. Тя се уверила окончателно, че присъдата ѝ е правилна.

Виждате сами как дадени характеристики на един мисловен модел на една цивилизация могат да имитират някои принципни положения в структурата на самия мравуняк. Никой не е по-важен от никого, всеки трябва да си знае мястото и фирмата (майката или кралицата в кошера) е по-важна от личното благо. Това е моделът на инсектоидния кошер. Дали това поведение на японците се дължи на тяхната специфична генетика или активирането на дадени мисловни модели в ДНК-командите им – няма кой да каже. Моделът обаче е налице.

Архетипът на насекомото може да бъде проследен и в други световни култури. Според някои легенди осите научили китайците как да произвеждат хартия, а копринената буба се превръща в една от основите на икономическият им живот. Медовината направена с пчелна пита се е превърнала в олицетворение на чудодеен еликсир в ранните европейски култури. Редица други технически продукти също биват налични благодарение на насекомите. Тропическите народи в голяма степен зависели от познанието си за хиляди различни видове насекоми, които пребивавали на техните географски ширини. Те използвали специфичните им продукти както като отрова, така и за лечение, храна и дори с медицински или халюциногенни цели в продължение на хиляди години. Тази взаимосвързаност била допълнително подхранвана и предавана на следващите поколения чрез фолклора, митовете и ритуалите, които тези народи извършвали.

Способността на голяма част от „буболечките“ да трансформират физическото си тяло генерира един допълнителен ореол около тях най-вече в метафизичен аспект. В някои случаи те биват разглеждани дори като символ на „реинкарнацията“. Особено популярни в това отношение са гъсениците превръщащи се в пеперуди. В тази връзка пеперудите и молците са често срещани изображения върху японските семейни гербове. Същите имат поне 74 различни символични значения в западното изкуство.

Както не рядко сме отбелязвали, навлизането на юдео-християнската култура носи със себе си огромни трансформации в почти всички сфери на живота. Така образът на насекомите (с някои малки изключения) внезапно придобива силно негативен оттенък. Те биват директно асоциирани с различни дяволски сили или като предвестници на апокалипсиса. Цели три от десетте библейски напасти срещу Египет са пряко свързани с насекоми. Лошото им име ги съпътства и през Средновековието те са представени като полу-инсектоидни чудовища обитаващи ада. А демонът Велзевул, разбира се, е „господарят на мухите“.

В нехигиеничните европейски общества насекомите обикновено са принизени до степен да се асоциират главно с вредители и да олицетворяват всичко нечестиво, скверно и нечисто. Въпреки че мравките и пчелите биват почитани заради своето трудолюбие в някои литературни творби от този период, като цяло негативният им имидж си остава. В края на 19 век с откритието на микробите като причинители на голяма част от болестите, насекомите придобиват още по-негативен имидж като техни приносители.

Без съмнение обаче, страхът от тези същества бива подсилен до наистина колосални размери през 20 век, когато с помощта на филмовата индустрия фобията от насекоми бива подхранвана до невероятни висоти. Това е един изключително наситен период през който насекомите отново масово навлизат най-вече в западния културен живот. Първи тон в тази посока задават сюрреалистите в началото на века, представяйки подсъзнателните човешки импулси през различни алегории свързани с насекоми, като буквално захвърлят една огромна „инсектоидна бомба“ в лицето на тогавашната цивилизация. Рояци от зловещо лазещи същества се явяват олицетворение на ненаситния и неконтролируем човешки глад по отношение на всякакъв вид стремежи. Похватите в тази насока са също доста разнообразни, като се започне от картини, новели и се стигне дори до различни експериментални филми. Разбира се в тази връзка не са пропуснати и канибалистичните сексуални ритуали при някои видове паяци и богомолки. Като цяло в изкуството на сюрреалистите могат да се наблюдават енергиите на една безкрайна спирала, която описва модела на тогавашното западно общество. А именно – това е страхът водещ до подтисничество, който ескалира в още по-голям страх и съответно по-големи ограничения.


