Метафори за някои междуинкарнационни влияния представени в „Sense8“ Печат
Анализи - Кратки анализи
Написано от H.   
Петък, 12 Юни 2015 16:03

 

sense8introПреди седмица Netflix (по-познат в България като zamunda.net :P) пусна новия проект на Уашовски – първият сезон от сериала „Sense8“. Той се състои от 12 епизода и е по-различен от досегашната работа на Анди и Лана, но е не по-малко ценен. Макар телевизията да не може да предложи същия мащаб на продукцията какъвто сме свикнали да виждаме от дуото на големия екран, то засегнатите теми са еднакво интригуващи и общо взето сюжета е на обичайното високо ниво. Това го прави много отворен към тълкувания и искам да хвана една конкретна нишка, която може да бъде извлечена от сериала, без да се впускам във всички останали идеи заложени в него. Това е нишка, която честно казано не съм вярвал, че ще видя представена в каквато и да е форма на медия, но ето, че живота показва за пореден път колко погрешно е да имаш очаквания. Anyway, spoilers ahead.

 

sense8-poster

 

Sense8“ представя паралелно съдбата на 8 различни човека живеещи в 8 различни града (и продукцията наистина е заснета физически в 8 различни града без зелен екран).



Free Joomla Extensions


Както видяхте от трейлъра между тези чо8еци тече странно взаимодействие, което никой в началото не може да обясни. Механиката и пълния смисъл на случващото се остават неизвестни до самия край на сезона, което оставя нещата отворени за тълкувание. И понеже изобщо не е ясно дали Netflix ще даде зелена светлина на 2-ри сезон (макар Уашовски да са казали, че пълната им идея може да бъде разгърната в рамките на 5 години), то нека дам своя прочит на механиката в сериала без всякаква претенция, че той ще въплъти идеята на самите автори. Отново – разглеждаме продукцията като проводник на идеи от несъзнаваното на които Уашовски за пореден път са проводник.

 


Гроздът


Това, което аз виждам в „Sense8“ е, че той представя идея, с която се сблъсках съзнателно за 1 път преди около 5 години по лични причини. Случи се така, че с времето с мен започнаха да се свързват определени хора, с които чувствах много особена и специфична вибрация на резонанс, която не мога да обрисувам точно с думи. Някаква форма на близост, която не може да бъде наречена просто „приятелска“, но в никакъв случай не и „сексуална“, просто защото става дума за коренно различно нещо. Това е вибрация на взаимно разпознаване на даден аспект, който е много личен и интимен на някакво духовно равнище. Тази вибрация има изключително специфична дълбочина и създава много особен вид симпатия. В нашия случай всички тези хора са мъже и с годините си дадох сметка, че това са един вид нетемпорални „приятели“, с които предварително сме решили да играем Играта заедно в настоящата времева линия и с които споделяме общ поток на изцикляне на дадени идеи и преживявания. Вибрацията винаги е била непогрешима като усещане лично за мен самия просто защото знаех, че една от задачите ми е да служа като сборен пункт и катализатор на самия грозд. Дадох си сметка, че това се оказа и една от многото причини за личното ми участие при създаването на Издателството. Просто този проект сам по себе си играе ролята на „радиомаяк“ излъчващ необходимата вибрация, която да привлече тези хора, за да може намирането на физическо ниво вътре в самата Игра да се случи. В случая инструмента за това беше специфичната вибрация на представената информация, която играе ролята на „правилния код“, който отключва този резонанс и разпознаване. Това не е някаква „висша“ вибрация, просто е правилната такава за дадените хора. За други гроздове този код ще бъде под формата на нещо коренно различно.

Моля да не бъда разбиран погрешно. Тук не става дума за някакво мега-космическо приятелство тип „дупе и гащи“ (не че на теория то не може да бъде и именно такова), нито за сектантска организация с дадена agenda. В конкретния случай контактът е доста спорадичен, но винаги е с точен тайминг, структура и много често служи като „зарядно“ за всеки един от грозда. „Участващите лица“ са изключително различни като характер и background, но това е част от плюса на тази условна „структура“ – да се преживее различието на дадени идеи именно чрез тази форма на особена близост, която в крайна сметка свежда до общ знаменател много от различните потоци. Казано по-просто – различната лична история в крайна сметка води всички ни до едно и също нещо и многообразието в разбирането на различните пътища довели до това „едно и също нещо“ е удивителна. Това позволява „нещото“ да бъде преживяно в неговата многофасетност.

