Наближава един от любимите ми празници (великден) и темата за отдаването на личната сила отново става актуална. Този път материалът бе вдъхновен от няколко филма, които се случи да гледам един след друг и в които забелязах общ модел, който се превръща във все по-налагаща се тенденция напоследък, която в дъното си е свързана разбира се с... извънземните. Става дума за филмчето „Rise of The Guardians“, безгръбначната великденска анимация „Hop“, кино-адаптацията на поредната книга от авторката на „Twilight“ – „The Host“ и жалките опити за документална НЛО-епика на Стивън Гриър – „Sirius“. Толкова различни на пръв поглед филми, а така обща идея, която ще продължава и продължава да бъде налагана в пространството отново и отново. Нека хвърлим поглед (както обикновено има спойлери, тъй че внимавайте :Р)...

На 8 и 9 юни ще бъде проведен последния за тази година курс по начално ниво Remote Viewing в София. Условията за записване и подробности около самото събитие са същите като при първия и втория курс и можете да получите повече информация за тях на посочените линкове. Единствено мястото е сменено и то вече е хотел Симона, който се намира на бул. Инж. Иван Иванов 10 и изглежда по този начин. За курсантите, които нямат уреден престой в София, хотела предлага 10% намаление от промоционалните си цени – съотвено – 45 лв. за единична стая и 54 лв. за двойна стая. Цената за самото обучение все още е 390 лв. Срок за плащане – 31 май. Записани сте в момента, в който таксата бъде заплатена. Място може да бъде запазено при превеждане на капаро в размер на 200 лв. Свободните места в момента са 13.

В края на септември месец се предвижда провеждането и на курса за напреднали, който ще бъде формиран от хората желаещи да продължат с RV от първите 3 курса.

За въпроси и подробности – моля пишете на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. :)

Те винаги са били там. Хората са ги забелязвали и преди. Но никой не е могъл да си спомни кой ги е направил или защо? До съвсем наскоро, никой дори не знаеше колко много са те. Сега те са навсякъде – хиляди – не, стотици хиляди от тях! И историята, която разказват е най-важната такава за човечеството. Но може би не сме готови да я чуем.

Нещо удивително е било открито в района на Южна Африка, около 240 километра навътре, западно от пристанището Мапуто. Това са останките от огромен метрополис, разположен на около 2 400 квадратни километра. Това е само част от още по-голям район, обхващащ около 16 000 квадратни километра и изглежда е бил конструиран от 160 000 до 200 000 години преди новата ера. (Статията изразява възгледите на автора, а не нашите, като на моменти е написано малко наивно и ще откриете, че има малки разминавания с тезите в „Документите Тера“. – бел. Издателство „Паралелна Реалност“)

Винаги ми е било много забавно как някои хора затрупват сайтовете си с положителни e-mail-и от хора, които са много благодарни за свършената работа, оказано лечение и т.н. (в зависимост от тематиката на въпросния сайт). Намирам този подход като интернет-аналог на актьорите, които наемат в ТВ-предавания като WS Teleshop, за да играят „доволни клиенти“, което се очаква да ни зариби и да си купим продукта. Това е психологически подход, който работи на принципа на идентификацията. Вие виждате „човек от народа“ получил резултат от „революционните хапчета за отслабване“ (ползвам произволен пример) и решавате, че щом е проработило за нещастника на екрана – може да се случи и на вас. Nope.

Да зариеш с положителен feedback заглавната си страница, в опит по този начин да „износиш“ на рамене целия си web-site изобщо (prime example), е тооолкова американско и мисля, че причината поради която ми е така смешно като видя такъв подход, е че всичките положителни коментари винаги вървят с поне 10% много негативни такива, които обаче никога не се публикуват, просто защото не продават :)) Днес е 1 април и понеже съм „опак човек“ и не се опитвам да ви продам почти нищо, реших да събера всичкия hate, който сме получавали през годините на служебния mail и да го сложа на едно място, за да се посмеем всички :))

Ето че вече измина година от спускането на Камерън в 11-километровата тихоокеанска бездна и споменът за Титаник отново изплува в медийното пространство. Мега-новината бе официалното обявяване на плана за строежа на Титаник II от австралийския милиардер Клайв Палмър. И тъй като спокойната вода се поразмъти отново, просто нямаше как да не се поразровим порядъчно и да разберем какво всъщност се случва и защо темата за точно този потънал кораб е толкова преекспонирана в нашата култура до ниво на истерия и почти религиозност.

В научните си трудове, проф. д-р. Владимир Джунушалиев вече изложи една нова перспектива на теоретичната физика в рамките на супергравитацията. По този начин трудът му „Yamabe flow, conformal gravity and spacetime foam“ представи един иноваторски подход в изследванията на конфигурацията на звездите и връзката им с междуизмерните портали.

За тези от вас, които се интересуват от физика, трудовете на Джунушалиев могат да се изтеглят оттук.

Що се отнася до неговият принос отнасящ се към суперсиметрията в квантовата физика, можем да изтъкнем следната негова публикация – „Non singular solutions to Einstein-Klein-Gordon equations with a phantom scalar“ където ученият анализира суперсиметрични модели в рамките на уравненията на Айнщайн-Клайн-Гордън за изучаването на скаларните вълни в теорията за супергравитацията.

Препоръчваме на тези от вас, които се интересуват и се занимават с физика да изтеглят и прочетат трудовете и публикациите на този отличен физик – Владимир Джунушалиев. 

„Щом свърши всичката храна, оставам само на вода.“

Решил съм да препиша главата „Дивият човек“ от книгата „Киото – литературна и културна история“, написана от Джон Дугъл. Последният е бял, с руса коса и сини очи, което за мен е неразбираемо, но факт. Както и да е, препоръчвам ви неговия труд, защото е добър и е пълен с интересна информация конкретно за града Киото, но и за културата на Япония като цяло. Главата „Дивият човек“ описва странната личност на един от даровитите японски ученици на дзен – Иккю Сочюн (1394-1481 г.). Преписвам я с много конкретна идея и цел, но ще коментирам всичко чак след като си направите труда да прочетете за несъмнено ексцентричните дела и отношение на този човек към духовността. Неговото поведение е естествен вътрешен изблик и реакция – нещо твърде рядко срещано, особено когато е в комбинация с голям талант в областта на духа. Определено го усещам като „специалният“, „лудият“ човек на дзен, ако щете, заслужаващ в пълна степен ограниченото ни, догматично, свито и страхливо съзнание за реалността и живота. Навън има прекалено много хора, държащи на традициите и поведението по етикет, а прекалено малко са истински пробиващите булото, търсещи собствено изразяване и път. Знам защо е така – последното изисква две качества, винаги били дефицит за човечеството: интелигентност и смелост.

Нещо късичко спретнато набързо за „деня на влюбените“ :)

Преди 2 години, когато публикувах основния си материал по темата, получих доста писма от хора, които споделиха, че информацията резонира с тях, но тези писма имаха и една друга обща характеристика – повечето хора, не възприемаха идеята, че сърцето представлява 2 куки. Макар да нямам никакъв проблем с това, наскоро бях отново провокиран по темата от читател, който направи интересно откритие, което ще споделя с вас малко по-надолу, в самия край на статията. Наред с него, реших да разширя и концепцията за куките и любовта като цяло, защото явно това ще бъде интересно за много от вас. И какъв по-подходящ ден от днешния, в който любовта е превърната в евтина стока, а изкуствената красота е станала по-важна от красотаТА? :)