В периода между двете Световни войни имаме огромен сблъсък на идеи и движения, които се борят за доминация в Европа. Така насекомите биват използвани като инструмент за осмиване на тогавашното общество, а в една от пиесите на Карел Чапек мравките са милитаристични прото-фашисти, подчинявайки всяко желание на волята на държавата. Радикалният съветски поет Владимир Маяковски пък представя бюрократизма в съветското общество в пиесата „Дървеницата“. Подобни тъмни сатири са своеобразни предупреждения за настъпващия тоталитаризъм, който впоследствие ще залее континента. Въпреки това на този етап липсва все още тоталното чувство на страх, което насекомите ще започнат да символизират през втората част на века. След войната, най-вече на територията на САЩ, се създават условия за изграждане на една невероятна по своите мащаби пропагандна машина, която може умело да си играе със страховете на хората, като същевременно ги насочва в „правилните“ коловози и модели на мислене и реакция. Така в редица фантастични филми насекомите надяват мантията на планетарното господство. Сценариите в тази връзка са много разнородни и започват от злополучни опити в тайни лаборатории и стигат до инскетоидни извънземни нашественици. Човешкият триумф накрая на тези истории въвежда някаква изкуствена форма на баланс, която обаче цели да постигне своего рода наркотично успокоение в масите, което постоянно да бъде доставяно от „културната машина“.

Примерите за подобни видеотворби са буквално стотици, като ви съветваме да обръщате много сериозно внимание и на самите постери към тях, защото много често именно те се явяват кулминацията на посланието, което трябва да достигне до масовото съзнание. Точно затова ще си позволим само един пример, който нагледно илюстрира за какво точно става въпрос. Изборът бе направен най-вече благодарение на невероятната „космическа случайност“ дистрибуторът на филма меко казано да се набива на очи :) Както виждате става дума за „Orion Home Video“, докато самото заглавие на филма е „Империята на мравките“. Интересният начин на съчетаване и почти сливане между заглавието на филма и неговият дистрибутор може да доведе и до други подсъзнателни внушения. Допълнителните коментари са излишни.

 

1.111 

 

В последните години обаче, парадигмата отново бива радикално променена и днес сме свидетели на мащабна пропаганда, която представя тези създания в доста по-благосклонна светлина. Насекомите (основно в детските филми) вече не са приносител на болести, а за сметка на това въплъщават важни ценности. Като че ли отново има натиск те да получат своя божествен статут от древното минало, съобразен разбира се с новата земна реалност. Представени в редица анимации те са носител на някои от най-благородните качества и на човешкия позитивен потенциал, като съчетават тази интересна визия със спецификите на своя инсектоиден свят. Така приятелски настроените насекоми се явяват водачи на децата към един по-здравословен, продуктивен, справедлив и задоволяващ живот. Подобен ярък контраст на представяне в толкова компресиран отрязък от време логично бива посрещан и с доста ирония в мрежата ;)

 

2 3

 

В комбинация с всичко това науката заема все повече примери от начина на функциониране на насекомите, прилагайки ги в различни технологични иновации. Без съмнение това включва и различни способи за все по-ефективен контрол върху съзнанието. Очевидно е, че бива подготвяно едно ново бъдещо поколение, което трябва да усвои новата парадигма, която все повече клони към доближаване до кошерното съзнание и технологията ще бъде водеща в преследването на тази цел. Пряк носител на тези идеи, например, е новият филм на Marvel – „Ant-Man“, в който виждаме технология, с която добрите мравки помагат на човека в неговите приключения. Той естествено ги управлява с „мисълта си“ – т.е. – с помощта на технология и заедно спасяват света за пореден път. И разбира се този филм излиза синхронично именно когато тази тема отново е на дневен ред за нас самите.

 

4

 

Няма да престанем да повтаряме, че като цяло нещата, които се случват на Земята са изключително комплексни и не зависят от 1-2 фактора. Какъв ще е фокуса на планетарното съзнание върху някоя тема в даден момент, как затова може да му се спомогне и т.н. – променливите са милиони във всеки един миг – буквално. Това създава безкрайни реалности и възможни разклонения и ние преживяваме всички. Не е възможно обикновения човешки ум да хване всички възможни потоци, които формират разгъването на дадена тема под формата на история в нашата 3D реалност. Най-доброто, което можем да направим е да следим променливото отношение към дадена идея и по обратен път да възстановим променливите в самия фокус на планетарно равнище, правейки си относителни изводи от това... Интерпретацията на тези изводи вече е изцяло лична и всеки е свободен да разтълкува даден модел спрямо собствените си нужди.

 



scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 275 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 492
Брой прегледи на съдържанието : 5341390



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License