В частния случай, поради факта, че всички са от различни краища на страната, срещите и дори електронната комуникация са редки, но винаги обогатяващи за всички и неизказаните синхроничности често са поразителни (което е нормално за такъв вид междуинкарнационно взаимодействие).


Никога не съм вярвал, че ще говоря публично за това, тъй като то е от твърде лично естество (и дори някои членове на „моя собствен“ грозд все още не са наясно за неговото съществуване), но преди по-малко от 2 седмици 4 члена на грозда се срещнаха за първи път физически, което беше безпрецедентно като събитие от гледна точка на броя хора на едно място. Само няколко дни след това излезе „Sense8“, който за моя голяма изненада разглежда подобна идея, свеждайки я до съзнанието на милиони хора. Макар с този проект самите Уашовски да потвърждават своя афинитет към темите свързани с междуинкарнационните влияния (първата заявка за това беше „Cloud Atlas“), то не можех да пренебрегна синхроничността, която този сериал представляваше на лично ниво и реших, че тя има функцията на „будилник“ за мен самия. Че е момента да представя идеята в помощ на другите, за които също е време да открият своя собствен грозд (ако са решили да играят с такъв). Или поне – ако вече подозират за съществуването на такава механика – да им вдъхна увереност, че не са луди и техните усещания не ги лъжат. Макар в съобщаването на тази информация да има известен риск (макар и не толкова драматичен като представения в сюжетната линия на сериала), то въпреки това реших, че тя трябва да присъства.

Общо взето това е първата статия на този сайт, която пиша за публиката, а не за себе си. Тя ще послужи на онези, които са решили да играят по сходна схема.

 


Различни видове гроздове и метафорите за тях в „Sense8


Функциите на грозда са много и разнообразни. От това да бъде много специфично огледало за индивидуалната душа чрез другите (нещо което останалите взаимоотношения в живота не могат да предложат точно по този начин), до това да служи като транслатор на даден тип идеи, видовете междуинкарнационни влияния могат да бъдат доста различни. Понякога толкова различни, че на пръв поглед дори са трудни за причисляване под общ знаменател. Въпреки това обаче зависимости съществуват и тук ще разгледам някои такива на база личен опит, използвайки метафорите на въпросния сериал.


Индивидуални гроздове


Първо защо „грозд“? Очевидно думата, която бях избрал преди години е сравнително точна, защото в самия сериал използват същата, но на английски: „cluster“. Използвайки най-пряката аналогия на една чепка грозде, гроздът е обща структура, която поддържа множество ясно обособени индивидуални елементи. Тази обща структура може да бъде от различно естество.

Ако използвам метафората за Висшия Аз, говорим за „индивидуален грозд“, когато имаме множество инкарнации на един и същ Висш Аз, които изциклят дадени модели в различни времеви линии. Всеки един Висш Аз има много свои гроздове от различно естество. Например Висшият Аз има много инкарнации, които изследват темата за творчеството в 3D. Или концепцията за изобилие, комуникация и т.н. – темите са хиляди, а комбинациите между тях и родените от това нюанси – буквално безкрайни. Схващате принципа. Всички инкарнации по времевата линия изследващи творческия импулс (за да вземем едно от всичките) взаимодействат едни с други, като по този начин се обогатяват. Това става на несъзнателно ниво от гледна точка на ума в 3D, но въпреки това – се случва косвено. Тази форма на сътрудничество е характерна и спомага по-бързото развитие на Висшия Аз в Играта.

Вие сте грънчар през 21 век и имате влечение към древногръцкия стил ваене и украса. По всяка вероятност вие имате инкарнация в древна Гърция, която също изследва темата на творчеството чрез някое нейно проявление. Това едва ли ще е отново грънчарството, но самият факт, че и двете личности се занимават с творчество създава директна връзка на обмен между тях на някакво ниво. Вие ще бъдете вдъхновен от древногръцкия период не просто стилистично, а и като мисловност (дори не е нужно да го осъзнавате). Просто ще попивате от този тип мисловни модели, но ще ги пречупите през филтъра на вашия ум и конкретната ви времева рамка. Това създава изцяло нова вибрация, която ще бъде отразена в изцяло уникалния ви характер и ще даде строго специфичен плод. Разбира се тази връзка работи и в двете посоки. Needless to say, даденият пример е за две инкарнации, но говоря за връзки, които възникват в целия грозд. Т.е. моделът е същия, но обмена е между всички членове на конкретния грозд на дадения Висш Аз. Сами разбирате за какво многообразие от комбинации говорим тук и колко разнообразни неща ще роди това на лично ниво за всяка една индивидуалност. Когато преживеете съзнателно постоянното взаимодействие на своите инкарнации идеята да се свързвате по някакъв специфичен начин със своя Висш Аз става малко наивна и детинска. Вие постоянно сте свързани и взаимодействието между „него“ и „вас“ тече във всеки един момент. Няма реалност отвъд тази, защото самата „механика“ на инкарниране е такава. Вие бивате формирани косвено във всеки един миг от разнообразните потоци стичащи се към вас от конгломерата, който Висшия Аз представлява. Всъщност, ако разбирате това ще видите, че идеята за връзката с Висшия Аз е изцяло от ума, който постоянно се чувства като нещо малко, стоящо в изолация. Самата езотерична идея „да се свържа с Висшия си Аз“ (и обвързаните с тази крайна цел практики) е плод на отчаяния ум, който освен, че не разбира механиката на нещата, с тези си действия постига точно обратното – още по-голяма фрагментация. Защо? Защото желанието да се свържеш с нещо е базирано изцяло на подсъзнателната команда, че в момента – ти не си свързан! Т.е. с тази идея в настоящето продължава да се затвърждава командата „аз не съм свързан“. Това не е правилният път, ако искате да преживеете съзнателно връзката. Вие винаги сте във връзка, иначе нямаше какво да анимира това тяло. Единственото, което трябва да направите е да станете съзнателни за връзката, която вече е там. Не да я създавате тепърва, просто защото ума ви не може да я преживее. Това е абсурдно. Няма нужда да се „създава“ нещо, което е там in the first place.


Anyhow, механиката на гроздовете може да ви помогне да придобиете по-добро усещане за постоянната връзка, която имате със своя Висш Аз. Пряка или косвена – лично за мен вече няма особено значение. Фиксацията в едното или другото така или иначе ще ви блокира. Личното ми усещане в контекста на „Sense8“ обаче е, че сюжета се опитва да покаже един индивидуален грозд, но за целта на драмата той е ситуиран в една и съща времева линия.

Много ми хареса, че 8-те герои са обикновени хора от всякакви различни полове, етноси, прослойки и сексуалности. (Хареса ми и че до самия край, връзката между членовете на грозда остана платонична (макар че ако има 2-ри сезон това очевидно ще се промени), запазвайки така по-чистия контекст на това което описвам.) Това е ТОЧНО начина по който стоят нещата за един Висш Аз с неговите множество инкарнации, който ще избере да изпробва максималното разнообразие от ВСИЧКО и навсякъде. Ако изключите фантастичния тип парафизическо взаимодействие между героите, който цели изцяло визуален ефект за нуждите на телевизията, това е точния механизъм по който нещата се случват. Общата основна тема на грозда в „Sense8“ мога да формулирам като „възвръщане на собствената сила“. Не всички успяват да направят това в рамките на първия сезон, но предполагам, че това ще се разгърне допълнително, ако Netflix поръча 2-ри сезон.

Сън се разкъсва между това, което иска и което я е определило като семеен дълг в рамките на източния си културологичен контекст като инкарнация – нещо, което е смазващо за психиката в онези ширини и е по-важно от всичко останало. Волфганг цял живот е белязан от жестокия си баща и неговото семейство, които са му казвали какво може да бъде и какво не. Индийката Кала, подобно на Сън, се разкъсва между дълга към семейството си да си вземе знатен съпруг и това да последва сърцето си. Лито, мексикански актьор и секс-символ за всички жени, играе екшън-герой във филмите си, но както той самия казва – в живота е страхливец и не може да признае пред света своята хомосексуалност, защото това ще му коства кариерата. Ситуирана в подобен контекст, Номи е с трансполова идентичност и не спира да преживява ехото от неприемането на онова, което е от другите (което пък общо взето обобщава автобиографията на Лана Уашовски, макар образа на Номи да не е нейна идея). Райли е момиче бягащо от своята собствена съдба, защото вярва, че тя е предопределена да страда и това не може да бъде променено. Уил е полицай, който от малък бива различен и може да вижда неща, които другите не виждат. Съзнавайки го или не, той става полицай като баща си, за да може да намери онази стабилност в живота, която не може да открие вътре. В крайна сметка той е отстранен, защото истинската му същност се манифестира под формата на съдба. Кафеус е състрадателно и позитивно чернокожо момче от Найроби, което е на ръба на оцеляването в грижата за своята болна майка. Той живее под постоянния тормоз на местните банди и трябва да намери сили да се изправи срещу тях, за да може да отстоява своето право на съществуване.

Всички тези хора споделят обикновените драми на едно нормално човешко същество, но връзката и обмена между тях прави живота им необикновен на ниво сюжет.


Както казах, това са връзки, които обикновено се случват в различни времеви линии, но също така – „по едно и също време“. Който може да мисли нелинейно – разбира. В сериала това е много добре показано, когато повече от един членове на грозда са изпаднали в опасност независимо един от друг. Бивайки от един общ Висш Аз, това е закономерно и циклично. В тези моменти се създава резонансна връзка, защото мисловните модели довели до това и емоциите, които се преживяват – свързват времевите линии. Във филма виждаме как героите правят секс със своя партньор (който не е от техния грозд) в 1 и същ момент, изпадат в критична ситуация в един и същ момент и т.н. Това е важно да се разбере като механика, защото Висшия Аз го преживява именно по този начин като фокус на съзнанието. Той не преживява толкова фокуса на различната инкарнация като някакъв Аз, а сбора от гроздове, по темите, които те формират в комбинация. Т.е. за него е по-важен нелинейния комплекс от творчество + комуникация + взаимоотношения + изобилие (и много други). Те се вливат към него на „пакети“ едновременно – всички преживявания и емоции свързани с творчеството на всички инкарнации + всички преживявания и емоции свързани с комуникацията на всички инкарнации и т.н., и т.н.

Случвало ли ви се е в много трудна ситуация изведнъж да получите прилив на енергия и да направите онова, което е привидно невъзможно? Ако не сте – поне сте чували за подобни истории, right? Откъде мислите, че идва тази енергия? This is it. Даже израза, който ползваме в такъв момент е „да се събереш“ – т.е. да обединиш аспектите си и да изкласиш. В случая, целият лайтмотив на „Sense8“ е, че различните индивидуалности се допълват в различни моменти. Каквото липсва на единия – другия може да го канализира чрез него и да излезе от затруднението си. Иронично е, че в тези моменти, другия играе ролята на мъдрия Висш Аз за останалите, който показва изхода от ситуацията. На практика обаче, това е друга инкарнация, която просто е отработила дадения аспект по-добре. Този мотив на взаимопомощ е застъпен и на инкарнационно ниво, макар и не толкова силно. Самата инкарнация трябва да е отворена към възможността за това. Иначе потенциала ще бъде там, но самия той няма да бъде осъществен на практика, защото каналът е запушен. Това означава да сте отворен към многоизмерното си „Аз“.


Общи гроздове


В контраст на индивидуалните гроздове, които са част от един Висш Аз, имаме и общи гроздове, които се формират изцяло на ниво сътрудничество между различни Висши Азове. С тяхното описание по повод частния случай започнах началото на материала. Това са пред-инкарнационни пактове на дадени Висши Аз, които по всяка вероятност са влезли заедно в Играта. Най-опростено казано, те са си приятелчета и за тях е забавно изследването на дадена идея заедно. Този тип инкарнации обикновено принадлежат на множество такива грозда в самата Игра на ниво личност – някои по-централни и някои по-странични. Това е представително за различни вълни на съзнание, които се отработват на тласъци по време на самата инкарнация. Със съзряването на самия индивид – някои гроздове кристализират и идва времето за отключването на нови такива.

Да кажем вие сте дете в махалата и заедно със своите приятели играете по цял ден. С някои изпадате в конфликт, с други ставате по-близки. Това са сходни теми, които много често дават определящо за инкарнацията начало. Може би обаче не ходите със същите деца в училище. Там сте част от друга вълна на съзнание – друг грозд. Изследвате други идеи. Растете с всяка година и в един момент сменяте квартала и респективно – училището. Нещото вече е изпълнило функцията си и навлизате в друг период. На сцената се появяват други хора, част от друг цикъл. Идеята е ясна. (NB! Тези гроздове обикновено нямат нищо общо с родителите и двете не трябва да се бъркат. Пактовете с ролята на родител са нещо по-различно.)

Очевидно е, че смяната на гроздовете в живота ви ще варира от нивото ви на съзнание и динамиката, с която сте избрали да играете. Дет се вика – може цял живот да си циклите на пейката в махалата и да имате само едно единствено обкръжение. Вариантите в този случай най-често са два: или сте кварталния Мунчо, или сте постигнали дзен :)) Има го и варианта някой да реши да излезе от даден грозд. Понякога обстоятелствата в живота са такива, че background-a на индивида не му позволява да е част от новата енергия в живота му, която ще бъде канализирана от дадения грозд към който е избрал да принадлежи. Човекът може да реши да бъде част от новия поток, но потискан от върхушката, в която е вписан, може да избере да не отвори тази врата. Лично аз съм ставал свидетел на това и е валиден избор. Няма „правилно“ и „неправилно“ решение. Просто единият избор ще доведе до едни неща, другия – до други. Така или иначе всички варианти трябва да бъдат разиграни. В зависимост от моментните ви предпочитания, блокажи, емоции и дефиницията за личната ви страст – ще направите съответния избор.

Истината е, че почти всеки принадлежи към някакъв грозд, но почти никой не си дава сметка за това. Обикновено, когато някой е наясно с факта, за това има активиращо събитие. По някаква причина Уашовски са решили, че в сериала им това трябва да е Дарил Хана, която си пробива черепа още в 1-ви епизод :)) В реалността това обикновено не е толкова драматично, а е просто някакво събитие, което се случва с други членове на грозда.


Съществуват разбира се и такива индивиди, които съзнателно избират да не са част от никакъв грозд (поне на ниво физическо разиграване). Те предпочитат да изследват реалността напълно самостоятелно. Това си има своя ъгъл и всеки един Висш Аз има поне няколко такива инкарнации.

 


Висша перспектива


Мисля че една от функцията на гроздовете е Висшите Аз да напомнят на инкарнацията си в Играта, че те не са сами. Това само по себе си е предпоставка за разширение. Изключително лесно е едно съзнание да се изгуби, погълнато от Играта. Тя е изключително истинска и нейната основна мантра е „ти си твоето тяло“. Когато осъзнаеш, че си част от грозд (без значение от кой точно вид), ти малко или много си даваш сметка, че си нещо по-голямо от тялото си. Висшият Аз тук така или иначе е метафора, защото колкото повече вдигате перспективата, толкова повече виждате, че всичко се слива в Едно и също нещо. Мисля, че Уашовски са хванали добре този момент и са го компресирали в слогана на самия сериал, който можете да видите на плаката по-горе: „I am We“.

Exactly.


От известно време имам преживявания, които ме водят на мисълта, че „гроздовото мислене“ (и с това не визирам някаква форма на алкохолизъм :Р) е съществено за по-високите плътности и е инструментално в създаването на реалност. В случая говоря по-абстрактно и имам предвид мислене в cluster-и. Не конкретно и фрагментирано, а в общи идеи и потоци (което само по себе си създава по-голямо завихряне). Инкарнационната механика на гроздовете донякъде отразява този принцип. Но това са теми които тепърва ще изплуват.


Успех на всички, които тепърва ще активират своя грозд :) Очакват ви много забавни мигове :)

 

 

 


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 392 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632823



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License